Пакистан тихо заема водеща роля в Близкия изток
Пакистанската дипломация... стъпка към прекрояване на политическата карта на страната
Докато редица държави се опитаха да играят влиятелна роля в прекратяването на войната в Персийския залив,посредничеството на Пакистан беше прието както от страните, пряко въвлечени във войната, така и от регионалните и световните сили, заинтересовани от стабилността в Близкия изток. Въпреки, че Пакистан обикновено не попада в общоприетия обхват на държавите от „Близкия изток", изпъкналата й роля в посредничеството за преговори между иранската и американската страна отваря нови хоризонти за Пакистан, за ролята му в регионалните взаимодействия и събития, както и за различни възможни сценарии за бъдещето на регионалния ред в Близкия изток и пресичащите се с него регионални кръгове.
Не само Пакистан поддържа разнообразни връзки и контакти с двете страни във войната и с участниците в кризата, но за разлика от други държави той се отличава с последователността на политиката си и яснотата на позициите си. Например, Пакистан поддържа отношенията си с Иран с добре обмислено равновесие, като винаги се стреми да овладява разногласията и проблемите, които от време на време възникват от двете страни на общата граница. И въпреки ислямския импулс и фундаменталистко присъствие в пакистанската обществена структура, сътрудничеството с Вашингтон в борбата срещу религиозния екстремизъм е силно и дълбоко вкоренено.
Новата тройка в конфликта
В този контекст домакинството на Пакистан на среща на външните министри на Турция, Саудитска Арабия и Египет изглежда като подходящ подход за позициониране на пакистанската роля в колективен контекст. Тази колективна консултация ще представлява прецедент, който трябва да бъде повторен впоследствие, независимо от хода и изхода на войната, особено като се има предвид, че Пакистан е кандидат за по-широки роли в близкото бъдеще, започващи с продължително посредничество в тази война (която може би няма да приключи бързо), след което ще поеме конкретни задачи във всяко бъдещо споразумение или договореност за следвоенния етап, особено що се отнася до ядрената програма на Иран. Може да се разчита на Исламабад и за мерки за изграждане на доверие между Иран и арабските държави от Персийския залив, след като продължителните ирански удари по цели на територията на тези държави провалиха предишните усилия за подобряване на отношенията между Техеран и столиците на Персийския залив. Следователно от Пакистан се очакват по-широки роли в оформянето и управлението на регионалната ситуация в бъдеще; с текущите радикални промени Пакистан се приближава към присъединяването си като нов член с нова роля в тази „нова" регионална система на Близкия изток.
Пристигането на пакистански военни части в Саудитска Арабия преди няколко дни обаче поражда въпроси относно целите на това засилено военно присъствие на Исламабад в Близкия изток, особено в момент, когато Пакистан е домакин на преговори между САЩ и Иран за овладяване на войната, която избухна между двете страни през февруари.
Напрежение в отношенията между Исламабад и Абу Даби
Това военно присъствие съвпадна с негласно напрежение в отношенията между Исламабад и Абу Даби, която поиска от Пакистан да изплати финансова гаранция в размер на 3,5 милиарда долара. След това Рияд и Доха предоставиха финансова помощ в размер на 5 милиарда долара на Пакистан, в ход, който изглеждаше като отговор на действията на ОАЕ.
Докато чрез домакинството на преговорите между Вашингтон и Техеран и засилването на своето военно присъствие в Персийския залив, Пакистан, както изглежда, действа решително, за да се възползва от „подходящия момент" за разширяване на ролята си в Близкия изток, като се възползва от мрежата от връзки, която е изградила през годините с конкуриращи се страни.
Изгряващ играч в Близкия изток
„Може да се каже, че Пакистан се превърна в изгряващ играч в Близкия изток", казва Камран Бухари, старши директор в института „Ню Лайнс", като добавя в интервю за „Al-Hurra.Net", че засилването на пакистанското военно присъствие в Саудитска Арабия „представлява символично послание към Иран: ние работим за посредничество, но също така сме съюзници на Саудитска Арабия".
На 11 април саудитското министерство на отбраната съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители и други военни сили в кралството. Това става в контекста на споразумение за съвместно военно сътрудничество , подписано между двете страни през септември миналата година, което предвижда, че всяка „агресия" срещу едната страна се счита за атака срещу двете страни едновременно.
В сряда пакистанският премиер Шахбаз Шариф започна официална визита в региона, която започна с посещение в Джеда, преди да отпътува за Доха в четвъртък. Планира се той да отлети от столицата на Катар за Турция, за да участва във Форума за дипломация в Анталия и да се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Успоредно с това се появяват съобщения за вероятността скоро да се проведе втори кръг от мирните преговори между САЩ и Иран в Исламабад.
Съветникът по въпросите на сигурността и саудитският военен експерт Мохамед ал-Кубибан казва, че „присъствието на пакистански сили в Саудитска Арабия не е насочено срещу конкретна държава, а се вписва в концепцията за възпиране и предпазване от евентуални събития, които могат да излязат извън контрол".
