Проф. д-р Николай Рунев: Българинът не се сеща за превенция, ако не изпитва болка
- Проф. д-р Николай Рунев е началник на кардиологичното отделение към Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести "Проф. д-р Ст. Киркович" при УМБАЛ "Александровска"
- Проф. Рунев има специалности по вътрешни болести и кардиология. Специализирал е кардиология и интервенционална кардиология в Унгария, Япония, Чешка република и Полша. Д-р Рунев е редактор в списанията ESC Heart Failure и Българска кардиология. Бил е член на УС на Дружеството на кардиолозите в България.
- Знаят ли българските лекари достатъчно за ролята на Lp(a) като самостоятелен рисков фактор?
- Дружеството на кардиолозите в България заедно с индустрията организираме различни образователни форуми за кардиолози, лични лекари и всички медици като цяло. Пациент с дислипидемия и хипертония отива при ендокринолог, защото има и диабет, отива и при нефролог, защото има бъбречна дисфункция. Комплексната оценка от различни специалисти е най-важна. Дружеството на кардиолозите е с научна цел. Можем само да правим научни програми и да дообразоваме колегите. За да се имплементират в практиката нашите програми, за да станат реалност, трябва да има държавно участие. Не може по друг начин да стане. Ако не се лъжа, в Швейцария изследването на липопротеин (а) е задължителна държавна политика. При нас е само пожелателно, което не води до нищо. Дружеството ни има план, активни сме, пропагандираме го. Но от тук нататък трябва форма на съпричастност, активност от страна на държавата. Ние информираме лекарите и пациентите. Само това можем да направим. При честата смяна на екипите в Министерството на здравеопазването в близкото минало бе, представяте си, трудно да се работи. Що се отнася до информираността – успяваме, по отношение на реализацията – не сме добре.
- Ако човек е с повишени нива на липопротеин (а), трябва ли да се изследват и неговите близки?
- Да. Важен е каскадният фамилен скрининг. Хванем ли един пациент с високи нива, трябва да се изследват и кръвните му близки. Фамилната хиперхолестеролемия е заболяване, което е с тежка прогноза. При млади хора се наблюдава тежка триклонова коронарна болест – те са със стентове, с байпаси. Търсим рисковите хора и се опитваме да предотвратим опасността от съдово събитие. Тук роля имат статините. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Има пациенти, които щом холестеролът им се нормализира със статини, 3-4 месеца спират терапията. Щом статините се спрат, холестеролът пак тръгва нагоре. Говорим за рецепторен механизъм на действие – щом прекратим лечението, състоянието се завръща. Работи се по въпроса с откриването на терапия срещу липопротеин (а), дотогава трябва да направим всичко възможно да намалим останалия сърдечносъдов риск на пациента – контрол на кръвно, кръвна захар, тегло. И най-вече понижаване на LDL в плазмата.
За съжаление, дори като се разходите по "Витошка", с просто око ще видите, че 2/3 от мъжете са с коремно затлъстяване, вървят и пушат. Отивате в Дания и виждате датчани над 1,85 м. високи, тежат по 75 кг. И спортуват. Ясно е защо у нас средната продължителност на живота е 70 г., а при тях над 80 г.
У нас всеки личен лекар трябва да изследва липидния профил на пациентите над 40 г. Идеалният вариант е там да се включи и изследването за липопротеин(а). Касата обаче не го плаща и когато пациентът се чувства здрав физически, той си казва "Абе за какво ми е?". Коремната обиколка на един мъж трябва да е до 94 см. На българин, ако му кажеш: твоята обиколка е 100 см., той отвръща "Добре съм. Не ме боли. Статини да пия? Защо? Рано е". Гръмне ли веднъж бушонът, случи ли се инфаркт, бъде ли поставен стент, стресът за пациента е много голям. Пациентът тогава се съгласява да пие лекарства, но сме закъснели. Вече сме на друг етап. Имаме чудесни инвазивни кардиолози в страната, но превенцията винаги е по-добрият ход.