Даниел Стефанов: Защо все сме или на избори, или на площада? Политици палят гняв и после не лидират
Партии радикализират избирателите, а проект на Радев ще използва това, твърди политологът и изборен експерт
- Какво всъщност се случи по площадите през последните две седмици? Имаше много изненадани, че на протест излязоха хиляди.
- Според мен няколко групи се събраха на площада. Първата - хора, автентично ядосани от някои от методите на управляващото мнозинство. Нека отбележим, че има две форми на демокрация - да отидеш на избори и да отидеш на протест. Но между тях има различни инструменти - консултации, опити да говориш с партиите и представителите си. В България тези средни етапи на демокрацията и инструменти не работят добре и затова или сме на избори, или сме на площада.
Където вторият елемент очевидно е кампания в социалните мрежи. Остава да разберем дали тя е напълно автентична или координирана. Някои неща подсказват свръхорганизация и използване на различни инфраструктури за онлайн влияние, това тепърва трябва да се установи. Третият елемент е, че протестът се превърна във фестивал. Голяма част от хората там искаха да бъдат част от нещо, което е модерно. В това включвам заявяване на гражданска позиция, добро прекарване, виждане с приятели и познати. Нищо от това, разбира се, не намалява силата и важността на протеста.
- Много изненадани имаше и от бързата оставка на правителството в четвъртък.
- За мен тя не беше изненадваща. Толкова трудно създадена коалиция от различни партии не може да удържи такъв голям обществен натиск.
Към това трябва да прибавя личността на премиера, който според мен е високо интелигентен човек и доста добре разбира в каква ситуация беше.
- Какво според вас трябва да се случи оттук насетне, за да се удовлетворят исканията на недоволните от площадите?
- Това е труден въпрос. Струва ми се, че най-разумното нещо от самото начало бе политическото лидерство, което организира този протест, да започне да структурира неговите очаквания и искания.
Един от големите проблеми в българската политика от известно време обаче е, че практически няма електорална алтернатива на управлението. По тази причина, ако в момента имаме избори и няма нови играчи, голяма част от парламентарното представителство ще се повтори. И възможностите за създаване на управление ще бъдат, общо взето, същите. Представете си след толкова големи протести политическият и партиен резултат да бъде почти идентичен! За мен е голям проблем на опозицията, че тя не се ориентира по-добре в ситуацията, която създават избирателната система и фрагментираният парламент у нас. В тази система основно умение са воденето на нормален политически диалог, поддържането на отношения, които не изключват влизането в коалиция. Опозицията обаче не може да сформира коалиции и затова й е трудно да състави алтернативно управление.
Това е проблем както за нея, така и в по-голяма степен дори за хората на площада. Аз смятам, че голяма част от гнева и отчаянието на хората, които бяха на площада, е тази безалтернативност.
- И сега, когато политическата турбулентност се засилва, има ли шанс да се постигне някакво съгласие около най-общите правила за излизане от ситуацията, включително договаряне на изборни промени преди вота?
- Това би било най-добрият и цивилизован вариант за излизане от кризата. За съжаление, не виждам такава възможност. А има огромна нужда да се постигне консенсус по малки, но важни промени в Изборния кодекс, които да върнат доверието на партиите и гражданите в изборите след решението на Конституционния съд.
За съжаление, виждаме, че пак се връщаме към една стара тема - пълния капацитет на машините. Това от самото му появяване бе разделящ въпрос. И той от години практически блокира разговора за изборна реформа, защото винаги дебатът се свежда до: какво ще правим с машините?
- А какво според вас трябва да се промени в законодателството, за да се подобри изборният процес и да се повиши доверието в него?
- Истината е, че дори в експертната общност нямаме консенсус по тоя въпрос. Смятам, че е нужно да не влизаме в разговора за машините, той няма да доведе до нищо просто, защото предишните пъти не е водил до нищо. Наистина важните неща са няколко. Първо, да се създадат механизми за одитиране на резултата, преди да бъде обявен. Може да се постигне с различни типове преброявания извън секционните избирателни комисии (СИК). Вторият елемент е подобряване на качеството на работата на СИК. И наглед дребни неща, като това всеки кандидат за член на СИК да дава съгласието си, за да се намалят огромното текучество и смени в изборния ден. Също - възможността да се създаде професионална фигура, да кажем, секретар в СИК, който да е част от държавната администрация, специално обучен за тази работа. Да се въведе оценка на работата на тези комисии според качеството на протокола, който те произвеждат. И нещо, което е повече в прерогативите на ЦИК - да се направи протокол, който да отговаря на капацитета на секционните избирателни комисии. В момента протоколът е много по-сложен.
- Ако и когато политическият проект на Румен Радев излезе на терена, това как ще промени ситуацията?
- Според мен това може да бъде реалната политическа алтернатива. Друг е въпросът дали площадът и протестът си я представяха по този начин. Защото тази алтернатива най-вероятно няма да е много проевропейска, по-скоро ще е евроскептична. И честно казано, не съм убеден дали тя би била толкова антикорупционна, колкото се очаква.
- Има ли шанс да направи голямо разместване на електоралните пластове?
- За мен разликата между това дали една партия на Румен Радев би била първа, втора или трета политическа сила е дали тя ще излезе на крилата на протеста или не. Ако го направи, мисля, че ще се бори за първото място.
- Това няма ли да ощети други играчи от опозиционното пространство?
- Най-вероятно ще ги ощети. Но отговорността за това е тяхна, защото си дайте сметка, че много от тези играчи през последните месеци, да не кажа години, се занимават само с това да култивират недоволство в обществото. И ако Румен Радев се появи на партийния терен, той ще бъде изразител на точно това недоволство.
Вместо да радикализират избирателите, по-добре политиците да се опитваха да култивират по-положителни чувства, да им създадат по-скоро мечти за бъдещето как да изглежда България, а не за това колко е лошо в момента в страната.