Защо северните македонци се сърдят, че ги наричат северни македонци
Триумфът на певицата ДАРА позасенчи поредния скандал със Скопие, който избухна на третия ден след като правителството на Румен Радев се закле, а министър на външните работи на Р България стана Велислава Петрова-Чамова. У нас веднага тръгнаха хейтове, че дамата била микробиолог по образование, нямала опит в дипломацията и т. н. Всъщност в периода 2022–2023 г. тя заема длъжността заместник-министър на външните работи в три последователни правителства – редовния кабинет на Кирил Петков и двете служебни правителства на Гълъб Донев. Неин ресор са европейските въпроси, регионалната политика, икономическата дипломация и отношенията с международните организации.
В това си качество тя представлява България в Съвета „Общи въпроси" на ЕС и участва в преговорите с Европейската комисия по въпросите, свързани с разширяването на Европейския съюз и членството на България в Шенген. Там Велислава Петрова-Чамова практически отговаря за отношенията с Република Северна Македония.
Още при първата среща в кулоарите на Европейския Съюз в Брюксел с колегата ѝ от РСМ Тимчо Муцунски, от българска страна е съобщено, че външният министър на Р България е потвърдила позицията на София, че „приемането на конституционни промени остава ключово условие за напредъка на Република Северна Македония" по пътя към членство в ЕС. От страна на РСМ обаче реагират остро на израза „северномакедонски партньори", който Велислава Петрова-Чамова е употребила в разговора.
Въпросният Муцунски репликира, че „македонците са македонци" и „това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичността и достойнството на един народ". Извикан е и българският посланик в Скопие Желязко Радуков, за да му бъде отправен устен демарш заради използваното „неподходящо и неправилно" определение.
Коментарите у нас бяха, че очевидно, наричайки представители на Скопие „северномакедонски партньори", външният министър Велислава Петрова-Чамова, не е допуснала никакъв неволен дипломатически гаф и много добре „знае какво прави". Формулировката по-скоро изглежда като първи, засега премерен сигнал, че София сменя досегашното предпазливо мълчание и не възнамерява да избягва чувствителните теми. Наблюдателите се позовават на Преспанския договор от 2018 г., че името на държавата е Република Северна Македония (РСМ).
Посланието зад изреченото от Петрова-Чамова изречение е, че определението за държавата има значение и не е само географски етикет. И в него няма нищо укоримо, предвид, че определението „северномакедонски" вече няколко години се използва в куп официални документи на ЕС, което тези дни бе показано от проф. Спас Ташев.
Всичко това следва да се разглежда и в контекста на докладите на евродепутата Томас Вайц за напредъка на РСМ за членство в ЕС. Първият, изготвен през 2025 г., предизвика сериозни дебати и беше приет накрая с поправките, поискани от България – без „македонски език" и „македонска идентичност". В момента оживено се обсъжда тазгодишния доклад на Вайц, където той остава твърд по въпроса за вписването на българите в Конституцията, което според него не подлежи на преговори. Спорове възникват около настояването му за вече договорената рамка за членство на РСМ в ЕС, което предизвика реакцията на българските евродепутати. Сегашният момент е ключов, защото докладът на Вайц още не е окончателно приет, процедурата е на етап обсъждане на изменения в Комисията по външни работи на Европейския парламент.
Ето защо скандалът около на израза „северномакедонски партньори" е много важен.
Външният министър на България несъмнено е права, тъй като той определя населението само в една част от териториалната единица Македония. Защото извън Вардарска Македония, което по същество е днешната РСМ, има и Егейска Македония, която е в границите на Република Гърция, и Пиринска Македония, намираща се днес в Родината – Република България. Чудно ми е, че гърците още не са реагирали на поредните провокации от страна на РСМ.
Нека оставим настрана съвременните реалности. Като историк не мога да не изпитвам злорадство как се е почувствал министър Тимчо Муцунски, когато, според неговото виждане, са посегнали на „македонскиот идентитет". Друг е въпросът колко е кратък ембрионалният период на неговия личен „идентитет" Та нали той е внук на героичния български войник Ефтим Муцунов, служил гордо в Щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие по време на Втората световна война в периода 1942-1944!
Но, господине Муцунски, какво да кажем ние, българите, когато вие посягате на нашия идентитет и история. Защото в Битолския надпис от началото на XI в. племенникът на „македонския" (по учебниците в РСМ) цар Самуил и наследник на българския трон Иван Владислав ясно съобщава, че „е българин родом", „самодържец български" и изградил крепостта на Битоля „за убежище и за спасение, и за живота на българите".
Защото победилият във войната византийски император Василий ІІ нарича себе си „Българоубиец", а не „Македоноубиец", и създава Българската Охридска архиепископия. Защото през черните векове на турското робство хората в Пиринския и Егейския край, както и край Вардар, пазят свято българското си самосъзнание и са в челото на Българското Възраждане. Първите възрожденци на Македония като Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски издават, според собственото им заявление, първите печатни книги в този район на „препростейши болгарски език". Братята Миладинови събират от Струга до Солун „български песни". Училища, общини и еснафи от ХІХ и началото на ХХ в. в Скопие, Прилеп, Битоля, Охрид и др. се надпреварват да напишат в своите документи, че са „български", „болгарски", „блъгарски", „болгарцки".
Ето затова, господине Муцунски, външният министър на България има право да ви определи като „северномакедонски партньори". Що се отнася до понятието „македонец" в политическия речник на РСМ, ще отговоря с думите на доскорошния съпредседател на Съвместната историческа комисия проф. Драги Георгиев пред скопското електронно издание „Република". В него той признава, че при създаването и изграждането на „македонската" нация се е служело с откровени фалшификати. „В Македония историографията беше функция на изграждането на нацията – казва той. - Вместо „българин" историците пишеха „македонец" .
Както се казва - No comment!