Съветският лидер слага "чавка" със син молив до написаните от Чърчил страни и зони за влияние в проценти още на срещата им в Москва през 1944 г., после Рузвелт е против
Излетяхме от Малта посред нощ. Макар да не разполагахме с ескортиращи изтребители, маршрутът премина над Югославия, България и Румъния - все страни под контрола на Оста. Приземихме се по обяд на летището в Саки, което бе набързо ремонтирано за целта. Чърчил пристигна двайсет минути след президента Рузвелт.
Посрещна ни делегация, водена от Молотов, а след това ни предложиха водка, шампанско, хайвер, пушена есетра и черен хляб. Разстоянието от близо 130 км през планините до Ялта взехме с коли, под надвиснали облаци, които периодично ни обливаха с дъжд и мокър сняг. Пътят бе обточен с войници на поне две руски дивизии, всеки застанал в полезрението на следващия - и така чак до Ялта. При преминаването на президентския автомобил войниците, много от които момичета, отдаваха чест по руски обичай - с рязко движение на ръката пушката се привежда под ъгъл от 30 градуса спрямо тялото. Повторен хиляди пъти, ритуалът представляваше впечатляваща гледка. Разстоянието взехме за 5 часа. Макар районът да бе рядко населен, все пак видяхме разрухата, причинена от войната - изтърбушени сгради и изгорели нацистки танкове. Мисля, че пораженията втвърдиха отношението на Рузвелт към Германия.
“По-кръвожаден съм, отколкото бях преди година", каза той на Сталин, когато се срещнаха.
Така започват спомените на американския дипломат Чарлс Е. Болън за Ялтенската конференция през февруари 1945 г. Тази седмица се навършиха 80 години от паметното събитие, на което лидерите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция - САЩ, Великобритания и СССР, се срещат, за да решават съдбините на света след края на Втората световна война.
Президентът на САЩ Франклин Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин, останали в историята като “тримата големи”, се срещат в бившия царски дворец “Ливадия” край Ялта на Кримския полуостров между 4 и 11 февруари.
Освен тях присъстват и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни. Чарлс Болън превежда от руски и английски между Сталин, Рузвелт и Чърчил. Той им превежда и преди това на Техеранската конференция през 1943 г.
На водените от Болън бележки от разговорите, както и на докладите му до Държавния департамент се крепи основната документация на американската страна относно направените договорки между съюзниците. По-късно Болън става посланик на САЩ в Москва и се превръща в легенда на американската дипломация. Дъщеря му Ейвис по-късно поема по неговия път и през 90-те години на миналия век е посланик на САЩ в България. Спомените на Чарлс Болън за Ялтенската конференция и останалата му кариера са събрани в книгата “Свидетел на историята”, която излезе и на български език преди 4 г.
При пристигането си в началото на февруари 1945 г. американската делегация е настанена в самия дворец “Ливадия”, където ще се проведе и конференцията. Апартаментът на Рузвелт включва единствената частна тоалетна, както и някогашната билярдна зала на царете, превърната за удобство на американския президент в трапезария. Болън разказва, че за случая руснаците направили ремонт на целия дворец, защото преди това германците били отнесли всичко, включително и дръжките на вратите и водопроводните тръби. Чърчил е настанен няколко километра по-надолу във вила “Воронцов”, а руската делегация се помещавала в имението на княз Юсупов - останал в историята като убиеца на Распутин.
Според мемоарите на Болън в Ялта руснаците целят да заложат план за следвоенна Европа, доминирана военно от Съветския съюз, в който Германия да бъде разделена и да остане така, а на държавите от Източна, Югоизточна и Централна Европа да не бъде позволено да образуват федерации или да установят връзки помежду си, докато Франция бъде лишена от колониите и базите си, за да не развие сериозен военен потенциал. Крайният резултат трябвало да е превръщането на СССР в единствената важна политическа и военна сила на континента, а останалото да бъде редуцирано до пълна импотентност.
Най-последователният критик на тази стратегия за руска експанзия е Чърчил. От момента, в който съветските войски започват да навлизат в Източна Европа, британският премиер започва да подтиква Рузвелт за обща среща със Сталин.
Според някои Сталин нарочно бавел насрочването на Ялтенската конференция, за да даде възможност на войските си да овладеят колкото се може повече от територията на Източна Европа, но в мемоарите си Болън посочва, че това не е истина. Той се позовава на архивите, от които ясно личи, че конференцията в Ялта е отложена за февруари 1945 г. по искане на американската страна.
Но Чърчил бил нетърпелив и не искал да чака чак до февруари, защото през това време СССР взема военни решения с очевидни последици за следвоенния период. Вместо да поддържа натиска над Германия, Сталин отклонявал войски в посока към България и Унгария, които според англичаните не били толкова важни цели.
Затова в началото на октомври 1944 г. Чърчил решава да отиде сам в Москва и да се договаря със Сталин, убеждавайки руснаците, че на тези разговори той ще представлява и Рузвелт. На срещата, която Чърчил и Сталин провеждат на 9 октомври, се случва и онази прословута история с разпределението на зоните за влияние. На нея Чърчил написва нещо на лист хартия и го побутва през масата към Сталин. На листа Чърчил е отбелязал степените на влияние, които Великобритания и СССР трябва да имат в Източна Европа. За Румъния премиерът предлага 90% съветско влияние и 10% британско, за България съответно - 75% съветско към 20% британско, за Югославия и Унгария - 50 на 50, и накрая за Гърция 90% британско и 10% съветско. Със син молив Сталин отбелязва съгласието си до процентите на Румъния и връща бележката на Чърчил.
