Вежди Рашидов: Ще ми се да вярвам, че ГЕРБ ще изчисти чернилката, за да остане в паметта на времето
Мъжкари, готови за победа, тръгнахме с Борисов при създаването на партията, сега “умни и красиви” създадоха кордон около лидера
- Г-н Рашидов, след толкова години във властта и след тези изборни резултати това ли е началото на края на ГЕРБ?
- В природата физичните закони са установили, че всяко начало има и своя естествен край. То е като човешкия живот.
Както при хората, така и при другите неща важно е какъв е краят. Историята запомня края на доказаните, на реализираните, на градивните и смислените. Останалото създава усещане за безсмисленото съществуване. Пътищата към историята са два - единият път е да останеш в паметта на времето, а другият - в небитието. Дълбоко се надявам ГЕРБ като партия, съществуваща и управлявала дълги години, реализирала себе си в управлението и създала повече от всички управляващи в последните години, да остане в паметта на времето. Ще ми се да вярвам, че ГЕРБ ще намери сили да оздрави себе си и да си върне доверието на хората. Иска ми се да вярвам, че резултатите сега не са началото на края.
- Какъв е начинът да се оздрави партията?
- Ще отговоря образно: за да се изчисти една къща от калта и чернилката, в която се намира, единственият начин е да се почисти. В живота винаги има нужда от един чист душ. Всичко е в ръцете на самата партия.
- Същите хора обаче, срещу които има натрупано недоволство, ще представляват ГЕРБ в парламента, отстраняването им ли е начинът?
- Парламентът не е икебана, която да се украсява с млади или стари, а е отговорност за съдбата на държавата. Така че проблемът не е до предишни или нови, до млади или стари. Проблемът е, че в листите отново попадат имплантирани, компрометирани от дългото управление хора. Изборите доказват, че са загубили доверието и гласа на избирателя. Този урок трябва добре да се научи. Всичко това ме кара с усмивка да се сетя за една реклама на българското кисело мляко, където големият актьор Васил Михайлов изрича с апломб: “Ех, събрахме се!”.
- Казвате, че в ГЕРБ почти не останаха стари гербери, на какво се дължи това?
- Да, и това е вярно. Аз съм с Борисов от създаването на партията му. В името на кауза бяха привлечени професионалисти, мъжкари, хора, готови за победа, с които тръгнахме да работим за създаването на партията с нашия лидер Бойко Борисов. Това бяха онези хора на лоялността, на съзиданието, на всеотдайността и на победата. Хора, които бяха бойци и победители, с характер и воля. Днес от онези победители останаха малцина, почти никой.
Появиха се едни хора “красиви и умни”,
пълзящи към етажите на властта, създали кордон около лидера. Все по-труден ставаше достъпът на истинските
членове на тази партия - хора, които работеха за каузата и нейното бъдеще.
Не зная коя умна глава, ползвайки страха от улицата, реши, че управлението на държавата трябва да се напълни просто така с едни млади хора, нереализирани, непознаващи живота, които до днес не знаят цената на тока, водата, хляба и за които родителите им продължават да се трудят - това е несериозно. Защото, когато човек има демократичната свобода да протестира, то трябва да има способност да управлява. Защото едното се нарича свобода, а другото е тежка отговорност. Държава не се управлява с млади или стари, а с можещи, мъдри и отговорни хора.
- Вие пръв се осмелихте да кажете, че млада девойка кадрува в партията. Ванина Колева ли е тя и какво толкова може да зависи от една пиарка?
- Да, осмелих се да кажа, че някаква нова “звезда”, за която хората говорят, кадрува в партията. Отдавна съм далече от вътрешния живот на ГЕРБ. Днес вече поназнайвам за кого говорят, но не я познавам. А ваша задача като журналисти е да разберете коя е. Моите предположения нека останат за мене. А
какво зависи от една пиарка? Зависи каква
власт ѝ е делегирана Кучето скача според тоягата.
- През 2023 г. вие напуснахте политиката по некрасив начин, сега бихте ли се върнали?
- Не виждам нищо некрасиво в напускането ми. Смятам, че го направих достойно и отговорно, защото в името на истината понесох от партията, за която съм отделил петнадесет години от съзнателния си живот, обиди, както и предателства. Уморих се на мой гръб и с моето име други хора да си правят пиар. В годините от времето на “бития” общински полицай, когото не съм докосвал с ръка, през КТБ, където бях ограбен чрез законопроекти със задна дата и от притеснение ме сполетя тежка болест, до публичното еректиране върху достойнството ми, като ме отстраниха от Комисията по култура с кадруването на “Галя от посолството” и слугинския страх на “умно-красивата” група, която обслужва чужди интереси. Това преля чашата и мигновено подадох оставка както от парламента, така и от Изпълнителната комисия и от партията. Смятам, че това беше честното и достойно поведение, за да не съм в тежест на партията.
За връщането ми в политиката - не, но като гледам Тръмп…
Не крия, че имах покани от много места. Но в малкия диапазон на времето, което имам, ще се отдам изцяло на изкуството, което създаде името Вежди. На изкуството дължа всичко.
- За културата какво е нужно? Да остане ли Найден Тодоров министър?
- Това е личен избор на бъдещия премиер. В служебните му правителства имаше попадения на случайни бездария, които произвеждаха единствено скандали, а те носеха негативи върху цялото управление. Днес му пожелавам да намери умен и градивен министър. Колкото и да е малък процентът на български творци и интелектуалци, техният глас е висок и чуваем. Нека властта внимава да не ги загуби, защото народ, който е загърбил духовността си, среща опростачването. А за Найден Тодоров - той е един много талантлив човек.
- Като служебен министър маестрото предлага нов ред за финансиране на сценичното изкуство, как трябва да става то?
- Подкрепям идеята му да бъде изработена и приета национална стратегия за култура, защото така ще има хоризонт за развитие и финансиране не само за сценичните изкуства, а и на цялата културна сфера.
- Кога последно разговаряхте с Румен Радев и какви са очакванията ви от “Прогресивна България”? Как гледате на каста му за депутати?
- Последно разговаряхме на летището в Анкара на инаугурацията на президента Ердоган, на която бяхме поканени от България само двама души - президентът Радев и моя милост. Поздравяваме се на националните ни празници, на които винаги съм получавал покана. За радост, в неговата формация има мои стари приятели, за които мога да кажа, че са достойни и сериозни мъже. От него всички трябва да очакваме да работи за интересите на нашата държава. Иначе горко ни на всички нас. А за каста му за депутати - за това се произнесе българският народ.