3 нови закона и поправки в 4 други делят България от четвъртото плащане по ПВУ
С наближаването на предсрочните парламентарни избори в България все още стои въпросът как и дали изобщо ще бъдат изпълнени ключовите реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), необходими, ако страната ни иска да получи предвидените 2,5 млрд. евро по четвъртото и петото плащане.
В началото на февруари експерти от ЕК посетиха София, за да обсъдят с властите постигнатото досега по ПВУ, какво още предстои, как върви напредъкът и дали страната ни ще успее да изпълни предвидените 84 мерки по плана.
Общата стойност на парите за страната ни по ПВУ са малко над 6 млрд. евро. Досега страната ни е усвоила 53% от безвъзмездните средства - 3,27 млрд. евро, а оставащите 2,5 млрд. се равняват на 2% от БВП-то ни. Средният процент на ниво ЕС за усвояване е доста по-висок - 68%.
Висшите служители от Брюксел бяха категорични, че ПВУ има прецизни срокове, които са финални и не подлежат на промяна. Или по-ясно казано - ползваш средствата, или ги губиш. Те обясниха още, че основният фокус на дискусиите с българските власти е това мерките да бъдат изпълнени възможно най-скоро, дори и ако с това трябва да се нагърби служебната власт, за да може да се спази финалният срок по ПВУ - 1 септември т.г. Поради това идва и спешността - колкото по-бързо проектите се движат към финализация, толкова е по-малък е шансът някои от тях да останат недовършени до последния срок. Представителите недвусмислено заявиха, че ако даден проект по ПВУ не е готов до 1 септември, то евросредствата за него се губят.
За улеснение служителите дадоха пример - ако по проект към ПВУ се реновират 10 сгради, а към крайния срок са готови 9, ще бъдат изплатени парите за 9. Ако обаче става дума за по-сложни инфраструктурни проекти, да речем мост, който към края на срока на ПВУ е недовършен, парите за него няма да бъдат изплатени. От Еврокомисията обаче са на мнение, че именно точните дати за изпълнение служат като мотивация за финализиране докрай на инициативите, било то и по-сложите.
Наскоро бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи ситуацията у нас за напредъка по ПВУ като "критична", като подчерта, че има риск да загубим въпросните 2,5 млн. евро безвъзмездни средства. Той отбеляза, че основните пречки са блокираните реформи в енергийния сектор, либерализацията на пазара на ток и казусите около въглищните централи.
Най-големият препъникамък пред България обаче се оказа вече закритата Антикорупционна комисия (КПК). Само този ход струва на страната ни 143 млн. евро, които ЕК със сигурност ще си поиска обратно. Те бяха изплатени на България при второто разплащане по ПВУ, когато беше приет законът за дейността на КПК. Реално страната ни няма да върне 143 млн. директно - те ще бъдат удържани от четвъртото плащане, което е общо 900 млн. евро.
Освен парите, които ще се приспаднат, във връзка с КПК има и замразени 215 млн. евро от второто плащане. На 22 юни т.г. изтича и срокът, свързан с това Антикорупционната комисия вече да е работещ орган. Затова е почти сигурно, че ще изгубим още 43 млн. евро от третото плащане. Така сумарно излиза, че невъзможността на страната ни ефективно да осъществи реформи, свързани с борбата с корупцията, ни струват малко над 400 млн. евро.
Има обаче все още шанс България да спаси замразените 119 млн. евро от третото плащане, свързани с правосъдните реформи, и по-конретно с това главният прокурор да бъде разследван независимо. Според представителите на ЕК това може да е по-лесна задача за българските власти от създаването на наистина независима от политиците Антикорупционна комисия. Съветът от Брюксел към София е ясен: "Приемете мерките преди март, защото не всички са толкова спорни, колкото Антикорупционната комисия. Ако работата се забави сега, през май вече ще е късно".
И все пак се отбелязва, че реално страната ни е постигнала доста голям напредък и в някакъв смисъл е наваксала темпо. И макар че има страни от ЕС, например Дания и Франция, които са почти на финала на усвояването на средствата, България попада в категория по напредък със страни като Италия, Испания, Хърватия и Гърция, дори и малко да изостава. Най-зле се представя Унгария, която на практика не получава пари по ПВУ, тъй като не успява да се пребори с корупцията и злоупотребите с европари.
Кои обаче са необходимите закони, които парламентът трябва бързо да приеме, за да получим следващото четвърто плащане? Три от тях са изцяло нови, а в други 4 съществващи трябва да се въведат определени поправки. Всички изброени вече са били обсъдени с ЕК, която е дала зелена светлина, като остава само да се гласуват от депутатите.
Става дума за нови закони за лобизма, ВиК услугите и обществения транспорт, както и за промени в законите за държавния служител (с тест за интегритет), корпоративното облагане (за електромобилите), обществените поръчки (с предварително анонсиране на търгове) и възобновяемите енергийни източници (за мрежова свързаност и електрическа мобилност). Новите текстове вече са публикувани за обществено обсъждане, а останалите изменения са готови за гласуване. Ако България успее да осъществи през март горепосочените, то тя ще може същия месец да изпрати искане за четвъртото плащане, а за петото плащане е добре искането да бъде изпратено не по-късно от края на август.
Всички реформи и инвестиционни проекти трябва да са готови до 31 август, а последните одобрени пари по ПВУ се очаква ЕК да предостави на страната ни до декември 2026 г.