Проф. д-р Елина Трендафилова: Кръвният тест е бърз и достъпен, достатъчно е да се направи веднъж в живота
- Проф. д-р Елина Трендафилова, началник на отделение за интензивно лечение на сърдечносъдови заболявания към Клиниката по кардиология на Националната кардиологична болница.
- Проф. Трендафилова има научни интереси и изследователски опит в областта на остър коронарен синдром и предсърдно мъждене. От 2008 г. е член на управителния съвет и научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България, член на Европейското кардиологично дружество, член на работната група по остри състояния в кардиологията към Европейското кардиологично дружество, член на редакционната колегия на списание Българска кардиология. Съпредседател на Българска сърдечна и съдова асоциация, член на Европейското кардиологично дружество, член на ДКБ.
- Много хора смятат, че щом нивата на лошия холестерол (LDL-C) са в норма, няма нужда да се измерва Lp(a). Бъркат ли?
- Бъркат. Говорим за два независими рискови фактора. Липопротеин(а) е част от LDL холестерола, но измервайки LDL холестерола, ние не знаем нивата на Lp(a).Те носят различен риск. Има пациенти с ниски стойности на LDL холестерола, но с високи нива на Lp(a). И съответно пациентите са с висок риск от сърдечносъдови заболявания.
- Какво представлява самото изследване?
- Взема се венозна кръв. Без значение дали е на гладно, или не. Веднъж в живота е напълно достатъчно да се проведе - стига човекът да е в стабилни клинични и метаболитни условия. Може да е независимо изследване или част от липидния панел. Изследването носи независима информация спрямо останалите параметри на липидния статус. Бих накарала всички свои пациенти да се изследват. Това повишава нивото на информираността за риска. Доказано е, че пациентите, знаещи, че имат високи нива на Lp(a) и че той носи висока опасност, са много по-склонни да контролират останалите си рискови фактори, да спазват по-точно статиновата си терапия, да подобрят начина си на живот. Трябва да отбележа, че промените в начина на живот не влияят на нивата на липопротеин(а), но знанието на пациента за по-високия риск носи по-голяма отговорност на изследвания към собственото му здраве.
- Към днешна дата няма специфично лечение за Lp(a). Много хора биха си казали: защо изобщо да го изследвам, след като няма терапия? Има ли смисъл?
- Лечение наистина все още няма. Разработват се терапии. Те са в различен етап на развитие. Първо трябва да се докаже, че могат да лекуват високите нива на липопротеин(а) и второ, че тази редукция на Lp(a) от медикамента носи допълнително намаление на сърдечносъдовите събития и смъртността от тях.
Трудна задача имат учените. Дотогава това, което може да се направи, е да се контролират още повече сърдечносъдовите рискове. Ако знаем, че имаме високи стойности и на Lp(a), и на LDL, то можем да свалим нивата на LDL холестерола под прицелните за съответния рисков профил. Така, слизайки по-надолу, да намалим съдовия риск и от Lp(a).