Теди Москов: Професионалисти сме в подигравките към тези, на които завиждаме
Защо няма организация за закрила на смеха?! Защото хуморът е опасно антинаучен - ако Нютон беше шегаджия, никой от законите му нямаше да е валиден, казва режисьорът
- Г-н Москов, във вашите спектакли с хумор, самоирония и остра сатира представяте важните теми и проблеми в обществото. Българите умеят ли да се смеят, имат ли чувство за хумор?
- Познавам едни, които на нищо не се смеят. Не че нямат чувство за хумор, но ги е страх - не смеят да се смеят. От тях най-неприятни са ми не тези, които ги е страх, че ще пострадат от смеха си, а тези, които ги е страх от смеха по принцип!? Та нали той ще ги олекоти!?
Не, смехът не олекотява, драги пуяци, пуйки и пуйчета, защото аз се смея денонощно, а килограмите ми не помръдват, все са около 100. Все едно, че са под закрилата на ЮНЕСКО! А защо няма организация за закрила на смеха?! Себе си питам. И си отговарям - защото повечето организации са с цел унищожаването на смеха. Защото хуморът е опасно антинаучен - ако Нютон беше шегаджия, никой от законите му нямаше да е валиден! А ако на главата му беше паднала не ябълка, а гира, тия закони нямаше да се изучават в училище и децата щяха да имат повече свободно време. Щяха повече да играят мач и футболът ни щеше да е на по-високо равнище!
- Умеят ли българите да се самоиронизират?
- Все по-малко, защото иронията ни се струва някак префърцунена. Предпочитаме подигравката и гръмко се подиграваме почти на всичко. Професионалисти сме обаче в подигравки не толкова към себе си, а към тези, на които завиждаме. Уточнявам, че нямам предвид всички нас, а само част от нас.
- За какви теми обаче не се шегуваме?
- Не се шегуваме за собственото си величие, за историческото си значение, за приноса си към световния научно- културен прогрес. Например с кирилицата няма шега! Гордеем се обаче и с бактерията на киселото мляко, все едно сме я създали ние!? Някак си сме я забъркали в черепа на Никифор в свръхсекретна лаборатория на Върбишкия проход!? Най сме щедри в шегите за тъщи, блондинки и хомосексуалисти. Съветвам горните три категории да си потърсят автор, който да ги обедини в народна приказка. А ако този автор има граждански позиции, да ги впрегне в нов профсъюз или дори в политическо движение! Представете си как всеки депутат ще е длъжен да води тъщата си в парламента! Или представете си парад на тъщите - “Тъщпарад”! Ще се провежда на Бабинден.
- Типично ли е българинът да се забавлява покрай сериозните теми?
- Предпочитаме тези теми да не се отнасят до нас самите. Но все пак имаме приятната склонност да омаловажаваме някои сериозни проблеми, които са ни връхлетели. Като ковида например. А и да се подиграваме точно на този, който наистина го заслужава. “Ще бягате от мен до другото дърво!” - изкомандвал старшината… “Какво има в носа на милиционера? Отпечатъци от пръсти!”
- Често ли се случва българинът да се смее дори когато страда?
- Нямам такива наблюдения. Понякога сме склонни да се смеем на нечие чуждо страдание. Невинаги, разбира се.
- Какво обичаме да осмиваме най-много - властта, политиката, любовни драми, инфлацията...?
- За да бъда обективен, ще са ми нужни поне 5-минутни разговори с 30 процента от населението. Ако то е около 5 милиона, ще трябва да разговарям по 5 минути със 150 хиляди души, т.е. 750 000 минути. Което, като разделим на 60, ще ни даде часовете - 12 500 часа. Това пък прави около 521 дни. Поемете ми пътни, дневни и квартирни за такъв един период и аз ще обикалям България, за да поговоря с хората по тези теми. Не, няма какво да говоря - струва ми се, че осмиването тихомълком, но фатално отстъпи мястото си на злобеенето.
- Как се променя чувството за хумор на българите през годините?
- Не знам дали по време на османска власт сме си разказвали вицове, осмиващи завоевателите ни. Поне не съм чувал такива. Но при соца, слава Богу, се създаде хуморът “златна решетка”. Някой път беше много успешен. Днес пък изгря нов уникален хумор - “златен хонорар”! Тъп, но добре платен. Колкото по-тъп, толкова по-добре платен. С доста колеги пострадахме от него. А и доста от зрителите се “видоизмениха” от тоя хумор: поникнаха им ланци, самоизографисаха им се татуировки. Очаквам скоро освен говежди халки в носовете им, но и отказ от сложни изречения в лексиката им, а и други изненади. Например - не само чуждите думи, а думите по принцип да станат чуждици! Не на думите! Дайте възклицания - йе, уоу, гъци-гъци, пррр, кът-кът!
- Как бихте обяснили на чужденец какъв е българският хумор?
- Като див балкански терорист предизвиках доста взривове в чужбина. Взривове от смях. Предизвикаха ги представленията ми. Затова и съм “издирван” от някои чуждестранни театри - ха, хи, хо и хе. Шега (не)успешна! Никога не съм обяснявал хумор нито на българи, нито на не-българи. Тери Джоунс от Монти Пайтън, когато го питаха за универсален хумор, каза: “пръднята”! Тя е смешна на всички езици и по всяко време.
Стига вече! Достатъчно се изложих като социолог, психолог и калкулатор. Ако искате да видите излагациите ми като режисьор, заповядайте на представленията ми!