Защо проливният дъжд става трагедия - какво е пропуснала държавата
В застрашените от наводнения зони трябва задължително застраховане, като държавата помогне за вноските за няколко години
Не знам дали забелязвате, но периодично, като стане наводнение, виждаме едни и същи картини на почти едни и същи места. Южното Черноморие е една от най-често наводняваните територии. НИМХ още през 2010 г. прави извод, че за периода 1991-2007 г. дните със суми на валежите над 100 мм. са се увеличили с 30% спрямо 1961 – 1990 г. Тоест, без да има съществени промени в общото количество валежи, те стават много по-екстремни. Всичко това води до по-чести случаи на бедствени наводнения в резултат на проливни валежи.
В исторически план община Царево държи първенството по най-много засегнати населени места от наводнения, следвана от община Бургас, Несебър и Поморие.
Но сегашните наводнения по Южното Черноморие съвсем не са най-бедствените. При сегашното наводнение най-значителни бяха валежите в с. Кости - 311 л./кв.м, в с. Граматиково - 260 л./кв.м и в Ахтопол валежите 264 л/кв.м. За сравнение – през 1994 г. са регистрирани 463 л./кв.м в Ахтопол за около 23 часа. Това е абсолютният рекорд за страната, откакто имаме синоптични наблюдения.
У нас най-големи наводнения имаше от края на май до края на септември 2005 г., когато загинаха 20 души. През 2014 г. от наводнения само във Варна, Бургас и Добрич живота си губят 16 човека. През септември миналата година в Карловско сериозно повредените къщи бяха 395, като много от тях са практически невъзстановими.
В проучване на Русенския университет специалисти като Илияна Костова отбелязват, че поради презастрояването поройните наводнения са особено опасни в населените райони, където водонепропускливи повърхности на покривите и улиците са предпоставка за развиване на голяма скорост и концентрация на водата и почти никаква възможност за попиване в почвата. Така презастрояването на Южното Черноморие, включително застрояването на периодично наводняеми ниски местности, е една от основните причини за бедствените последици от наводненията.
Десетилетия наред не се е осъществявал действен контрол върху общите и подробни устройствени планове на общините с цел да се предотвратява застрояването на места, които често се наводняват – така наречените заливни низини. Да, най-лесно и евтино се строи на равно място, но често това е и най-опасно.
Застрояване на заливни низини е допустимо само ако паралелно се изгражда дъждовна канализация с голям капацитет и язовири, които да поддържат свободен обем в случай на наводнения. Като няма пари за такава инфраструктура, не бива да се допуска застрояване на опасни терени. Крайно време е в териториите, в които домовете периодично се наводняват, или жилищата да се премахнат и да се помогне на обитателите им да имат домове на безопасни места, или да се изгради необходимата язовирна и ВиК инфраструктура.
Именно държавата в дългосрочен план е виновникът за големите бедствия от наводнения. Нека да отбележим – и в най-развитите държави има наводнения и пострадали от тях. И в развитите държави се е допускало в минали периоди да се застрояват застрашени от наводнения места без необходимата предпазна инфраструктура. Разбира се, има и наводнения на места, където това не е било очаквано. Случайни събития не могат да се избегнат, но не става въпрос за това при последните наводнения. Точно обратното – бяха на очаквани места.
Много неща още трябва да се направят, за да се избегнат жертвите. Какъв е проблемът да се изгради известяваща система като в Гърция? По време на наводненията в Гърция предишната седмица всички граждани, а и повечето туристи, получиха предупреждаващи есемеси. Създаването на такава система за ранно предупреждение не струва скъпо и следва да се изгради така, че предупреждения да получават само намиращите се на застрашената територия.
Преди десетилетия в България никой не е почиствал речните корита и не е имало кой знае какви проблеми от това. Естествено, редовно почистване на речните корита и дерета е полезно, но по-важно е да не се задръстват с боклук и клони от отсечени дървета.
Изсичането на дървета по склоновете също е една от предпоставките за бързо събиране на вода в коритата на реките и за наводнения. Знае се обаче колко е занижен контролът срещу незаконната сеч.
Наводнението имаше един определено положителен аспект – лъсна, че държавата, режейки от инвестициите по време на целия преход, а и досега, все още оставя Черноморието ни в ролята на помийна яма. Да, изградиха се, макар и недостатъчно, пречиствателни съоръжения. Но много от тях са с нисък капацитет и при проливни дъждове преливат. Освен че се крадеше по недопустим начин при инвестициите във ВИК, все още бюджетът се закрепва с недопустимо рязане на крайно необходими инвестиции.