Да нарисуваш портрет на един средновековен цар
Цар Иван Александър е единственият средновековен български владетел, за когото може да се изгради зрителна представа в различни етапи от живота му. Запазени са изображения в двата богато илюстрирани дворцови ръкописа – Ватиканския препис на Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, както и от стенописни изображения като портрета в Костницата на Бачковския манастир и в църквите при Беренде и Иваново.
Първата визуална представа за царя обаче е не от живописно, а от словесното описание на Похвалата в Песнивеца от 1337/1338 г. Заедно с моралните качества, авторът оставя описание на външността на царя: „Великият Иван Александър, най-прославен измежду всички, старейшина и военачалник и мощен в битки, любезен и приветлив, румен, доброзрачен и красив на вид, със свити колене и правоходец, гледащ сладко с очи на всички, неизречения праведен съдия за сираци и вдовици. Кой прочее, ще кажа, от нас, като е видял царя, ще се завърне скръбен в своя дом?"
Портретът е в духа на средновековната традиция, но съдържа и реални черти. Пред нас е образът на мъж в разцвета на силите си на 35-37 години, на колкото е бил Иван Александър при направата на ръкописа. Царят е красив на вид, румен, приветлив, с благ поглед, отправен към всички свои поданици и най-вече към сираци и вдовици. Фразата „със свити колене и правоходец" съчетава смирението пред Бога от една страна и образа на представителен напет мъж със стройна походка от друга.
Същата смесица от физически и духовни качества на царя личи в Сборника на поп Филип от 1344/1345 г., където е наречен „прекрасният Иван Александър", а според Апостол с тълкувания от края на 40-те години владетелят бил „украсен с всякакви добродетели".
Външността на Иван Александър се вижда първо в миниатюрите от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, изпълнен преди 1344/1345 г. Там владетелят е представен четири пъти – с летописеца Манасий, със синовете си, с пророк Давид и край погребалното ложе на починалия си син Иван Асен ІV. По време на изпълнението на ръкописа Иван Александър бил на 42-43 години, което е сериозна възраст за онези времена. На изображенията се вижда зрял мъж с кестенява брада, в която още не личат бели косми. Той е сложен съразмерно и наистина е строен, както свидетелства Похвалата в Песнивеца.
Според миниатюрата с погребението Иван Александър е имал по-висок от средния за времето си ръст. За същото говори добре запазеният стенописен портрет от Костницата на Бачковския манастир. Той е рисуван непосредствено след завладяването на Пловдивската област през 1344 г. Наред с добре подрязаната и оформена кестенява брада и мустаци, отстрани под царската корона се вижда коса със същия цвят. Това е характерната за XIV в. аристократична прическа, при която дългата коса е грижливо прибрана зад ушите. От този портрет спокойно може да се каже, че Иван Александър е бил наистина хубав мъж.
Художникът е търсил и е постигнал сериозен успех в портретуването. Както в миниатюрите, фигурата на царя е стройна и изправена, с доста издължена шия. Лицето е продълговато, с прав нос, красиви скули и високо чело. Над кафявите очи с бадемовидна форма се извиват тъмни вежди.
За съжаление, двата портрета от Беренде и Иваново не дават много информация за образа на царя, но в Лондонското евангелие от 1355/1356 г. пред нас се открива цяла галерия от изображения на цар Иван Александър с второто си семейство. Тогава той вече бил на възраст от около 55 години. Основната композиция в ръкописа е двойната миниатюра на цялото царско семейство по време на втория брак на царя. Там Иван Александър е представен с Теодора ІІ, престолонаследника Иван Шишман, другия син Иван Асен V, дъщерите и зетя деспот Константин.
Освен в тази групова сцена, царят е изобразен със св. Богородица, евангелистите и св. Йоан Богослов.
Най-разработено е изображението от общия семеен портрет, но в по-опростен вид образът на царя е показан много добре и в другите миниатюри. Няма никакво съмнение, че става дума за човека, изобразен в стенописа от Костницата на Бачковския манастир и Манасиевата хроника. В рисунките се виждат същите портретни черти и телосложение, малко по-налято от годините.
Оттенъкът на старостта обаче отчетливо се вижда при предаването на главата. Ясно забележими са посребрените брада и коси, които все повече придобиват белия цвят. Сянката на напредналата възраст личи особено в миниатюрата с евангелиста св. Марко. Владетелят там е предаден в три четвърти, което позволява да се видят вече по старчески изпъкналите скули на лицето. Художникът акцентира и на по-хлътналите очи с тъмни сенки под тях.
В основната миниатюра на Лондонското евангелие Иван Александър е със същата елегантна прическа на косата, прибрана зад ушите. В тази със св. Йоан Богослов обаче е със свободно пуснати кичури, което повече отговаря на възрастен и дълбоко религиозен човек.
Друг интересен момент е формата на брадата. Докато при ранните изображения тя има стандартна форма, то в Лондонското евангелие царят носи модната за втората половина на ХІV в. разделена на два масура брада. Поддържането на подобен стил далеч не е било лесно и е изисквало специални фризьори в двора.
Въпреки напредналата възраст, в средата на 50-те години на ХІV в. царят без съмнение се е намирал в добра физическа форма. Та той е бил почти младоженец с прекрасна съпруга, която видимо е на не повече от 25-30 години. Имал е и двама чудесни сина от втория брак, които са радвали очите му. Дали обаче в столицата Търновград е царяла такава идилия?
През първите две десетилетия от управлението си цар Иван Александър бил уравновесен и спокоен човек. С умели ходове успял да отстрани вътрешните врагове и да се укрепи на престола. След победите си не бързал необмислено да развива успеха, а винаги се стремял към преговори. Всичко се променя след брака с новопокръстената еврейка, красавицата Теодора ІІ, сключен в края на 40-те години на ХІV в. Нещо се случва със стабилния Иван Александър. Той лишава от трона престолонаследника Иван Срацимир и обявява за такъв невръстния Иван Шишман. Обладан от крайните религиозни идеи на исихазма, започва да преследва различни обявявани за еретици хора, да ги осъжда на смърт, инквизиране и дамгосване. Какво се е случило с разумния Иван Александър? Нима наистина еврейката го е омагьосала, както внушава народната мълва? Или в края на дългия си живот е загубил реална представа за света? Може би всичко това се смесва в едно наред с ужаса на страшното османско нашествие?
Сигурни са някои факти. През по-голямата част от живота си цар Иван Александър Асен умело съчетава военните победи с дипломацията. В средата на ХІV в. той достига до сериозно разширение на държавата, правейки я важен фактор на Стария континент. Турското нашествие променило всичко не само в България, но и за целия Балкански полуостров. Вече никой не можел сам да решава съдбата си.
Когато говоря за цар Иван Александър Асен, се сещам за римския император Ираклий от VII в., който успява да разгроми вечния враг – Персия, но само няколко години по-късно губи почти цялата империя от арабите. Представям си Иван Александър по подобен начин. В дългия си живот той видял величието на България и началото на нейния разпад. Вероятно накрая владетелят е бил сломен, подобно на римския император от VІІ в. А неговият живот трябва да бъде пример за днешните политици за това колко преходен е успехът и как всичко се променя за кратко време.
С художничката Марина Варенцова-Русева направихме експеримент, като създадохме портрет на второто семейство на цар Иван Александър по миниатюрата в Лондонското евангелие. Подробностите са изцяло по средновековното изображение, но фигурите са композирани според съвременната представа и в реалистичен стил.