Актьорът два пъти пътува до Молдова и Украйна, за да превозва бежанци към България
Завършил е Adelphi University в Ню Йорк, по-късно живее в Лондон, където има редица роли в Лондонския театър.
Следва стъпките на баща си - актьора Стоян Алексиев. На българските зрители е познат с ролята си на д-р Алекс Василев в сериала “Откраднат живот”.
Сега има продуцентска компания.
Негова жена е режисьорката Яна Титова, с която имат две дъщери - Ая и Хана.
- Г-н Алексиев, вече два пъти пътувате извън страната, за да доведете бежанци от Украйна в България. Как решихте да им помагате?
- Още от първия ден на войната усещах, че трябва да измисля нещо конкретно, физическо. Исках да направя нещо повече, освен да дарявам пари или да помагам само от България, което на местно ниво е много важно. Почнах да чета по групите в социалните мрежи за помощ на украинците в България. Видях, че хора се организират да транспортират бежанци. Представих си огромния брой хора, които ще трябва да избягат от това военно положение, и си казах, че мога да бъда миничастица, която да помогне. Да потегля с моята кола и да отида някъде, мога да взема 4 човека, малко са, но пак е нещо, имам и голям багажник. В четвъртък вечерта се свързах в група във фейсбук с три семейства, едното от тях българско. Те успели да избягат от региона на Одеса. Свързах се със Севинч, която е българка, занимава се с пеене и свири на акордеон. По време на пандемията заминала за Турция, за да работи там. Нейни приятели са избягали от Одеския регион и се намираха в едно селце на границата между Молдова и Украйна.Тя ме попита дали може да разчита на мен, защото вече двама човека са ги подвели.
В момента много хора искат пари, стартирали са трафиканство на жени и деца и се възползват от ситуацията.
В този момент осъзнах, че няма да е толкова лесно жени с деца, които са били за даден период в едно мазе, бомбоубежище, да се качат в моя автомобил и да тръгнат нанякъде. Благодарение на това, че съм участвал в някои продукции в България, българите казаха на техните приятели от Украйна, че могат да ми се доверят.
- Кога тръгнахте първия път и закъде точно се отправихте?
-Бях решил да пътувам в събота сутринта, на 5 март, но разбрах за още хора, живеещи по̀ на север, и реших да споделя във фейсбук, че ще тръгна към Молдова. Ако някой иска да тръгне с мен, да отиде 130 км по-нагоре, за да вземе още едно семейство. Свързаха се много приятели с мен, затова решихме, че е най-разумно да тръгнем с бус, който да събере 9 човека. Георги Божилов организира бус, който беше напълнен с хуманитарна помощ - много памперси, дамски превръзки, шампоани, паста за зъби, консервирана храна, конфитюри, вода, олио, ориз, които ни бяха осигурени от световната фондация “Адра”. Тръгнахме в петък, 4 март, в 10,30 вечерта, като това не се оказа най-правилното време, защото е краят на седмицата, цял ден сме били на работа и накрая безсъние. Отправихме се към румъно-украинската граница Исакча, където са най-многото бежанци от Одеса и региона. Бяхме там сутринта в събота, разтоварихме хуманитарната помощ, постояхме два часа на границата. Видяхме раздялата между мъжете и жените, тези прегръдки дали бяха за сбогом, или за до скоро, никой не знае. Мъжът изпраща семейството си, качва се на ферибота с колата и се връща за Украйна. Продължихме в Молдова, стигнахме до селото Валя Пержей в една мизерна малка къща на жена, която беше приютила около 30 бежанци. Исках да вземем хората и да тръгваме веднага, там обаче ни нагостиха, за да си починем малко.
- Колко човека взехте от тази къща?
- Там вече имаше много хора, които искаха да тръгнат. Взехме всичките 4 жени и 5 деца, които са от две семейства. Едните трябваше да стигнат до Русе, другите до Ахелой. Дъщерята на Севинч очакваше едното семейство в Русенска област, а другите бяха се свързали с познати на познати на познати, които имат къща в Ахелой.
- Какво ви разказаха жените и децата по пътя на връщане?
- Споделянето на жените преминава през невероятна сила, пълни очи със сълзи, много емоционално, тежко, но се вижда огромната им сила. Казват, че могат да се справят сами, но в момента, когато им покажеш, че си съпричастен, емпатичен и искаш да помогнеш, тогава признават. Едната жена ми разказа, че мъжът ѝ останал там. Беше с дъщеря си, внука си и сина си. Тя не вижда никакъв смисъл в това, което се случва. Искаше единствено да бъде вкъщи с мъжа си. Много е просто всичко. Беше ми любопитно за отношението им към техния президент Володимир Зеленски. С когото и да съм си говорил, всеки казва, че 90 процента от населението го подкрепя и са много възхитени от начина, по който ръководи ситуацията. Докато пътувахме, се опитвах и да ги разведря, заради децата. Гледах да им е по-леко, малко по-комфортно, доколкото е възможно.
- Как са бежанците сега, поддържате ли връзка, след като ги оставихте в Русе?
- Всички сега са добре, едното дете започва училище, другото ще тръгне на детска градина, а майка им започва работа. Семейството, което остана в Ахелой, също е добре.
- Свързват ли се още хора с вас?
- Пиша си с много украинци.
Едно момиче например стои в Чернивци, страх я е да тръгне сама заради трафикантите.
Говорих с нейната кръстница, да я увери, че ще може да премине границата пеша, има кой да я чака в Румъния, после да хване влак за Букурещ и оттам да я вземем вече за България.
