Как от буца лед Гренландия стана гореща точка
А по-важният въпрос вече не е дали Гренландия е важна, а готов ли е светът за последствията от това колко е важна
Доскоро Гренландия беше просто едно голямо бяло петно на картата. Или поне така изглеждаше в очите на повечето земляни. Някъде там, далеч, грамаданска буца лед, забулена в мразовития мрак на Северния Атлантик.
Днес тя изглежда повече като особено важна фигура на шахматната дъска, и то към края на партията. Който държи пешката, стигнала в края на полето, може да диктува следващите ходове като царица. Ценни ресурси, нови търговски пътища, военностратегическа важност...
Гренландия разполага с галий, германий, индий, тантал, силиций, литий, кобалт и никел – все елементи, важни за развитието на почти всички нови технологии, батерии, центрове за данни, ферми за изкуствен интелект... Гренландия има също паладий и торий – метал, който може да се използва като ядрено гориво. Не индустрия, а направо стратегическа автономия!
В свят, в който Китай контролира по-голямата част от добива и обработката на редкоземни метали, всеки подобен богат източник би бил като кислородна бутилка за икономиката на САЩ.
Ледът се топи, илюзиите също - Тръмп очевидно иска Гренландия на всяка цена
С промяната на климата и географията се променя. Северният морски път през Арктика се отваря. Това, което преди е било ледена стена, скоро ще бъде търговска магистрала. Ако минават по нея, китайските товарни кораби ще стигат до европейските пристанища по-бързо, по-евтино и без ограниченията на стандарта "Суецмакс". Това е логистична революция, сравнима с отварянето на Суецкия канал през XIX век, само че без международна конвенция.
А където минават контейнеровози, винаги следват и подводници. Ако Арктика стане търговски коридор, тя ще се превърне бързо и във военен коридор.
В същото време Русия е концентрирала почти всички свои стратегически сили на Колския полуостров – между Финландия и Баренцово море. Там са силозите за междуконтинентални балистични ракети, базите за подводници и стратегическите бомбардировачи. Траекторията на всяка потенциално изстреляна към САЩ балистична ракета минава над Гренландия.
НАТО: алиансът, който е заплашен отвътре
Апетитите на Тръмп към Гренландия, която е част от Кралство Дания, което пък от своя страна е член на НАТО, създават напрежение между съюзниците. Военно превземане или принудително "придобиване" на тази територия би означавало едно: НАТО ще престане да съществува в сегашния си вид. Звучи малко паникьорски, но точно такива бяха думите на датския премиер Мете Фредериксен, че подобен ход би бил "краят на алианса".
Затова и дежурните дипломатически усмивки в Европа вече се разкривяват до неприкрита гримаса. На Парижката среща за Украйна трябваше да се декларират съвместни гаранции за сигурност. Но в същото време блуждаеше и въпросът какво означават тези гаранции, ако най-голямата военна сила в алианса открито говори за вземане на територия от друг член.
"Ние се нуждаем от Гренландия"
Администрацията на Тръмп формулира всичко това просто: САЩ се нуждаят от Гренландия. Официално – за националната сигурност. Неофициално – за контрол върху бъдещето: маршрути, ресурси, технологии, възпиране... Всичко това поднесено с една мътна риторика в стила на Тръмп, където термини като "покупка", "възможности", "всички опции са на масата" се преплитат в една взаимозаменяема и повтаряща се словестна еквилибристика.
Крайното послание е повече от ясно. Както каза един от ключовите съветници на Тръмп:
"Никой няма да воюва със САЩ за Гренландия."
Голямата ирония е в това, че опитвайки се да осигури американска хегемония, Тръмп в действителност разклаща самата архитектура, която я правеше възможна досега. А тази архитектура се гради върху съюзите. Ето как Гренландия от една буца лед има всички шансове да се превърне в най-горещата точка на планетата, поставяйки под въпрос не просто северните границите на НАТО, а въобще правилата на играта оттук нататък. Като въпросът вече не е дали Гренландия е важна, а дали светът е готов за последствията от това колко е важна.