В интервю за„Al-Hurra.Net"" той добавя, че „отношенията между Пакистан и Иран са добри и тази стъпка не е насочена срещу Техеран, а се вписва в рамките на съвместната отбрана и укрепването на военното сътрудничество между Пакистан и Саудитска Арабия".
Генерал-майор и изследовател в областта на стратегическите, политическите и военните науки Мохамед бин Салех ал-Харби посочва, че „присъствието на пакистански войски в базата „Крал Абдул Азиз" има за цел да повиши нивото на готовност и да укрепи съвместните учения и тренировки".
Пакистан заклещен между Рияд и Абу Даби
В интервюто си за „А„Al-Hurra.Net" Харби подчертава, че подписаният договор между Саудитска Арабия и Пакистан, който предвижда, че всяко нападение срещу едната страна се счита за нападение срещу другата, обяснява „значението на настоящия момент в контекста на регионален етап, характеризиращ се с напрежение и неяснота".
Въпреки това е ясно, че действията на Исламабад в региона не са били приети добре от ОАЕ – държавата от Персийския залив, която има различия със Саудитска Арабия по много регионални въпроси, започвайки от Йемен и минавайки през Сомалия, Судан, Етиопия, Еритрея и Либия.
Разногласията между двете съседни държави стигнаха и до Пакистан. В изненадващ ход Абу Даби поиска от Исламабад да изплати без отлагане депозит в размер на 3,5 милиарда долара, датиращ от 2018 г., което постави Исламабад в неудобно икономическо положение.
Стъпката на ОАЕ беше посрещната с ход от страна на Саудитска Арабия, целящ да намали натиска върху Пакистан, като в четвъртък Рияд обяви, че е удължава срока на нейния депозит на стойност 5 милиарда долара в Централната банка на Пакистан и обяви допълнителен депозит на стойност 3 милиарда долара.
„Подписването на споразумението за сигурност между Пакистан и Саудитска Арабия създаде впечатлението, че Исламабад се ориентира повече към Рияд, особено на фона на саудитско-емирстванския спор относно Йемен", казва старшият сътрудник в Атлантическия съвет Афак Хюсеин.
„С избухването на последната война Пакистан запази неутрална позиция и не се присъедини изцяло към страните от Персийския залив,вместо това ,отворени канали за комуникация с Иран, което засили напрежението с ОАЕ", добавя Хюсеин пред „ Al-Hurra.Net".
Изтеглянето на депозита от ОАЕ, в контраст с подкрепата на Саудитска Арабия и Катар за Пакистан в този критичен момент и на фона на трудните икономически условия, през които преминава Пакистан, може да се разтълкува като форма на натиск или „извиване на ръцете", според Ал-Кубибан.
Той добавя, че подкрепата на Саудитска Арабия за Пакистан „не може да се тълкува като враждебност или провокация към Обединените арабски емирства, а по същество се вписва в рамките на стратегическо сътрудничество с братска държава и член на ислямския свят, която поддържа широки връзки с държавите от Персийския залив в различни области".
От друга страна, Бухари казва: „Ясно е, че Пакистан е заклещен между ОАЕ и Саудитска Арабия в техния конфликт, тъй като позициите на Рияд и Абу Даби, особено след конфликта, който избухна по време на войната в Йемен, доведоха до разминаване в интересите между двете столици, а Пакистан е съюзник и на двете".
Той добавя, че „Пакистан разчита на двете държави за финансова помощ, както и за получаване на петрол на преференциални цени, и когато двама твои съюзници започнат да влизат в конфликт, се озоваваш в средата, а справянето с тази ситуация представлява голямо предизвикателство".
От икономическа гледна точка Пакистан разчита основно на страните от Персийския залив в областта на петрола и въпросите, свързани с търговията като цяло.
Но има и друг изключително важен фактор в отношенията на Пакистан с държавите от Персийския залив, а именно общностите. В държавите от Персийския залив има голям брой пакистанци, като важен е не е само броят, а размерът на паричните преводи, които те изпращат в родината си, и които достигат милиарди долари годишно.
На фона на трудната икономическа ситуация в Пакистан тези парични преводи се превърнаха в основен източник на доходи. Персийският залив предлага работни места дори за неквалифицирана работна ръка, за разлика от Европа или САЩ, които приемат предимно талантливи хора.
Според данни на Централната банка на Пакистан, само през март 2026 г. официалните парични преводи са достигнали около 3,8 милиарда долара. Тези средства отиват директно при семействата и се използват за покриване на разходите за храна, облекло и сметки, което допринася за стимулиране на икономиката.
Пакистан не притежава голяма икономическа мощ, но значението му произтича от факта, че е единствената ислямска държава, която притежава ядрени бомби, както и от географското му положение и сложните му отношения с конкуриращи сили. Например, той е една от малкото държави, които поддържат стратегически отношения едновременно със САЩ и Китай.
Шиитска малцинствена група в Пакистан
В Пакистан има голяма шиитска малцинствена група, която достига около 20% от населението, което го задължава да отчита този фактор, особено като се има предвид, че в тази група съществува симпатия към Иран. Освен това общото настроение в страната, дори сред сунитското мнозинство, се характеризира с антиамерикански и антиизраелски настроения, което засилва известна симпатия към Иран, макар и по-слаба от тази в шиитските среди.
