2 х 5 часа – последен напън депутатите да приемат законите по ПВУ и Наказателния кодекс
Второ удължаване на бюджета и поне 7 закона - това трябва да приемат депутатите в последните десетина часа работа на 51-ото народно събрание.
Това е последната им работна седмица, парламентът не заседава в предизборната кампания, въпреки че след промените в конституцията вече е постоянно действащ до следващите избори. Което позволява на депутатите
да се събират извънредно при важни случаи,
както е ставало в предишни години, затова е възможно да го направят и сега.
За последните си две пленарни заседания те са предвидили няколко важни закона с изтичащи срокове и по нещичко, което да използват за кампанията си.
Най-спешни са законите за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който изтича на 1 септември. Миналата седмица НС прие на първо четене два от тях - за лобизма и за обществения транспорт, и съкрати сроковете за предложения на 3 дни, за да може сега да ги мине и на второ.
Законът за лобизма обаче е с неясно бъдеще,
понеже дори част от партиите, които го подкрепиха, имат сериозни критики към текстовете и настояха за преработване. Това е петият опит от 2002 г. насам да бъде приет такъв закон.
На първо четене мина и нов закон за обществения транспорт, с който НС възложи на министъра да изготви национална транспортна схема, въвежда се и единен билет за влак, автобус, самолет и кораб.
Неясна е съдбата на третия закон по ПВУ - за ВиК услугите, който есента мина на първо четене, но предизвика недоволство заради въвеждането на такса водомер, която после управляващите обещаха да оттеглят. Не е подготвен за второ четене, а крайният срок за него е 31 март.
Законите за ВиК, транспорта и лобизма са напълно нови, но за четвъртото плащане по ПВУ трябва да се направят и промени в 3 други закона. Един е за възобновяемите източници на електроенергия, който
скара служебния министър
Трайчо Трайков, шефката на ресорната комисия Павела Митова от ИТН и парламентарните групи миналата седмица. Трайков настояваше да се гледа в комисия, за да може поне той да се финализира, но Митова обясни, че политически консенсус няма, а дори вътре в групите мненията са разнопосочни. Така че този закон със сигурност ще остане за следващото, 52-о НС.
Промени трябват в Закона за устройство на територията, така че граждани и фирми да могат да подават по електронен път документи за строителство, проектиране и устройствени планове. Както и в Закона за обществените поръчки.
Също заради ПВУ и също в последния момент - в петък, парламентът прие окончателно промени в Закона за подоходното облагане, които въвеждат възможност фирмите да отчитат годишна данъчна амортизация за електрическите коли. С това се насърчават компаниите да инвестират в електромобили.
Тази седмица депутатите ще гледат на второ четене и промените в Наказателния кодекс. И тъй като бяха четири проекта, те предвиждат промени по съвсем различни теми -
от солени глоби за незаконни сметища през по-сериозни наказания за разврат
до отнемане на колите на каналджиите.
51-ят парламент не можа обаче да свърши може би най-важната си задача - да приеме първия бюджет в евро. Управляващите ГЕРБ, БСП и ИТН написаха такъв и го приеха на първо четене с гласовете на ДПС, но след протестите в цялата страна, които свалиха правителството, процедурата бе спряна. Затова сега предстои да се гласува на второ четене второто удължаване на бюджета от 2025 г. Това означава, че най-рано в началото на лятото може и да има нов редовен бюджет, ако има сформирано ново правителство.
Другата голяма задача, която тези депутати оставиха за последния момент и в крайна сметка не финишираха, беше да променят Изборния кодекс. ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС искаха да въведат съвсем нова система и машини за броене на бюлетините, но след падането на кабинета социалистите се дръпнаха и този консенсус отпадна.
Не се намери и решение за район “Чужбина”,
който е разписан в закона отпреди две години и влизаше в сила именно от 2026-а, но депутатите продължават да не се нагърбват с решението как точно да функционира той. Така единствената съществена промяна, която направиха в изборното законодателство, беше да намалят броя на секциите извън ЕС на до 20 извън дипломатическите служби.
Недокоснат остана и въпросът с отдавна изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет, за който трябва по-широко мнозинство. Така несменен остава и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, също е с отдавна просрочени правомощия.
И правосъдието, и Изборният кодекс са отдавна зациклили в парламента и последните няколко легислатури не могат да намерят решения.