Оттук идват и различия в тълкуванията по-късно - някои смятат, че
Сталин бил одобрил само предложението за Румъния,
но по всеобщо мнение “чавката” му се отнасяла за цялата цинична сделка.
“Освен цинична сделката бе и нереалистична. Със СССР в ролята на контрагент подобна договорка бе абсурдна. Макар първоначално комунистите да разполагаха с ограничен брой министерски постове в коалиционните правителства, те непрестанно се опитваха да разширят влиянието си. Некомунистически премиер с комунистическо правителство би наподобявал жена, която е наполовина бременна”, коментира Чарлс Болън в мемоарите си.
Според него темата за “процентното съглашение” не била отваряна въобще на Ялтенската конференция, но не е сигурен дали все пак не е коментирана отново само между англичаните и руснаците. Той уточнява, че преди да тръгне към Ялта, президентът Труман знаел за бележката с процентите между Чърчил и Сталин и затова носел меморандум, че щабът на американската армия и Държавният департамент на САЩ категорично се противопоставят на сферите за влияние като инструмент за опазване на мира.
“Отказът да преговаряме устно или писмено за сфери на влияние не означава, че САЩ не признават фактите - СССР упражнява значително влияние и контрол върху страните от Източна Европа. Това са реалностите и да тръгнем срещу тях, означава да сме готови да влезем във война със СССР. През целия период на Втората световна война не стана ясно какво точно са се разбрали британците и руснаците за Балканите. Не мисля, че между тях съществуваше формално споразумение, но дразнител имаше - “процентното” съглашение бе факт”, отбелязва Болън в спомените си.
Американският президент прави анализ на случилото се в Ялта и кой от “тримата големи” с каква цел е отишъл и какво е било постигнато.
Рузвелт отива в Ялта с две основни цели - да търси помощта на СССР за последната битка с Япония и да накара Сталин да се обвърже с конкретна дата и брой войскови подразделения за целите на войната в Азия.
Другата му голяма цел е споразумение за ООН,
като смисълът от подобна организация според американския президент е да попречи САЩ отново да се подхлъзнат към изолационизма. И докато целите на Рузвелт са ориентирани към американските интереси, естествено, тези на Чърчил имат традиционна британска насоченост - запазването на империята и предотвратяването на ситуация, в която една-единствена сила доминира в Европа. А такава в случая може да бъде само Съветският съюз. Това обяснява защо Чърчил се бори срещу разделянето на Германия и се опитва да помогне на французите да си възвърнат позициите на велика сила.
Според Болън стилът на преговаряне на Чърчил е резултат от ораторския му опит в британския парламент и аргументите му са добре построени, но разчит прекалено много на емоционално въздействие, а това изобщо не вълнувало Сталин.
Особено интересни са наблюденията на американския дипломат за уменията на съветския лидер да преговаря. Ето какво пише за него:
Целите на Сталин далеч надхвърляха очевидната задача да не бъде допускана трета германска инвазия срещу Русия. Сталин беше болшевик и основният му приоритет бе да запази съветската система. Той не можеше да разчита на капиталистически страни като САЩ и Великобритания, дори и ако временните военни цели на съюзниците съвпадаха. Сталин не можеше да разчита и на международна организация, за да постигне целите си, защото Съветският съюз щеше да е малцинство, затова му бе важно да бъдат създадени сателитни правителства из цяла Източна Европа. Сталин беше хитър и ловък преговарящ. Винаги спокоен и невъзмутим, почти винаги безупречно учтив в маниерите и настроенията си. Беше особено умел и ефективен в дефанзивната дипломация. Когато темата на дискусиите беше територия под съветски контрол, Полша или Източните Балкани, Сталин демонстрира виртуозна тактика на отбягване и забавяне, комбинирана с доста свободно отношение към фактите. Той не се свенеше да цитира случки и събития, на които Рузвелт и Чърчил изобщо не вярваха, но не можеха да опровергаят. По въпросите, които не бяха под негов контрол, Сталин не прояви чак такъв талант и не налагаше позицията си. През цялото време му помагаше верен последовател - извънредно способният Молотов.
По време на цялата тази седмица през февруари 1945 г. тримата лидери се държат почтително един към друг и въпреки някои отделни моменти на раздразнение настроението на всички се запазило много добро до края.
Но нищо не убягва от погледа на Болън. “Под лустрото на добрата воля тримата лидери водеха свирепа война за бъдещето на следвоенния свят. Решенията, които взеха, макар за времето си приети повсеместно като голямо постижение, в крайна сметка бяха атакувани и отляво, и отдясно. От дистанцията на времето може да се каже, че Ялтенската конференция е най-противоречивият форум с американско участие в цялата ни история”, пише той.
Според него нито американците, нито британците отишли в Ялта с ясна идея за решаването на въпроса с германските репарации. Но като станало дума за тях, и двете страни се съгласили, че СССР като най-пострадал от войната трябва да получи най-голям дял. Сталин искал да накара двамата лидери да се спрат на фиксирана сума, с която Съветският съюз да бъде обезщетен. Британците отказали да се обвържат с конкретна сума, а американците се съгласили да ползват като основа за преговори съветското предложение Германия да плати 20 милиарда долара, половината от които да бъдат предоставени на СССР.
Но в Ялта решение на този въпрос така и не бе намерено, до такова се стигна чак на конференцията в Потсдам, завършва Болън. В крайна сметка Сталин успява да изпълни целта си за сателитни правителства в цяла Източна Европа.