Аз споделям много във фейсбук, защото видях, че много хора се свързват с мен. Хората разбраха, че имаме организация. Стиковахме се много с фондация “За доброто”. И други актьори се свързват с мен. Благой Бойчев и Милко Йончев ми звънят редовно и питат как да помагат, като са готови да тръгнат с мен. Приятели от Америка, където съм живял много години, ме питат къде да даряват пари.
- Как организирахте второто си пътуване, което този път беше до Украйна?
- С Георги Божилов направихме отново много добра организация с фондация “Адра”. На 12 март, събота, той ми каза, че ще влизаме в Украйна с много бусове, пълни с хуманитарна помощ. Аз през деня бях с едно семейство, което заведох в центъра на фондация “За доброто”. Там се помага по всякакъв начин на бежанците и на техните деца, защото има детски център. Вечерта тръгнахме два буса от България, пълни догоре с хуманитарна помощ. В Букурещ имахме среща с още пет буса и общо 7 пътувахме до румъно-украинската граница Сирет. Самото влизане не ни отне много време.
-Какво видяхте в Украйна? Какво беше усещането да сте там?
- Не изпитваш страх, но има един особен адреналин, различно настроение. 15 часа ни отне да стигнем. Влязохме в Украйна. Все повече и повече хора пътуват, на границата има 7-8-часови опашки. А температурата навън е -4 градуса. Говорих с една жена, която бе чакала много време с двете си дечица, за да премине пеша, а мъжът ѝ бе пътувал два дни, за да я закара до тази граница. После той се връща в неговия роден край, за да бъде на линия. От двете страни на пътя, по който се движехме, бе пълно с малки селища и вилни зони. Селата са празни, няма никого, тихо и пусто е. Особено усещане, чувство за неприятна тишина, пълна с напрежение. Барикадирани са всичките пътища, не че това ще спре някого. Според нас е предпазна мярка против мародери, за да не им оберат къщите, докато тези хора ги няма, надявайки се, че ще се завърнат.
- Колко човека взехте оттам и къде оставихте хуманитарната помощ?
- Разтоварихме помощите в един огромен склад и украинците вече ги разпределят на местно ниво по центровете, където имат най-голяма нужда. Взехме 8 жени и деца. Някои от тях не знаеха къде отиват, беше им все тая. Свързахме се с фондация “За доброто” и така им намерихме квартира в София, където да отседнат, докато тръгнат нанякъде другаде. Другата част имаха среща в Бургас. Наближавайки София, си пуснах статус във фейсбук, че търся транспорт за Бургас. След 10 минути ми се обади Любо Пунчев, който реагира много бързо и уреди транспорта им.
Това пътуване беше 36 часа общо.
- На какъв език си говорите с украинските бежанци?
- Аз говоря руски и това много помага, защото не съм срещал украинци, които говорят английски. Аз съм половин руснак, майка ми е от Коми, с руски паспорт. Една от жените при второто пътуване ми каза: “Алек, не искам да умират хора.
Да се махнат хората от Украйна и тогава, ако искат, да изравнят държавата със земята, да няма нито една сграда, нито един път, не ми пука. Ние искаме да се върнем там и ще си я построим сами. Ще лепим плочки, ще градим мостове, ще строим сгради, ние сме силен народ, ще се обединим и ще го направим, само да спре тази война”. Ето за такъв народ става дума. Те са готови всичко, което са градили, да изчезне, само да са живи.
- Някои хора в социалните мрежи ви съдят, че помагате на украинци, а не на българи. Какво бихте им казали?
- Всеки, който има негативно отношение, да си замълчи просто. Да спре да пише в социалните мрежи. Може да направи проучване всички тези фондации, които помагат на украинските бежанци сега, какво са направили през годините. “За доброто” се бори за детско здравеопазване, за пенсионерите, за инвалидите, за всеки, който има нужда.
Има много хора, които ми дават отделни примери, че някои украинци не са добри. Да, има. Но има всякакви хора, има и българи, които не са добри. Същото важи за всички народи. Виждаме силата на украинците още през 2013-2014 г. Това говори за образован народ.
Мечтата ми сега е да върнем тези хора обратно. Те вече ни канят у тях, като се върнат в родните си места, и аз им обещах, че ще се съберем, когато всичко приключи.
- Планирате ли да пътувате отново до Украйна?
- Да, планувам да отида и другата седмица през делничните дни. В началото бях много непродуктивен в работата си, защото само четях новини. Сега лека-полека се връщам към ангажиментите си.
- Какви творчески проекти ви предстоят?
- Предстоят ми нови интересни продуцентски предизвикателства. Продуцирам новия филм на Яна Титова - “Диада”. В момента текат кастинги, които Яна води. Темата на филма изследва дупката между поколенията. Присъства темата за различните видове насилие. Основната е за борбата на едно малко дете да стигне до Ню Йорк, където живее майка му. Героините са на 16 години.
Скоро стартирам репетиции на една пиеса на Захари Карабашлиев, която е писана специално за мен и Стоян Дойчев. Вече две години я отменяме заради пандемията, но тази година през май може би ще я играем на сцената.
- Покрай толкова ангажименти колко време отделяте на двете ви дъщерички?
- Малко време мога да им отделя. Децата са добре иначе. Ая приключи снимките на втори сезон на сериала “Татковци”. Искам да им отделя малко повече време, да сме заедно поне за уикенда.
