Капитаните на "Локо" (Пд) Илиев, Казийски и Кендеров: Като семейство сме, подкрепяме се във футбол, баскетбол и волейбол (Снимки)

27.10.2025 12:45 Мая Вакрилова
Капитаните Димитър Илиев, Матей Казийски и Георги Кендеров (от ляво надясно).
Капитанът на футболния отбор на "Локомотив" Митко Илиев
Капитанът на "Локомотив Авиа" Матей Казийски
Капитанът на баскетболния отбор на "Локомотив" Георги Кендеров

"Локомотив" (Пловдив) е един от малкото клубове в България, който има три отбора в елита - по футбол, баскетбол и волейбол. Напоследък се наблюдава голяма подкрепа между тях.

Пред „24 часа" капитаните им споделят, че такава сплотеност рядко се вижда.

Митко Илиев (футбол): Финалът срещу "Ботев" през 2019 г., когато взехме купата, беше като сценарий за филм

- Митко, ти си символ на "Локомотив" (Пловдив). Какво означава за теб да носиш капитанската лента на този отбор?

- Да си капитан на "Локомотив" (Пловдив), е чест и отговорност. Когато половината град възлага надеждите си на теб, това тежи, но с времето се научих да приемам тази роля. Удоволствие е да бъдеш символ на такъв голям клуб. Доверието на хората се увеличи през годините, спечелих уважението им и вече думата ми в съблекалнята тежи.

- Помниш ли първия си мач с екипа на "Локомотив"? Какви емоции изпита тогава?

- Нямах още 16 години - беше на 11 септември 2004 г. срещу "Локомотив" (София). Влязох 25 минути преди края. Беше голяма тръпка. Винаги сме подкрепяли младите таланти в отбора, както и мен ме подкрепиха тогава. Получих любовта на хората, но по-осезаемо това стана едва в по-зряла футболна възраст - около 30-годишен. Господ си знае работата, така е било писано- по-късно да завоювам успехите си.

- Усети ли подкрепата на клуба като тийнейджър?

- Да, със сигурност. Още на 20 години станах капитан. Аян Садъков ми гласува доверие и оттогава започнах да се уча да бъда лидер. Вярвам, че прибързах с трансфера си в ЦСКА, където нещата не се получиха. Тогава кариерата ми тръгна надолу. Но на 25-годишна възраст заминах за Полша и всичко се промени. Най-голямата подкрепа дойде от Аян Садъков - той е човекът, който ме наложи в "Локомотив". Повярва в мен, когато другите не го правеха.

- Кой е най-незабравимият момент в кариерата ти?

- Безспорно е финалът за Купата на България през 2019 г. срещу "Ботев". Двата пловдивски гранда на финал - това беше като сценарий за филм. Спечелихме и това е най-запомнящият се момент в кариерата ми.

- Два пъти беше избран за Футболист №1 на България. Как прие това признание?

- В живота на един футболист има много лишения. Такова признание осмисля всичко. Въпреки че не успях да реализирам напълно амбициите си да играя в силни европейски първенства, съм доволен от постигнатото. Смятам, че имах потенциала за още повече, но съм благодарен за всичко.

- Какво научи от периода си в чужбина?

- Полша ми даде дисциплина, търпение и самостоятелност. Бях сам, жена ми идваше за кратко, но се справих. Изградих характер и поех повече отговорности. Колективът беше силен и имахме добри отборни постижения. Това беше важен и много хубав етап от живота ми.

- Какво е усещането да си изиграл над 400 мача в елита на българския футбол?

- Гордея се. Нямах сериозни контузии, което ми позволи да съм титуляр почти всеки сезон. Това е знак, че съм се утвърдил и съм допринесъл за българския футбол. Радвам се, че името ми ще остане в историята.

- Какво ти даде и какво ти отне професионалният футбол?

