Михаил и Кристина Белчеви: С годините любовта не отслабва, не може да се изпари, тя е жив организъм
Акценти от интервюто:
- Кристина: 2 дни преди да го срещна, чух песен по негов текст и си казах: Къде са тези мъже?!
- Михаил: Ние сме като гърне с похлупак, намерили сме се
- Най-голямата грешка е да искаш да променяш човека до себе си
- Тя: Бих искала да взема всяка негова болка само за да не страда той
- Какво помните от първия път, в който се видяхте?
Михаил Белчев: Бях в много неприятно настроение, шляех се по ул. “Раковски”. Тогава срещнах моя приятел Ивайло Дамянов, журналист тогава, по-късно стана поет. Той видя, че не съм в добро настроение и ми предложи да отидем у една негова приятелка на гости. Там заварихме Иван Гранитски, още няколко човека и едно момиченце, което много ми хареса. Няма да забравя очите ѝ и досега им се радвам. До мен са вече толкова години. Тогава Криси беше актриса по разпределение в Ловешкия театър. Запознахме се и не се разделихме.
Кристина Белчева: Моята първа среща с него беше индиректна - два дни преди да се срещнем. Бях се върнала от Ловеч и също не бях в добро настроение, защото исках всяка секунда да съм в София. Слушах радио и чух песента “Самота” в изпълнение на Лили Иванова, музиката на Асен Гаргов и текста на Михаил Белчев. На финала на песента казаха кой е авторът на текста и много се впечатлих. Помислих си: “Къде са тези сантиментални мъже, които пишат толкова красиво?”. Два дни по-късно съвсем случайно попаднах на мястото, където беше и Мишо. Реших да се отбия при приятелка, въпреки че отивах на съвсем различно място. Няма случайни неща, писано ни е било да се срещнем. Много се зарадвах, като го видях, разказах му за моето усещане за него. Имам чувството, че Господ ми го доведе. Толкова много се бях впечатлила и го усетих близък до себе си, без да го познавам. Оттогава не се разделихме.
- Кога усетихте, че се обичате?
Кристина: Даже не съм се замисляла. Не знам, просто веднага го почувствах. Това е намиране. Усещах все едно цял живот съм била с него.
Михаил: Ние се харесахме, пък после се заобичахме.
- Какво най-много цените един в друг?
Кристина: Много неща - добротата, честността, благородството, таланта, всичко. Най-много ценя, че може да обича. Той е човек, който може да обича приятелите, семейството, роднините си.
Михаил: Благодаря ѝ за хубавите думи. Аз ще отговоря по същия начин. С Криси сме като гърне с похлупак.
- А има ли нещо, което не харесвате в характерите си?
Михаил: Аз не.
Кристина: Не мога да кажа, че има нещо. Може би това, че напоследък не обича да се разхожда, но е доста дребно. Всичко си харесвам иначе. Ако ме попитате какъв недостатък има той, няма да мога да отговоря. Настроена съм позитивно и виждам положителните качества, а отрицателните ги подминавам. Но Мишо няма такива, много си го обичам.
Много е важно да обичаш партньора си повече от себе си. Винаги поставям на първо място неговия интерес и това, което е добро за него. За мен това е любовта. Напоследък забелязвам, че повечето млади хора обичат повече себе си. Все пак не може да се обобщава, защото това е въпрос на възпитание, сантименталност, характер. Човек, когато обича, харесва и недостатъците в партньора си, дори му се виждат като качества.
- Кои са трите най-любими негови неща?
Кристина: Константин (синът им - б.а.), музиката и да сме заедно. Публиката също, той обича срещите с хората след концерт, разговорите с тях, обичта им.
- Коя е случката, която никога няма да забравите?
Михаил: Раждането на Косьо. Това няма как да го забравим, особено майка му.
