Адриан Николов, ИПИ: Ще минем през по-сериозна от румънската криза, за да се върнем към здрави финанси
Причини за по-нисък ДДС за ресторантите няма! Слонът в стаята са помощите за еленергията- мярка за милиарди, която може много да натежи на бюджета, казва икономистът
Още акценти:
Двуцифрен ръст на цените изглежда невероятен, но инфлацията ще е над прогнозите, въпросът е с колко
Казусът с автоматично растящи заплати не е лесен, но ще се наложи рязане като размер или численост, а вероятно и двете
Просто премахване на структури не е реформа, но е крайно време за обединяване на общини
Неравенства има навсякъде, но у нас са ясно изразени и не намаляват, въпреки ръста на доходите от години
Фискалната децентрализация е важна, за да може местната власт да инвестира във важни за общността приоритети
Здраве и образование са много удобни в кампания, защото засягат всички избиратели, но инерция и интереси пречат на реформите
- Войната в Близкия изток носи поредните очаквания за двуцифрена инфлация и по-нисък ръст. Оптимист или песимист сте, г-н Николов?
- На този етап прогнозирането на каквото и да било е изключително трудно, най-вече заради несигурния край на военните действия – може да е след седмици, може да е след месеци – и големия потенциал за тяхното разширяване в региона. По-нисък икономически растеж имаме всички основания да очакваме, най-вече заради повишената несигурност, която кара инвеститори и правителства да планират консервативно и да отлагат рискови действия до нормализирането на средата. В същата посока впрочем влияе и собствената ни политическа неразбория.
Що се отнася до инфлацията, по-високите цени на горивата и енергията, съчетани с постоянно поскъпващ труд, по необходимост означават и ръст на потребителските цени. Въпросът е с колко – сценарий от края на 2022 г., началото на 2023 г. с двуцифрен ръст на цените изглежда невероятен, но по всичко личи, че инфлацията ще е над прогнозите, които в крайна сметка залагаха много по-ниски цени на енергоносителите.
- Бизнесът вече хленчи от държавата. Ресторанти искат 9% ДДС, сочат се примери за държави с нисък акциз за горива, туризмът чакал слаб сезон. Трябва ли да бъдат чути, каквито знаци вече има? И какво да направи правителството, ако отговорът е "да"?
- В общия случай данъчни облекчения са за предпочитане пред директни субсидии. Що се отнася до туристическия бранш, причини за отстъпка от ДДС няма - хотелите и ресторантите не са изправени пред рязък спад на потребителите или административни ограничения както в пандемията, а същевременно цените им са най-бързо растящите в цялата икономика. Това не е и потребителска мярка, защото данъчните отстъпки далеч не се превеждат едно към едно в спад на цените, понякога такъв ефект дори липсва, видяхме го у нас с ниския ДДС на хляба, който никак не повлия на цената в магазините. Слонът в стаята реално са помощите за електроенергията, защото е потенциално мярка за милиарди, която може много да натежи на бюджета. И там се прави стъпка напред с въвеждането на дефиницията за енергоемки производства, но не изглежда поголовният таван скоро да изчезне. Настоящият подход на служебното правителство е по-скоро добър, тъй като се действа таргетирано и с малки по обхват мерки към най-пряко засегнатите сектори.
- Ако диференцирани ставки по ДДС "повлекат крак", дали сега е времето и за други промени? Например за административна реформа, започната от служебен кабинет? Или за началото на пенсионна реформа?
- Времето за административна реформа беше преди години, така че, когато и да я започнем, все ще е късно. Същото важи за пенсиите. Служебното правителство, предвид липсата на демократичен мандат и много краткия си период на власт, трудно може да проведе подобни реформи, но може да даде тласък и посока за евентуално бъдещо управление с четиригодишен хоризонт и парламентарно мнозинство, ако депутатите успеят да създадат такова. Пример за това днес дава правосъдното министерство.
- Серията избори, в която влязохме, ли пречи, макар и не само тя, да спре автоматичният ръст на някои бюджетни заплати? Ще се случи ли след тях?
- Няма да е изобщо лесно политически такова едно решение, тъй като секторите с “механизми” вече не са малко и гласовете им имат значение. На този етап в кампанията не виждаме и много ясен предизборен ангажимент от някоя партия да се заеме с този казус, ако евентуално застане на власт. Казусът ще възникне веднага обаче в обсъжданията на редовен бюджет за 2026 г., тъй като разходите за заплати ще бъдат все по-голяма пречка пред фискална консолидация. Безспорно ще се налага да се режат разходи, като персоналът, предвид ръста през последните години, е очевидно място, откъдето да се започне - дали като размер на заплатите, или като численост, а вероятно и двете.