- Този спорт ме изгради като характер и ми даде дисциплина. Донесе ми любовта на хората и много щастливи моменти. Да, има лишения и евентуално здравословни последствия, но определено съм получил повече, отколкото съм загубил.

- Имаш ли мач, в който си усетил, че си дал 100% от себе си, независимо от резултата?

- Много пъти. И дори когато си дал всичко, понякога не е достатъчно. Но в локомотивската общност най-важното е да се раздаваш - феновете го оценяват, дори резултатът да не е в наша полза.

- Какъв съвет би дал на младите момчета в школата на "Локомотив"?

- Да тренират за себе си. Да не чакат всичко наготово и да не смятат, че някой им е длъжен. Трябва постоянство, дори когато не получават шанс. С времето усилията им ще се отплатят.

- Какво е по-важно - талантът или последователността?

- И двете. Само с талант няма как да успееш. Упоритите и талантливите достигат най-високото ниво в спорта.

- Какви са плановете ти след края на кариерата ти като футболист? Виждаш ли се като треньор?

- По-скоро не. Вече съм вицепрезидент на Асоциацията на футболистите и съм завършил финанси. Помагам на футболисти като финансов консултант - съветвам ги да инвестират, докато са млади. Искам да остана свързан с футбола, но не непременно на терена като треньор.

- Би ли искал децата ти да станат футболисти като теб?

- Нямам нищо против. Големият ми син е на 7 години и сега плува - не проявява интерес към футбола. Плуването е страхотен спорт. Малкият рита повече, но ще видим. За мен е важно просто да спортуват.

- Матей Казийски спомена, че не е виждал такава сплотеност между трите отбора както при "Локомотив". Как си я обясняваш ти?

- Наистина сме като семейство. Подкрепяме се взаимно - футбол, волейбол, баскетбол. На мача на баскетболния отбор бях с Матей и той сподели, че е усетил огромната обич от хората - това го е убедило да дойде в "Локомотив". Такава сплотеност рядко се вижда. Това е силата на локомотивската общност.

Матей Казийски (волейбол): Когато дойдох тук, усещането беше като да се прибереш у дома

- Матей, играл си в Италия, Япония, Русия, Турция. Как всеки от тези волейболни "светове" те е променял като човек, не само като спортист? Усещал ли си  някога  културен сблъсък със съотборниците си?

-  Това е труден въпрос, дори трябва да се самоиронизирам, за да отговоря. Всяко място има своя култура и порядки, от които съм научил нещо. Всичко това ме е обогатило и като човек, не само като състезател. Пригаждаш се към мястото, където си, но после пак се връщаш у дома. Културни сблъсъци е имало, разбира се, но винаги има период на адаптация - важно е да разбереш как живеят хората около теб и да се нагодиш спрямо тях.

- Как се адаптира към японската дисциплина и традиции, особено след Италия, където  хората са емоционално по-разкрепостени?

- В Япония дисциплината е част от ежедневието. Най-много ме впечатлиха спокойствието и подредеността. В сравнение с италианците японците са много по-стриктни. Аз съм играл основно в Северна Италия, където хората често се шегуват, че са "италианците на Германия" и там има много ред. Обикновено от септември започва период на адаптация, който трае три месеца. Това е най-трудният момент. Към Нова  година вече започваш да свикваш и всичко става по-лесно.

- Преди трансфера си в "Локомотив" спомена, че решението  ти да се завърнеш на родна земя  е било емоционално. Каква бе емоцията – носталгия, страх, удоволствие  или отговорност? Как се сравнява с предишните твои решения за смяна на клуба?

-  Определено беше носталгия.  Нямах чувство на отговорност към някого, защото, когато правиш личен избор, отговорността е само към себе си. Когато реших да дойда в "Локомотив Авиа", усещането беше като да се прибереш у дома след дълго пътуване.

- След  "Алианц" (Милано) казваш пред медиите, че имаш интересни оферти.  Какво беше най-важно за теб тогава и как това доведе до избора ти за "Локомотив"?