Кристина: Мишо го превърна в национален празник. Той беше събрал всички приятели, когато Косьо се роди. Тогава нямах връзка с него, нямахме телефони, така че не знам какво е правил, но след това ми разказваха надълго и подробно.
- Кой от двамата избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Михаил: Заедно избираме.
Кристина: Мишо много обича да ме пита рано през деня: “Довечера какво ще ми сготвиш?”. Ние решаваме заедно. Питам го той какво иска. Правя няколко неща наведнъж - за него едно ястие, за Константин и неговата приятелка - друго, за себе си - трето.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Михаил: Около рождения ми ден, лятото, август.
Кристина: Коледа! Мога да живея цяла година в атмосферата на Коледа. Чакам с нетърпение да украся къщата, да гледам коледни филми. Ако може да продължи целогодишно, много ще ми е хубаво.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Кристина: Аз съм по-голям оптимист от него.
Михаил: И по-дипломатична.
Кристина: Той е по-директен. Моята дипломатичност понякога е спасявала ситуации, защото той е изключително честен. Би могъл да обиди някого, без да иска. Просто казва това, което мисли.
- По какво си приличате най-много?
Михаил: По всичко. Намерили сме се. Какво може да ни различава?!
Кристина: Обичаме да си стоим вкъщи, да си правим наши си вечери, да посрещаме гости, да се събираме с приятели, да ходим на културни интересни събития и да ги обсъждаме после. Много неща обичаме да правим.
- Има ли болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?
Кристина: Мишо е много чувствителен, с много болка приема разделите. Той загуби много приятели. Всяка негова болка за каквото и да е - дали ще е здравословен проблем, дали емоционален, бих искала да я поема аз само и само да не страда. Ако мога, ще го взема аз да го преживея, само да не страда той.
Михаил: Същото бих казал и аз. Ние сме толкова еднакви. Като брат и сестра сме, толкова си приличаме в много отношения.
Кристина: В един влак навремето, още не бяхме се оженили, мъж ни попита дали сме брат и сестра. Значи още тогава нещо в излъчването ни е било.
- Как се променя любовта ви във времето?
Кристина: Според мен се засилва. Защото ние все повече не можем един без друг, не че някога сме могли. Любовта не отслабва. Някой като каже “тя се трансформира в уважение, приятелство”, но не е така!
Михаил: Това са оправдания.
Кристина: Ако я има любовта, тя не може да се изпари. Тя е жив организъм, не може да се трансформира в нещо различно. Или я има, или я няма.
Михаил: Ако ще се превръща в нещо, по-добре да сме истински брат и сестра.
Кристина: Изчезва по различни причини, ако някой я убие например, но се стремим да я опазим, да я съхраним.
- А вие как се променихте в тази любов?
Михаил: Физически.
Кристина: Не бих казала, че сме се променили. Винаги сме били толерантни един с друг, единомислещи, стигали сме до взаимно решение на всякакви въпроси. Така че само физически, което е неизбежно. Но пък може да сме станали по-симпатични. Възрастта не е порок.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Кристина: Бих искала да ги запозная, за да има лични впечатления. За мен той е най-добрият, най-хубавият, най-умният човек.
Михаил: Как да те опиша? Ти си неописуема!
- Какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Кристина: Когато съм невъздържана и повиша тон, което много рядко ми се случва. Аз съм мек характер и нито мога да създам, нито да участвам в скандали. Казват, че жените могат от нищо нещо да направят, но не съм от тях със сигурност. Но понякога се случва, когато човек е изморен, изнервен. Ако си позволя да повиша тон, не мога да си го простя.
Михаил: Нищо от битов характер не би ме накарало да правя скандали. Ако направя забележка, после съжалявам. Не желая да има между нас някакви елементарни разправии. Няма смисъл да се ядосваме.
- Какво не бихте простили на другия?
Кристина: Предателство, въпреки че какво значи не би простил? Това е много относително и много крайно.
