Ще има ли съд, който да прочете доживотна присъда за смърт на пътя? (Обзор)
- Драстични санкции след последните промени в Наказателния кодекс
- При отказ от тест за алкохол и наркотици - затвор
Драстични наказания за шофьорите, включително и най-тежкото по нашия Наказателен кодекс - доживотен затвор, действат от неделя. Тогава в сила влязоха последните промени в закона.
Те бяха обнародвани в петък в “Държавен вестник” и моментално предизвикаха негодувание сред юристите, най вече сред адвокатите. Причината е, че еднакво строго се третират умишленото престъпление на пътя с това по непредпазливост. (Коментарите - виж по-долу)
“Изравняването на присъдите за умисъл и за непредпазливи действия е в разрез с принципите на правната наука”, коментира по Нова тв адвокат Борис Малинов.
Най-тежкото наказание - доживотен затвор, се предвижда за шофьори, причинили смърт на един или повече човека, когато случаят е особено тежък.
Точният текст на чл. 342, ал. 4, буква “в” гласи следното: при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без имуществени последици - лишаване от свобода от 12 до 20 години, а в особено тежки случаи - от 13 до 20 години или доживотен затвор.
Например, ако Георги Семерджиев, който през юли 2022 г. уби две момичета на бул. “Черни връх” в София, беше направил катастрофата при тази законова разпоредба, вероятно щеше да получи най-тежкото наказание - доживотен затвор. Бившият футболист караше без книжка, под въздействието на дрога и с много над позволената скорост в градски условия - при разрешени 50 той хвърчи със 160 км/ч. Все неща, които се определят като особено тежък случай. Именно заради супервисоката скорост джипът му се разполови при удара в асансьора на метрото. Семерджиев получи 20 г. затвор, което към онзи момент беше максималното, което можеше да му даде съдът. За това и три съдебни инстанции произнесоха именно това наказание.
Юристи обаче обърнаха внимание, че по чл. 115, който е за умишлено убийство, например с нож, пистолет или удари (без квалифицираните състави като по особено мъчителен за жертвата начин), наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 г. Тоест долната граница при умишлено убийство е по-малка от тази при смърт при катастрофа.
Драстични стават санкциите и при тежка или средна телесна повреда, причинена при катастрофа.
Шофьорите ги заплашва лишаване от свобода от 1 до 6 г., а в особено тежки случаи - затвор от 2 до 10 г., когато причинят тежки или средни телесни повреди.
За да получи такова наказание, водачът трябва да е извършил катастрофата при следните обстоятелства: в пияно състояние или след употреба на наркотици, без медицински причини да откаже тест за алкохол и/или наркотици, избягал от местопроизшествието, или е управлявал без книжка, превишил е скоростта в населено място с 20 км/ч, преминал е на червен светофар или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното.
Тоест този текст предвижда, че шофьор, който кара с над 20 км/ч в градски условия, блъсне пешеходец и му счупи ръката, може да получи и 6 г. затвор.
Освен това рязко скачат наказанията за пияните и дрогираните шофьори, особено ако откажат да дадат кръвна проба или пък са в ситуацията на рецидив. На тях не им мърда затворът.
Според промените в Наказателния кодекс, който управлява автомобил с
над 1,2 промила, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 г.
и глоба от 1000 до 5000 лева. Който пък кара с над 0,5 промила, след като веднъж вече е бил осъден за същото, го заплашват от 1 до 5 г. решетки и глоба от 2 до 10 хил. лв.
Шофьор, заловен да кара под въздействиието на наркотици, отива в затвора от 1 до 3 г. и плаща глоба от 1000 до 5000 лева. Ако повторно бъде хванат дрогиран, го грозят до 5 г. затвор и санкции от 2 до 10 хил. лева.
Дори само отказът на водач да даде проба за алкохол или наркотици гарантира строги наказания - до 6 месеца лишаване от свобода и глоба от 2 до 5 хил. лева. А ако отказалият тест е участвал и в катастрофа, ще лежи в затвор до 1 г. и ще плати глоба до 2500 лева.
“Не се касае за промяна, а за допълнение”, коментира адвокат Силвия Петкова. Тя обясни, че административната отговорност остава.
“Когато водач бъде спрян за рутинна проверка или поради извършено нарушение на пътя и откаже да бъде изпробван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози както с тест, така и с медицинско изследване, ще се наложи административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и отнемане на книжката за срок от 24 месеца, каза адвокат Петкова.
Наказателна отговорност се предвижда само в хипотезата, в която водач откаже да бъде изпробван, когато е причинил пътнотранспортно произшествие, от което не са настъпили значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт. В случаите, в които водач откаже да бъде изпробван, когато е причинил катастрофа със значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт, отговорността е съгласно промените, посочени малко по-горе.
Адв. Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи:
Безумно е, че случайна катастрофа със смърт вече ще с присъда като умишлено убийство на пътя
ДИМИТЪР МАРТИНОВ
- Адвокат Тодоров, с новите промени в НК при особено тежки случаи на шофиране след употреба на дрога да се налагат от 12 до 20 години затвор, как точно ще се преценява кои са особено тежките случаи?
- То е определено в закона. Това са случаите, когато пострадалите са повече от двама или трима или пък са нанесени такива увреждания.
- Но ако дрогиран шофьор счупи пръста на китарист? На него това му е препитанието и е особено тежък случай.