- Не търсех  нещо  конкретно. Решението дойде спонтанно. Беше почти на шега – вечеряхме с приятели, единият от тях беше президентът на клуба, другият – мой близък приятел. Говорихме си какво ще правя след сезона и президентът ме попита: "Защо не дойдеш при нас." После ми се обади официално. Помислих си: "Защо не?". И така – ето ме тук.

- Смяташ ли, че решението бе правилно?

-  Да, напълно правилно. Страхотна атмосфера, млади момчета, на които да съм полезен и да предам опит и знания.

- Годините с Радостин Стойчев в Тренто често са наричат "златна епоха".  Какво беше специалното във вашите отношения между треньор и играч?

-  Работихме заедно много години, но освен това сме и приятели извън терена. Въпреки това на игрището винаги сме били професионалисти – има дисциплина и уважение и от двете страни. Това съчетание направи отношенията ни толкова специални.

- След толкова години по върховете имаш ли място, което наричаш "волейболен дом"?

-  Без съмнение това е "Тренто". Прекарах там над 10 сезона – най-дългият ми престой в един клуб.  Когато ходим там със семейството ми, го усещам като свой дом.  Всичко ми е познато и  подредено там.

- Какво трябва да означава националният отбор за един играч?

- За мен националният отбор е личен избор, но и огромна възможност. За българските волейболисти това често е първата крачка към големия волейбол – първият сблъсък с най-силните отбори и играчи. Това е предизвикателство, витрина, място за  реализиране на  амбициите  и развитие.

- Какво мислиш за успехите на националния отбор? Успя ли да поздравиш Мони и Алекс?

-  Много се зарадвах за тях. Не съм успял още да ги поздравя лично, защото те са много ангажирани, а и играят в Москва и Италия. Надявам се да се засечем някъде по пътя.

- Ако можеше да преживееш отново един конкретен сезон или мач от клубната си кариера, кой би бил и защо?

- Следващия.  По-скоро бих избрал да изиграя още един мач, отколкото да се връщам назад.

- Има ли нещо ново в българския  спорт, което те радва?

- Да, между  черно-бялата ни общност има голяма  подкрепа и колаборация, която не е организирана, но е много позитивна  и непринудена.  Радвам се, че има  такъв сплотен дух - не съм го виждал досега в българския  спорт.

Георги Кендеров (баскетбол): Ако не беше този отбор, щях да се откажа от спорта

- Откъде дойде любовта ти към баскетбола?

- Любовта ми към баскетбола започна още в 4 -и клас. Тогава имах приятел, който тренираше и ме покани да опитам. Отидох, хареса ми атмосферата на игрището. Започнах да гледам НБЛ, наблюдавах по-големите и си казвах:  "Искам да съм като тях".  На 17-годишна възраст  подписах първия си професионален договор  и  тогава започна всичко по-сериозно.

- Тази година си капитан на "Локомотив" (Пловдив). Какво означава тази роля за теб?

- Честно казано, не очаквах да стана капитан. Това е огромна отговорност и съм благодарен, че треньорският щаб ми гласува доверие.

- Как се промени подготовката и мотивацията ти с лидерската  лента?

- Като капитан трябва да съм пример за отбора и да бъда двигателят на тима. В трудните моменти  взимам решения и  подкрепям отбора дори ако загубим.  Мотивацията ми със сигурност се повиши  значително.

- Играл си в различни български отбори. Какво прави  "Локомотив"  (Пловдив) специален за теб?

- Хареса ми отношението на хората в отбора, треньорите  и цялата локомотивска общност. След раздялата с "Миньор" (Перник) треньорът на "Локомотив" се свърза с мен. Покани ме на разговор, представи ми идеята и веднага усетих, че това е моето място. Ръководството ме прие топло и нещата се получиха  много бързо и спокойно.

