„Моля ви, недейте! Не, не, спрете, спрете, спрете, спрете!" Писъците на изнасилената млада жена спират, чак когато я застрелват. „А след това тишина."
По-голямата част от жените и момичетата, които са били изнасилени, групово изнасилени, сексуално измъчвани и осакатени в Израел на 7 октомври, не оцеляват, за да разкажат какво им се е случило. Техните голи трупове и свидетелски показания от лица, оказващи първа помощ, и експерти обаче предоставят неоспорими доказателства за системното използване на сексуално насилие от страна на Хамас.
Шокиращо е, че тези безброй доказателства са посрещнати преди всичко с мълчание в най-добрия случай, пълно отричане или дори оправдаване – в най-лошия.
Тази тишина. Това отричане. Това оправдаване. Те повторно убиват жените, чийто живот е отнет от Хамас.
Твърде дълго женските организации мълчаха за това, че израелските жени са били мишена, докато известни активисти, които рядко се колебаят да осъдят какъвто и да е тормоз или предразсъдъци, избраха да игнорират зверствата от 7 октомври.
Миналия понеделник, девет дни преди отбелязването на 19 юни на Международния ден за премахване на сексуалното насилие по време на конфликти, протестиращи носеха плакат с надпис „Да живее 7 октомври" и скандираха „Съпротивата е оправдана" пред изложба в Ню Йорк, с която се почита паметта на 364 жертви, убити на музикалния фестивал Nova, включително екзекутирани, след като са били групово изнасилени и измъчвани. Изнасилването не е съпротива.
Насилието, основано на пола, никога не трябва да се пренебрегва, омаловажава или контекстуализира. Отричането на изнасилванията и обвиняването на жертвите, особено когато се основава на националност или религия, не е допустимо, но хората, които мразят Израел, правят точно това.
Осъждането на тези отвратителни действия не е вземане на страна в конфликта, а по-скоро застъпване за жените навсякъде по света. Противопоставянето не е израелци срещу палестинци, а съпричастност срещу пренебрежение, благоприличие срещу зло.
Големият брой публикации на някои от доказателствата – като историята на жената, която разказа за нападението, описано по-горе, и други, на които тя става свидетел на фестивала Nova, в разпространявания онлайн документален филм на Шерил Сандбърг Screams Before Silence („Писъци преди тишината") – не успя да разруши стените на отрицанието.
Нито пък докладът на специалния представител на ООН за сексуалното насилие по време на конфликти Прамила Патън, в който изрично се признават сексуалните престъпления, извършени на 7 октомври. Сред ключовите й констатации е фактът, че изнасилванията и груповите изнасилвания са се случили на множество локации по време на нахлуването на Хамас и че е установен модел на изнасилване, сексуални изтезания и сексуално насилие.
Терористите, изпратени от Хамас в Израел, са извършвали актове на изнасилване, сексуални изтезания, некрофилия и осакатяване (включително на мъже), които са твърде ужасяващи, за да се навлиза в подробности, и че нормалните хора не са способни да си ги представят и в най-лошите си кошмари.
Вече е пределно ясно, че Хамас е използвал сексуалното насилие като оръжие, провеждайки масирана, умишлена и систематична атака срещу жените на Израел.
Признаването на престъпленията на Хамас не е само въпрос на изясняване на фактите или на справедливост за лицата, нападнати и убити в този ден; то е от съществено значение за 120-те заложници, които все още са в плен в Ивицата Газа.
Докладът на специалния представител Патън признава изнасилването и сексуалното изтезание на някои от жените, отвлечени и държани като заложници, и предупреждава, че има „разумни основания да се смята, че това насилие вероятно продължава".
Едва ли можем да си представим съдбата на младите жени и мъже, повечето от които са държани през последните осем месеца в тъмни тунели, оковани двадесет и четири часа в денонощието и напълно оставени на милостта на похитителите си. Чудовищното е, че терористите от Хамас, може би вдъхновени от своите събратя ислямистки екстремисти, наричат отвлечените жени „сабая", термин за сексуални робини, станал известен, когато ИДИЛ отвличаха язидски жени и момичета.
Последиците от сексуалното насилие на Хамас не се ограничават до израелките. Използването на масово изнасилване като военно оръжие е утвърдено от тази джихадистка терористична организация, което представлява ясна и актуална опасност за жените по целия свят.
Това не е теоретична заплаха. Предишни техники, изобретени или популяризирани от палестински терористични организации, включително самоубийствени бомбени атентати срещу цивилни цели и нападения с превозни средства срещу тълпи, бяха възприети от други терористични групировки и терористи „самотни вълци".
Тази година, когато се отбелязва Международният ден за премахване на сексуалното насилие по време на конфликти, е важно да се помни, че сексуалното насилие, свързано с конфликти, е военно престъпление и че нападенията на Хамас срещу жените в Израел трябва да се считат за престъпление срещу човечеството, като се имат предвид мащабът, тежестта, предумишлеността и систематичният характер на престъпленията.
Жизненоважно е също така да осъдим действията на Хамас на 7 октомври и след това. В противен случай използването на изнасилване като оръжие на тероризма ще бъде легитимирано, поставяйки жените по света в опасност.
Докато няма всеобщо осъждане на сексуалното насилие, насочено към израелските жени, никоя жена не е в безопасност.
-------
*Наама Леви е заместник-ръководител на мисията на Израел в България