Михаил: Има един ден в годината - Прошка, и тогава си прощаваме. Не сме злопаметни хора, нито тя, нито аз.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Кристина: За битови неща, но споровете ги решаваме бързо и безпроблемно.
- Има ли навик, който искате другият да промени?
Михаил: Няма лоши навици.
Kристина: Най-лошото нещо е да опитваш да промениш човека до себе си. Тогава може да се появят конфликти, напрежение. Или приемаш човека такъв, какъвто е, харесваш недостатъците му, или няма да се събираш с него. Да искаш да променяш някого, е много трудно. Ако пък ти самият искаш да се променяш, за да се харесаш на другия, също е много изкуствено, това е фалш. Ненужно е. Хората трябва да са истински и искрени в тези отношения.
- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Кристина: Много обичаме заедно да гледаме филми.
Михаил: Сам обичам да чета, да пиша, ако нещо дойде в главата ми.
Кристина: Той е нощна птица и много често пише и чете нощем. А аз обичам да се вглъбявам в кухнята, да измислям разни рецепти, да готвя, да гледам филм, да слушам музика. Но общо взето предпочитам да сме заедно. Не мога да кажа, че си почивам, като съм сама.
- Как реагирате, когато си съобщавате лоша новина?
Кристина: Толкова е неприятно. Зависи от новината. Една от последните беше смъртта на Александър Савелиев. Съвсем скоро се събирахме, той искаше да направи авторски концерт в зала 1 на НДК. Говореше с нашия син да му помогне с организацията. Проведохме един приятен разговор. Той беше толкова добър човек. Мишо просто замлъкна, самовглъби се и го преживя тежко.
- Каква е рецептата за дългата щастлива любов?
Кристина: Да обичаш и да се грижиш за партньора си повече, отколкото за себе си. На първо място да е човекът, когото обичаш.
- Кои са грешките, които не трябва да се допускат във взаимоотношенията?
Кристина: Да искаш да промениш човека, това е едно от генералните неща, да го направиш по свой образ и подобие. В много семейства се допуска и алчността. Желанието да имаш повече и повече. Материализмът понякога обзема семействата и ги прави други хора.
Михаил: Много често цитирам книгата “Вещите” на Жорж Перек, в която пише, че нещата не трябва да вземат такъв характер, че да те превземат.
- Как се вдъхновявате един друг?
Михаил: Хората ще кажат, като виждат резултата.
Кристина: Да направим нещо заедно. Подготовката на новия концерт ни вдъхновява. Той се казва “Време за обичане”, защото за нас това е много важно. Обичта е много важна в живота. Трябва да отделяме такова време, да живеем в такова време. Това е светоусещане.
Концертът ще бъде много богат, интересен, атрактивен. Посветен е на Хачо Бояджиев. Това предполага да е доста бляскав спектакъл. Ще има хумор, балет, любими песни, от всичко по малко и за всеки по нещо.
Михаил: Най-вече ще има памет. Да не се забравяме.
Кристина: Със сигурност хората ще си тръгнат една педя над земята, както Мишо обича да казва.
CV: Михаил и Кристина Белчеви:
На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам...
Така започва красивият текст на песента “Късна любов” на Михаил и Кристина Белчеви. А каквото и да се каже за тяхната любов, ще е малко. Двамата са заедно от първия път, когато се срещат. Влюбват се и се женят през 1987 г. А през 1996 г. се ражда синът им Константин.
Михаил Белчев създава едни от най-емблематичните песни в българската музика. Роден е на 13 август 1946 година в София. Дипломира се със специалност “Режисура” и “Телевизионна режисура” в Драматическия факултет на Театралната академия “Черкасов” в Ленинград.
Кристина е родена през 1960 г. в София и завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Работила е като водещ на предаването “Часът на думите” в БНР, преподавател по актьорско майсторство за НМА “Панчо Владигеров”, както и на сцената на Младежкия театър “Николай Бинев” и Драматичния театър в Ловеч.