- Съгласен ли сте с предложенията на икономисти, които препоръчват намаляване на броя на министерствата, на общините, на агенциите и изобщо на броя на чиновниците? За подобни решения се говори отдавна, но само се говори?
- Административна реформа е належаща – при постоянно намаляващо население ние оставаме с относително постоянен размер на публичната администрация, тоест един и същ брой чиновници обслужват все по-малко хора, дори и без да отчитаме дигитализацията, която улеснява административните процеси и намалява донякъде нуждата от човешки труд. Важно е обаче как ще се направи – просто премахване на структури не е смислено, ако хората просто се прелеят от едно министерство или агенция в друго. Напротив, необходим е задълбочен анализ на функциите на администрацията и съответно кадровото обезпечение на тези функции, от който ще излезе реалната потребност от работници. Общините са много ясен пример – има над 80 общини, които са под прага от 6 хиляди души или скоро ще паднат под него, което означава, че поддържат пълен набор администрация, която обслужва малко хора и бизнеси. Време е за сериозни обединения при местната власт.
- Държава на неравенствата ли сме? Бедни, богати и средна класа има навсякъде. Особеностите при нас? Как се намаляват неравенствата и трябва ли?
- Неравенства има навсякъде, но в България са особено ясно изразени и без видима тенденция към спад въпреки положителната динамика на доходите през последните години. Прекомерните неравенства са нежелани, защото потискат потенциала за развитие на хората на дъното, което в крайна сметка прави цялото общество по-бедно. Подходите към борбата с тях са многопластови – минават през по-добро прицелване на социалната помощ към реалните потребности на домакинствата и с доходни критерии, рязко подобряване на качеството на образование и по-общо на публичните услуги.
- Защо има различия и в регионите? Защо някои са бедни и забравени от всички, а други се радват на изобилие? Къде е ключът за поизглаждането им, за да не са толкова драстични?
- Разликите в развитието на регионите и стандарта на живот в тях е пряко следствие от производителността им. Там, където има силни, особено високотехнологични услуги или пък преработване високо във веригата на добавена стойност, безработицата е ниска, заплатите – високи. Няма едно общо решение и подход към регионалното развитие, но е ясно, че регионите на опашката трябва да привличат повече инвестиции, а за това са необходими кадри с добро образование и умения, качествена инфраструктура и добра бизнес среда. Затова и от ключово значение е фискалната децентрализация, която да позволи на местната власт да инвестира в местните приоритети и да гради среда според конкретните нужди на общността, която обслужва, и на бизнеса в нея. Не бива да пренебрегваме и работата на съдебната система, защото там, където има корупция и правото на собственост не е защитено, инвеститори не идват, особено от чужбина.
- От всички политици преди избори чуваме, че приоритети са здраве, образование, отбрана. Защо тези заклинания се забравят, когато дойдат на власт?
- Отбраната е относително новодошла в тази група след много години на опашката на приоритетите. Предвид европейския контекст и много нови инвестиции изглежда, че там има най-голям шанс за промяна в положителна посока. Иначе и здравето, и образованието са много удобни в кампания, защото са теми, които засягат почти всички избиратели, и буквално няма държава, в която да смятат, че тези публични услуги са достатъчно добри и нямат нужда от подобрения. Веднъж на власт обаче, реформите се оказват много по-трудни, било то заради силни интереси вътре в системите, било то заради тежка инерция или пък остри кадрови дефицити. Затова е добре да следим политиците не по обещанията, а по това, което реално са свършили, било то в парламента или пък в изпълнителната власт.
- Институтът за пазарна икономика, в който работите от години, прави изследвания, алтернативни бюджети, дава експертни мнения. Чуват ли ви тези, които са на власт? Ако не достатъчно, защо?
- В управление винаги желанието да се харчи е много силно, ограничено само от реалностите на бюджетните приходи и все пак поносимото за икономиката. Дали ни чуват – определено не мисля, че викаме в бездънен кладенец, но в последните години има силно разминаване между предложенията на ИПИ за отговорно управление на публичните финанси и бюджетите, предлагани от поредицата кратковременни правителства, които се характеризират с все по-големи желания за дефицитно харчене и разширение на преразпределението през държавата. Дано не съм прав, но вероятно ще се наложи да минем през по-сериозна бюджетна криза от тази в Румъния и съответно много по-остри мерки за консолидация от необходимите днес, за да се сложи край на тази тенденция и се върнем през по-трезвото и премерено бюджетиране.
CV
Роден е на 28 август 1990 г. в София
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ"
Висшето си образование е получил във Варшавския университет
Има магистратура по сравнителна политология от Университета в Тарту, Естония
Работил е като репортер международник в "Дневник", анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество
От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика