Васил Големански: Държавни ценни книжа на борсата ще дадат пари в ръцете на хората
Доходността им е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата, казва председателят на Комисията за финансов надзор
Още акценти:
- От 1 януари пенсиите, застраховките и инвестициите ще се преизчислят автоматично в евро. Хората не трябва да подписват нищо. Всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник
- "Бонус-малус" няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките, но ще се отрази върху стойността на "Гражданска отговорност" за некоректните водачи на пътя.
- От 214 криптокомпании у нас 60 искат лиценз, а той ще се прилага на територията на ЕС. Трябва да сме много внимателни, за да не задушим този сега прохождащ сектор
- Пенсионните фондове може да инвестират в инфраструктура, което ще гарантира допълнителна доходност - повече средства за старост в дългосрочен план
- - Остават броени дни до 1 януари 2026 г., г-н Големански. Вниманието основно е насочено към банките, но не по-малко важна за хората е готовността на застрахователи, пенсионни и инвестиционни фондове. Готови ли са?
- Небанковият сектор е готов за въвеждането на еврото, включително и най-масовият – този на застраховането. По наша информация компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са в комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.
За хората това означава, че след 1 януари не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си.
- Ще се налага ли преподписване на договори, ще има ли промени в тях, или всичко ще бъде автоматично преизчислено и няма нужда от допълнителни усилия?
- Пенсиите, застраховките и инвестициите ще се преизчислят автоматично в евро. Хората не трябва да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва веднага да сезират отговорните органи, включително и КФН, която по закон трябва да следи за такива нарушения. Искам да ги уверя, че всеки сигнал ще бъде разгледан задълбочено, глобите и санкциите, които предвиждат отделните закони, са огромни, понякога и за милиони, и ние нямаме никакви скрупули да ги налагаме.
- Има ли вече сигнали при вас за злоупотреби, каквито не липсват в подобни времена - примамливи оферти, преподписване на договори или друго? Как да реагират хората на тях?
- Добрата новина е, че засега в КФН няма постъпили сигнали за измами, свързани с еврото. Но за съжаление, измами винаги е имало и ще има, особено в сложна и чувствителна материя като финансите. Тя може да бъде свързана с приемането на еврото, но може да бъде свързана с криптоактиви, финансови инструменти, застраховки. И тук е нашата основна роля – да пазим всеки вложен лев на гражданите.
Препоръчвам на хората да заложат на превенцията. При всяко предложение за финансова услуга, независимо откъде идва, дайте си време да проучите всички детайли. На нашия сайт можете да проверите списъците с всички регистрирани поднадзорни лица – от инвестиционните посредници през застрахователните брокери до лицата, които търгуват с криптоактиви. Ако този, който ви предлага инвестиционен продукт, не е в тези списъци, доста е вероятно да става въпрос за измама. Трудно помагаме, когато нещата се случват постфактум, т.е. измамата вече е извършена. Тук говорим за сложни финансови схеми, често международни, които трудно се разплитат. Но комисията има достатъчен капацитет да се справи, включително и с връзките си със своите колеги по света, ако бъде сезирана навреме.
- Да погледнем към отделните сегменти на пазара, които са под контрол на финансовия регулатор. Очаквате ли и има ли обективни причини за поскъпване на застрахователни полици покрай еврото?
- Твърдо не, еврото не е основание за поскъпване на застраховките. Следим на ежедневна база цените на услугите на нашите поднадзорни лица, включително и на застрахователните продукти. Не намираме основателна причина за поскъпване, свързана с еврото. Така че засега можем да кажем, че няма поскъпване заради въвеждането на единната европейска валута. Напротив - част от цените на “Гражданска отговорност” намаляват.
- Отделните компании въведоха ли вече системата “бонус-малус” и как тя се отразява на цените, на обезщетенията? Води ли до разместване сред играчите на пазара?
- Знаете, че системата “бонус-малус” беше въведена с промени в Кодекса за застраховането. Там има срок от 6 месеца, за да влезе системата в сила, а ние имаме ангажимент в този преходен период да въведем промени в част от наредбите, които осигуряват връзката между застрахователите и Гаранционния фонд. Наредбите са почти готови и се надявам съвсем скоро да бъдат приети от комисията и да влязат в сила. Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, причинени от даден автомобил, за да преценят размера на “Гражданска отговорност”.
Въвеждането на системата няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на “Гражданска отговорност” за некоректните водачи на пътя. Целта на промените в кодекса е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива. Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата “бонус-малус”. Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.
- Пенсионната система често се споменава с лошо заради дефицитите в бюджета, а и не само. Как могат пенсионните фондове да имат принос за реформирането ѝ? Мултифондовете дали биха помогнали, или ще натоварят системата с допълнителни рискове?
- Напротив, фондовете, които ние следим, дори помагат на бюджета. Много скоро започваме обсъжданията на мултифондовия модел. Ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовия пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. Предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване ще предоставят нова посока на развитие на допълнителното пенсионно осигуряване - по-гъвкава и по-сигурна за осигурените лица пенсионна система, като се очаква да доведат до различни по обхват социални промени - по-високи пенсии и по-добра защита на техните интереси в дългосрочен план.
Осигурените лица няма да бъдат пасивни ползватели или наблюдатели на процесите, а ще имат възможност активно да участват в тях, променяйки собствената си мотивация и поведение в съответствие със собствения си инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риск. Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. многофондова система, ще способства за преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност.
- Идеята е пари на пенсионните фондове да остават в България, така ли е, или греша? За какъв ресурс става дума?
- В момента в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв., които са на българските граждани. За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре.
В същото време по данни на КФН близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително чрез инвестиции в инфраструктура. Тези проекти са дългосрочни, което ще даде хоризонт и на инвестициите на фондовете. Нещо повече – част от тези проекти са и печеливши, което ще гарантира доходност на фондовете.
Ние следим на ежедневна база инвестициите на пенсионните дружества и гарантирам, че всички средства на българите ще бъдат запазени и умножени.
- Казвали сте, че бъдещето на всеки актив е дигитално, и определяте криптоактивите като изцяло нов финансов инструмент. Пак вие обаче предупреждавате, че секторът се развива бързо, а това създава възможност за измами. Как ще бъдат опитомени, така че да се превърнат в нормален финансов инструмент?
- Наистина криптовалутите, съчетани с развитието на изкуствения интелект, и криптоактивите, са голямото предизвикателство пред КФН през следващите години. Те са толкова бързо развиващи се, че аз ги наричам ураган. За добро те са предизвикателство не само за България, но и за Европа. Доскоро тези инструменти не бяха регулирани. С влизането в сила на регламента MICA през 2023 г. и последващите стъпки по прилагането му постепенно Европейският съюз създава рамка. С влизането в сила на Закона за пазарите на криптоактиви КФН е институцията, която трябва да ги следи. Засега пред нас предизвикателството е да лицензираме всички доставчици и емитенти на криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се следят от БНБ. При нас бе прехвърлен списък с 214 компании от НАП, от които засега около 60 са заявили желание за лиценз. Нашата идея е да бъдем много внимателни при лицензиране, тъй като всяко разрешение, което дадем, ще се прилага на територията на ЕС. В същото време трябва да сме много внимателни, за да не задушим този сега прохождащ сектор.
- Какво липсва на капиталовия ни пазар, за да бъде в отлична форма? Шефът на бюджетната комисия Делян Добрев наскоро говореше за “опело” на този пазар...
- Нашият капиталов пазар остава стабилен, но все още е твърде малък. На него липсват финансови инструменти с голяма дълбочина. Пазарната капитализация расте, интересът към инвестициите се увеличава, но ликвидността е ограничена.
И тук идва възможността на държавата да подкрепи сектора, ако има желание. На първо място – чрез дялове на държавни предприятия на борсата. Помните какво се случи с БТК и листването на акциите на борсата.
- Мислите ли, че ДЦК за граждани през борсата ще се отразят добре?
- Това е тема, за която аз публично лобирам през последните години. Това би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси.
Нещо повече – ще даде пари в ръцете на хората. Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата.
- Как финансовият регулатор може да помогне на хората да боравят със ставащите все по-сложни финансови инструменти? Как да се намери баланс между регулации и свободен пазар?
- Давал съм такъв пример от живота. Ако човек отиде на пазара за плодове и зеленчуци и види за първи път авокадо, той няма да го купи, защото не знае какво е това. Така е и с финансовите инструменти, много хора не познават повечето от тях. Финансовият регулатор може да помогне на хората по два начина – чрез контрол и повишаване на финансовата грамотност. Контролът е факт, за финансовата грамотност моето лично мнение е, че тя трябва да се изучава в училище, поне един час в седмицата. Това ще гарантира, че най-младите – тези, които навлизат на пазара на труда, са достатъчно информирани да избират как да управляват парите си.
- Има отделни парчета от паричния пазар, които са ничия земя- фирмите за бързи кредити, заложните къщи. Контролирането от много институции не е ефективно, какъв е изходът?
- Те са един горещ картоф, който всеки прехвърля на другите. Мисля, че ако хората имат по-висока финансова грамотност, няма да бъдат толкова уязвими. Иначе, доколкото знам, се търсят различни решения кой да ги контролира, ние сме готови да дадем методическа помощ и съвет, ако можем да бъдем от полза.
CV
- Роден на 30 септември 1968 г. в Пловдив
- През 1991 г. завършва Техническия университет
- През 2020 г. е магистър по международен бизнес от Югозападния университет “Неофит Рилски”
- От 2010 до 2018 г. е изпълнителен директор на Българската фондова борса
- От 2012 г. до 2025 г. е изпълнителен директор на Централния депозитар
- През март 2025 г. е избран от Народното събрание за председател на Комисията за финансов надзор с шестгодишен мандат
- Един от създателите на технологичната система на Централния депозитар