Как Бобоков стана посредник между Външно и президента
Защо парадоксите около либийския кораб “Бадр” карат бизнесмена да препраща ноти между институциите
В пуснатите от прокуратурата чатове между бизнесмена Пламен Бобоков и двама души - единия от Министерството на външните работи, а другия от президентството, наистина се крие огромен проблем. И този проблем е най-вече за българската държава и нейните институции. Това разбираме от изнесените данни.
На 29 септември 2018 г. Румен Петров - съветник по арабските въпроси на външния министър Екатерина Захариева, праща на бизнесмена Пламен Бобоков излязлото още през януари определение на Върховния касационен съд по казуса с либийския танкер “Бадр”. Бобоков веднага го препраща на секретаря на президента по правните въпроси Пламен Узунов. Всичко става за броени минути, както е посочил наблюдаващият прокурор.
На 7 януари 2019 г. президентският съветник пък праща на Бобоков информация за проведена среща между управляващия либийското посолство в София и външнополитическия секретар на президента - Николай Милков.
Бобоков препраща това във Външно министерство на съветника на Захариева Румен Петров. От него получава две ноти, които Либия е пратила на Външно, и веднага ги препраща в офиса на президента. Откъдето съответно му дават нотата, която либийците са пратили до офиса на държавния глава. Нея Бобоков я препраща на Петров във Външно...
Такъв тип кореспонденция вероятно може да бъде извадена много. Но от всичко това излиза, че бизнесменът Пламен Бобоков сериозно играе ролята на посредник между Министерството на външните работи (МВнР) и държавния глава. Поне що се отнася до казуса с либийския кораб.
Защо обаче бизнесменът
играе тази роля между
МВнР и “Дондуков” 1
Точно тези две институции, чийто прерогатив е външната политика на България, всъщност не си говорят от доста време. Между тях не просто липсва адекватна комуникация по важни за страната външнополитически теми и отделни казуси, те открито и най-откровено враждуват помежду си. В най-добрия случай взаимно си създават главоболия.
Това всъщност е най-големият проблем за държавата. По същата причина десетки български посланици са блокирани. На едни са им изтекли отдавна мандатите, а други не могат да заминат и да поемат мисиите, за които са определени. А не могат, защото президентът и правителството са в открита вражда.
Затова различни хора с контакти и в двете ведомства се опитват да посредничат, за да решат на парче някой казус. И по тази причина Бобоков може би е улеснил в президентството заминаването на Румен Петров за посланик в Алжир. Но не го е назначил. Петров е опитен дипломат от кариерата, бил е вече посланик в Кайро, има сериозна експертиза, спасявал е хора в Либия, оправял се е с доста сериозни предизвикателства.
Петров няма нужда от
Бобоков, за да бъде
определен за посланик,
тъй като Захариева лично
го е направила много
преди това
Той е част от кабинета на външната министърка, съветва я по всички арабски въпроси и е можел да бъде предложен от нея за посланик, където поиска. Както е и станало.
През подпис на президента обаче минават само част от предложените от Захариева и правителството имена. Тези, които са договорени по някаква причина. Останалите чакат разведряване между двете институции или сделка от типа: “аз пускам твоя, ти пускаш моя”.
В случая става дума за повече от 20 задгранични мисии, някои изключително важни като САЩ, Франция и Турция например.
Но както добре става ясно от случая с либийския кораб, комуникацията не върви не само между Външно и президентството, а и на много други нива. Което налага нуждата от чуждо посредничество. Било то на добра воля или заради някакви интереси - политически или икономически.
Какъв е интересът
на Бобоков в случая
с либийския кораб?
Това е разковничето в цялата работа, защото накрая може да се окаже, че всичко, което се случва на братя Бобокови към този момент, е свързано именно с прословутия танкер “Бадр”.
Парадоксалното в този казус е, че за разлика от други сериозни бизнесмени в страната, самият Бобоков от икономическа гледна точка няма абсолютно никакво отношение към конкретния либийски кораб.
Неговите интереси са съвсем други. Той следи внимателно всички детайли по случая с танкера, защото му е важен развоят на сагата, а не самото плавателно корито. Важно му е по една-единствена много проста причина. Защото договорът му с либийското правителство за над 100 милиона долара може да пострада сериозно, ако Либия и България обтегнат отношенията си заради кораба.
И точно заради тези
100 милиона долара
на него не му е
безразлично
дали случаят “Бадр” ще се разреши успешно, или Либия ще атакува всички български интереси заради откраднатия си кораб. Това е цялата драма на Бобоков по случая.
Затова той чете материали и външнополитически оценки от съветника на министър Захариева или пък записките на външнополитическия секретар на президента Радев от срещата му с либийския шарже д'афер.
Пак по същата причина Бобоков настоява пред хората на Румен Радев, че би било страхотен пиар за държавния глава, ако приеме официалния пратеник на Либия. Защото вероятно е разбрал, че по същото време министър Захариева въобще не гори от желание да приеме либиеца и смята да го прехвърли на някого от заместниците си, а даже и по-ниско - на ниво директор на дирекция.
В последния момент
Захариева променя
решението си
и лично приема пратеника на правителството в Триполи.
Премиерът Борисов, който отдавна се е еманципирал в полето на външната политика, предприема собствени ходове. Той разговаря по телефона с колегата си в Триполи Файез Сарадж и прави още някои стъпки по този казус отделно от МВнР. Междувременно Захариева се среща с либийския външен министър Сиала, за да разговарят за кораба.
По този начин правителството демонстрира, че държи инициативата в българо-либийските отношения и няма намерение да я остави в ръцете на президента Радев.
Междувременно либийският премиер се съгласява да даде интервю за “24 часа”, за да каже, че Борисов лично е поел ангажимент да разреши случая. Когато това стане, Сарадж ще дойде в България, за да му благодари.
Какво се случва
днес с фамозния “Бадр”?
След като прави опит за бягство извън териториалните води на България, корабът е върнат при среднощна акция на 14 януари миналата година в пристанището на Бургас. И продължава да бъде блокиран там, защото фирмата, която претендира за него, прави непрекъснати опити за смяна на собствеността и флага.
След като либийският флаг е свален, корабът е за кратко с панамски (до известието от Панама, че документите за това са изфабрикувани), след това опитите продължават с либерийски и камерунски флаг, докато накрая не се намира израелски контрагент.
Последният ход
с Израел вбесява
страшно либийците
и те заплашват, че ако корабът отплава от Бургас под израелско знаме, това ще е акт на враждебност от страна на България, съизмерим единствено с открито обявяване на война.
Случаят “Бадр” е колкото неприятен за държавата, толкова и парадоксален. По много причини, но най-вече с това, че всичко започва с един доказано фалшив документ - морска ипотека, изфабрикувана в Гърция. Това е установено от съдебните власти в южната ни съседка и дори
фалшификаторът на
документа е арестуван
по поръчка на българската
прокуратура
На базата именно на тази изцяло фалшива ипотека частният съдебен изпълнител Тотко Колев (също разследван и наказан у нас) задейства процедурата с арестуването на кораба, слагайки началото на един казус, който ще донесе само главоболия на всички възможни страни. И който все така очаква да бъде цялостно разнищен от прокуратурата и разследващите органи в България.