- Това не е критерий, това вече е по отношение на обезщетението, което ще плати застрахователят. Тук просто се води средна телесна повреда. Квалифицирането на уврежданията по Наказателния кодекс и обезщетението са две различни неща. Защото китаристът ще получи по-високо обезщетение за това, че му е счупен пръстът на ръката, отколкото един обикновен човек.
- Вдигнаха и санкциите за смърт при катастрофа.
- Тук има проблеми. За умишлено убийство с автомобил наказанието е от 10 до 20 години, а за непредумишлено вече също е от 10 до 20 години. Няма разлика. А принципът е за умишлените престъпления да се налага по-висока санкция. Освен това тежките случаи са квалифицирани и сложени в една разпоредба - например когато нарушителят е преминал на червен светофар, качил се е на тротоара и е избягал. И в тези случаи се налагат от 10 до 20 г.
В нашата практика в асоциацията сме виждали най-различни хипотези. Примерно имаме случай, когато съпруг убива жена си. Кара със 75 км/ч в дъжд при 50 км/ч допустима скорост, колата му поднася, той катастрофира и убива жена си, а има да гледа две деца. Нямат близки роднини и той трябва да лежи 10 години в затвора. Наравно с пияния и дрогирания, който примерно също е убил човек на пешеходна пътека, или пък с този, който умишлено се е качил на тротоара и е смачкал някого. Тук се нарушава принципът, че деянията по непредпазливост не са равнозначни на тежките случаи и умишлените. И това трябва да се коригира.
- Макар и непряко свързано, вече се вдига и първоначалният срок на разследването от два на три месеца. Ще помогне ли?
- Това е пунта мара. Никакъв ефект няма, защото те и в момента си удължават срока - два плюс два плюс два плюс два - до безкрай. Имаме разследвания по четири години. Дали ще са два плюс два, или три плюс три, няма значение.
- Същевременно се предвижда, ако шофьор откаже тест след катастрофа, това вече да е престъпление.
- Това е добре, ще се носи наказателна отговорност. Има около 10 хиляди такива случая на откази. Така те няма да могат да се измъкват, като отказват.
- Ще помогнат ли тези мерки - редица проучвания показват, че всъщност санкциите имат ефект между 8 и 10%, а всъщност над 40-50% резултат дава инфраструктурата?
- По отношение на инфраструктурата ние недоволстваме, че нямаме пътища, нямаме магистрали. Само ще кажа за Унгария и Словения, които са с винетна система. Бях скоро в Словения. Там годишната винетка е 250 лв. В една малка Словения те имат прекрасни пътища. Тоест ние, ако искаме да имаме хубави пътища, трябва да се съгласим да плащаме тази цена, а не 97 лева, както е сега.
В същото време се краде и се дават рушвети. Това е публична тайна. Тоест, трябва и да си покачим цената на винетката, за да плащаме всички за пътища, и да спрем течовете и кражбите в строителството, за да можем да строим и да поддържаме качествени пътища.
Бащата на Сияна Николай Попов: Безцелното завишаване на наказанията не решава проблема
Безцелното завишаване на наказателната отговорност не решава проблема и неговите причини, а само последиците. При това - необмислено и небалансирано. Наистина са необходими завишени наказания за пътните убийци, но чрез създаване на квалифицирани състави при наличие на определени обстоятелства, които ясно определят вината на извършителите.
Така в своя позиция Николай Попов, баща на убитата от тираджия в края на март 12-годишна Сияна, коментира последните промени в НК. След загубата на единственото си дете той превърна пътната безопасност в своя кауза.
Според Попов всяко усилие за намаляване на жертвите на пътя “заслужава уважение и адмирации”. Но обръща внимание и на факта, че
законовите промени трябва да се съобразяват с “реалностите в нашата страна”
“Смятам, че небалансираното и необмислено увеличаване на отговорността само на водачите на МПС няма да доведе до необходимите резултати за намаляване на жертвите на пътя”, убеден е бащата на Сияна. През последните месеци той многократно поставя въпроса за отговорността на държавата. В позицията си по повод промените в НК отново се спира на този проблем.
“Никъде не видях и не чух за законови промени, целящи търсене на отговорност и от самата държава и нейните представители”, посочва Николай Попов.
Пояснява, че липсват законодателни промени относно некачествено построените пътища и ремонтите по тях. Според него липсата на санкции по НК за такива престъпления “сякаш е съвсем умишлена”.
“Грозната истина е, че нямаме нормални пътища, които да ни пазят от така наречените джигити”, убеден е Николай Попов. Той добавя, че ако е имало построена магистрала “Хемус”, шофьорът Георги Александров нямало да убие Сияна, а просто щял да катастрофира в мантинелата.
“Това, разбира се, не го оправдава. Все пак всички караме по същите тези пътища и не катастрофираме всеки ден”, допълва Попов. Посочва още, че административната отговорност “услужливо подминава и
не санкционира чуждите водачи, които са десетки хиляди”
Липсвал и контрол на тежкотоварния трафик, както и бърз и справедлив процес по наказателните дела.
“Подкрепям усилията на министъра на правосъдието Георги Георгиев за повишаване на контрола върху вещите лица и бързината на изготвяните експертизи. Разпитите чрез видеоконферентна връзка също са добро решение”, казва още бащата на Сияна. Тази възможност беше въведена с последните промени в НК и НПК. От друга страна, измерването на средната скорост и санкционирането за превишаването ѝ били добра мярка, но “само когато се уреди с необходимите подзаконови нормативни актове”. В противен случай нямало да има търсения ефект.
“Необходима е промяна на цялата система, а не работа на парче с кръпки”, убеден е Николай Попов.