Бухари казва, че „настоящото ръководство, както военно, така и политическо, досега успешно е управлявало този баланс, без да възникнат сериозни последствия".
Освен със Саудитска Арабия, Пакистан поддържа добри отношения и с Турция, която заедно с Рияд се счита за един от основните играчи в региона.
С новата геополитическа стратегия на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, основана на споделяне на тежестта, Вашингтон разчита на Саудитска Арабия и Турция да поемат отговорността за сигурността и стабилността в Близкия изток, като ролята на САЩ остава второстепенна.
Бухари счита, че Саудитска Арабия е включила Пакистан в тази ос чрез споразумението за съвместна стратегическа отбрана, а също така „Съединените щати са подтикнали Пакистан да играе ролята на посредник с Иран, поради което може да се каже, че Пакистан се превърна в изгряващ играч в Близкия изток".
Оттук става ясно, че обхватът на връзките между Пакистан и региона на Персийския залив се разширява, за да включи военното присъствие, а не се ограничава само до икономиката и политиката.
„Пакистан разглежда стабилността в Персийския залив като основен стълб за своята стабилност, особено предвид наличието на милиони свои граждани, работещи в страните от Персийския залив", казва бахрейнският политически и международен експерт Ахмед ал-Хзааи пред „Al-Hurra.Net". От друга страна, пакистанските усилия за окончателно прекратяване на войната продължават. Пакистанският шеф на генералния щаб Асим Мунир, който играе централна роля в посредничеството, посети Техеран в сряда в опит да предотврати подновяване на конфликта, като има положителни сигнали от САЩ и Иран за връщане към масата за преговори.
Въпреки това все още съществува вероятност войната да бъде възобновена, ако преговорите стигнат до задънена улица, което може да постави Пакистан пред възможността да се ангажира в по-голяма степен в конфликта.
Пакистанските сили в Саудитска Арабия работят за защита на инфраструктурата и жизненоважните съоръжения от ирански ракетни атаки и атаки с дронове.
„Всичко зависи от развитието на събитията. Ако дипломатическите усилия се провалят и конфликтът ескалира, Пакистан може да се окаже военен участник в Саудитска Арабия", казва Бухари.
„Не може да се каже със сигурност какъв ще бъде характерът на това пакистанско участие, но Исламабад най-вероятно ще се опита да намери баланс и ще бъде изключително предпазлив, за да не бъде въвлечен в пряко противопоставяне с Иран", казва Ал-Хзааи.
Благодарение на успешното управление на кризата, отношенията със съюзници като Египет и Турция, както и спечеленото доверие на Иран, при това като същевременно поддържа споразумението за съвместна отбрана със Саудитска Арабия, Исламабад се превърна в ключов играч в Близкия изток.
От събитията на 11 септември насам преобладаващото възприятие за Пакистан в Персийския залив беше, че това е държава, която търси финансова помощ и разчита на своите приятели в региона за разрешаване на вътрешните си политически конфликти, но последните събития промениха погледа на света и по-специално на страните от Персийския залив към Пакистан.
Възможни предизвикателства
Вероятно е, новата регионална система в Близкия изток, която ще се установи след войната, да предостави по-широко политическо,военно и икономическо пространство на Пакистан, а други държави от Персийския залив може да сключат отбранителни споразумения с Пакистан, тъй като американските системи за сигурност в региона се сблъскват с големи предизвикателства. Експертите очакват пакистанските служби за сигурност да обучават силите на приятелските държави, да им предоставят съвети и да им помагат за подобряване на оперативната им готовност.
От друга страна, регионалните и местните предизвикателства пред Пакистан не са изчезнали. Ако враждебните действия се възобновят и конфликтът навлезе в по-опасна фаза, това ще има разрушителни последици за икономиката, сигурността и социалната структура на Пакистан, и страната ще трябва да продължи да играе активна дипломатическа роля в сътрудничество с другите приятелски държави в името на мира и стабилността.
Ако погледнем отвъд ежедневните събития, признаците сочат вероятността от формирането на нов регионален алианс в Персийския залив и в Близкия изток като цяло. В тази променяща се обстановка Пакистан заема позицията на надежден и балансиран партньор, способен да допринесе за регионалната стабилност и да укрепи икономическата взаимосвързаност.
Въпреки сложността на създаването на по-интегрирана рамка, включваща Пакистан, Иран, Саудитска Арабия и Турция, частичният напредък в тази посока би донесъл дългосрочни ползи в областта на сътрудничеството в енергетиката, търговските отношения и регионалната стабилност.
Следователно преговорите в Исламабад не са изолирано дипломатическо събитие, а началото на сложен и дългосрочен систематичен процес, който ще определи бъдещата роля на Исламабад на местно, регионално и глобално ниво.
Що се отнася до бъдещето на преговорния процес и как ще изглежда регионът след кризата, докато светът очаква следващия кръг от преговори в Исламабад, започнаха дискусии относно нова структура за сигурност в Близкия изток в следвоенния период, като бяха повдигнати сериозни въпроси относно защитата, която американските военни бази осигуряват на страните от Персийския залив.