Доналд Тръмп не се шегува. Първо наложи на вноса от съседните държави Мексико и Канада мита от 25 процента, както и десет на сто върху вноса на енергийни продукти от Канада. Стоките от Китай пък ще се облагат с десет процента допълнително. Впоследствие митата за Мексико и Канада бяха отложени, но драстичните решения на новия американски президент будят опасения и у европейците, отбелязва АРД.
Какви заплахи съществуват?
Няма съмнение, че Тръмп може скоро да наложи нови търговски мита и на износителите от ЕС, за да окаже натиск на Общността. Според него Европейският съюз се е държал много зле с Америка, която имала огромен дефицит в търговията с ЕС. „Затова ще предприемем нещо много сериозно по отношение на ЕС", обяви Тръмп без да назовава подробности. Тонът му по отношение на Великобритания беше малко по-умерен: „Обединеното кралство не се държи добре, но мисля, че това може да бъде изяснено".
Преди встъпването си в длъжност Тръмп говореше за мита до 20 процента за европейските продукти, като например германските автомобили или френските деликатеси, припомня АРД. Републиканецът отдавна се дразни от това, че европейските компании изнасят повече стоки за САЩ, отколкото американските продават в ЕС. Миналия ноември ЕС постигна почти 19 милиарда излишък в търговията със САЩ - 4,4 милиарда евро повече, отколкото две години по-рано, пише "Дойче веле".
Германия, която категорично е най-важният европейски търговски партньор на САЩ, вероятно би била най-силно засегната от митата.
Как се отразяват на Германия вече наложените мита?
И митата за Канада, Мексико и Китай засягат силно германските автомобилостроители - макар анализаторите да смятат, че американските автомобилни концерни ще пострадат още повече, четем по-нататък в публикацията на АРД. А последствията все още остават неясни, тъй като в съответствие с преговорната тактика на Тръмп предстоящите разговори може и да доведат до отстъпки от страна на тримата търговски партньори и на САЩ - в техен интерес.
„Фолксваген", „Ауди" и „БМВ" имат фабрики в Мексико, „Мерцедес-Бенц" произвежда съвместно с „Нисан", за да обслужва най-вече американския пазар. Засегнати са обаче и заводите на „Фолксваген", „Ауди" и „БМВ" в САЩ, тъй като много от частите се произвеждат в Мексико.
Освен това съществува заплаха от т.нар. „вторичен ефект" - ако Канада, Мексико и Китай бъдат отслабени в конюнктурен план от загуби при износа, може да се очаква, че търсенето на европейски стоки в тези страни ще намалее.
Какви контрамерки обяви ЕС?
Митата причиняват ненужни икономически пречки, стимулират инфлацията и вредят на всички страни, заяви говорител на ЕК. Европа ще отговори решително на всеки икономически партньор, който нечестно или произволно налага мита на стоките. „Като силно икономическо пространство ние можем да реагираме на митническите политики с митническа политика", каза германският канцлер Олаф Шолц. „Трябва да направим това и ще го направим."
Но докато тези ответни заплахи все още са по-скоро неясни, Брюксел от известно време сигнализира склонност към отстъпки, по-специално с готовността си да купува повече втечнен газ от САЩ. Тръмп от своя страна също спомена за компромис, който би могъл да предотврати налагането на мита: той призова партньорите от ЕС да внасят „в големи количества" нефт и природен газ от САЩ.
Какво стана последния път?
Експертите изтъкват, че екипът на Тръмп този път е по-решителен и по-подготвен, отколкото при предишния му мандат. Въпреки това на базата на досегашния опит е ясно, че и сега американският президент не би имал голям интерес от търговска война с ЕС.
От преговорите по време на първия мандат на Тръмп между 2017 и 2021 година в крайна сметка произлязоха извънредни мита за определени количества стомана и алуминий от ЕС. Те обаче бяха спрени до края на март след споразумение с неговия наследник на поста Джо Байдън. Ако компромисът не бъде предоговорен, през април отново ще влязат в сила както американските надценки, така и европейските контрамита, които Брюксел наложи селективно на мотоциклетите „Харли Дейвидсън" и на уискито бърбън.
Държавите-членки на ЕС и сега ще трябва да направят политически и икономически отстъпки пред целите на Тръмп, за да постигнат фаворизираната от него „сделка". Краткосрочното споразумение в спора по депортациите с Колумбия, благодарение на което бяха отменени 25-процентните мита върху колумбийските стоки, вероятно е било регистрирано с интерес в Брюксел, пише АРД.
Наред с увеличения внос на нефт и газ европейците могат да предложат и да купуват повече американско оръжие. Натискът би могъл да бъде намален и от готовността на европейските концерни да увеличат производството си в САЩ.