- Какъв съвет би дал на младите в школата на  "Локомотив", които мечтаят да станат като теб? Талант или постоянство е по-важно, за да си добър баскетболист?

- Най-важното е да тренират много - това е ключът  към успеха. Трудностите ще дойдат, ще има падения, но не трябва да се отказват. Ако човек си постави цел, ще я постигне. Аз съм имал талант, но съм работил  много  здраво - успехът е съвкупност от талант и постоянство.

- Какво беше усещането, когато вдигнахте купата след финалите на ББЛ?

- Удовлетворение и чувство за добре свършена работа. Бяхме фаворити през целия сезон и напрежението беше голямо. Успяхме да вземем и трите възможни купи. Никой не очакваше да загубим  и ние самите  също. Всичко беше заложено на карта.

- Какво ти даде и какво отне професионалният баскетбол?

- На първо място  ми отне много  време. По празници  като Коледа и Великден сме в залата и тренираме, далече сме от семейството и изпускаме важни мигове. Но ми е дал много повече - приятелства, емоции, незабравими моменти  и много дисциплина.

- Как се стигна до трансфера ти в  "Локомотив"  (Пловдив) след "Миньор" (Перник)?

- Бях в тежко психическо състояние. Имахме  скандали в отбора, не се чувствах на място то си там. Бях на кръстопът дали да продължа с баскетбола. Поговорих с баща ми, който ми е много близък,  и той ми  каза да послушам сърцето си. Ако не беше  "Локомотив", щях да се откажа от баскетбола.  За мен "Локомотив"  беше нова цел, а именно  да покажа какво мога.

- Как балансираш между баскетбола и семейството - знаем, че имаш малка дъщеря?

- Много е трудно. Жена ми е изключително силна и ми помага постоянно. Често е сама с детето, за да мога аз да се съсредоточа върху баскетбола. Без нея нямаше да се справя  и да съм толкова добър. Всяка свободна минута прекарвам с тях. Щом се прибера, забравям за всичко друго  и се  отдавам на семейството си.

- Митко Илиев и Матей Казийски  казаха, че се усеща  силната връзка между отборите на  "Локомотив". Ти усещаш ли я?

- Абсолютно. Сплотеността идва от едно място - феновете. Те са нашият  двигател за успехите ни. Подкрепят ни, независимо от резултатите. Ходим и ние на футболните и волейболните мачове  и се подкрепяме взаимно.  Всички отбори на "Локомотив" сме едно семейство.

Други от Интервюта

Петя Димитрова: Левовете важат до края на януари в магазина, но банките ще ги обменят винаги

Дигитализацията остава ключова. Точно преходът показа колко е важно това - ако плащате с карта и използвате дигитални канали, не се налага да правите нищо

Димитър Коцев-Шошо: Името Коцев влиза в стаята преди мен, откакто се помня

Перфектните животи, тела и семейства са пълни глупости, но щом така им е удобно, добре. Аз съм неперфектен За 100 години от рождението на великия Константин Коцев синът му иска да се кръсти улица на

Доц. д-р Ивайло Шалафов: Силно впечатлен от Фердинанд, турският султан скандализира пашите с орден от него под формата на кръст

Царят поръчва 20 г. по-рано изработката на отличие за Независимостта на България – "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Последният му носител е покойният княз Кардам

Ивилина Алексиева-Робинсън: Не е редно цялото машинно гласуване да е в ръцете на една частна фирма

Правилата в ЕС са, когато се прилага електронна технология, винаги да има и алтернатива за вот на хартия, посочва изборната експертка и бивша шефка на ЦИК В момента не знаем нищо за тези скенери

Министър Георги Георгиев: Пращат ни есемес, ако някой иска справка за наш имот

Чашата преля, когато по закон бяхме длъжни да дадем на малограмотен мъж актовете на 200 имота, казва министърът на правосъдието Георги Георгиев И още акценти: Въвеждаме в България защита

>