115 години от обявяването на българската независимост:
- Празник;
- Почивен ден, слят с уикенда за гостуване в Гърция;
- Ден за припомняне на забравени и каляни 45 години мъже;
- Възраждане на твърдението, че през 21-и век само сме сменили един Голям брат с друг;
- Пореден спор кой празник е по-по-най: Трети март, 24-и май, Шести или 22-и септември.
Всеки "сам си преценя".
През иначе нищожния за историята отрязък - 1944-1989 г., имаше още един септември - девети - и даже в националния герб пишеше 681-1944 г. (майтапчиите викаха, че туй са датите на създаването и ликвидирането на България).
Слава Богу, и това мина.
До такава степен мина, че на младите хич не им пука за тоя скапан отрязък, в който две поколения вървяхме не само назад, но и встрани.
Не е хубаво това, но може би е нормално.
За едно обаче ми е мъчно - нашенската Демокрация направи толкова грешки, че позволи на Носталгията по соца да хване за гушата доста хора.
И да свърша с две максими на двама великани:
- "Фалшивата демокрация в края на краищата докарва на власт куп идиоти." (Алфред Нобел);
- "Демокрацията не е идеална, но нищо по-добро не е измислено." (Уинстън Чърчил).
Прочее, честит Празник!
