Рейтингът ни скочи за финансовите потоци. Но как да не пропилеем момента?
България получи троен импулс - еврозона, еврофондове, Шенген
На 8 юли финансовите министри на Европейския съюз окончателно одобриха приемането на България в еврозоната. Веднага след това три световни рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България. Standard & Poor's, най-голямата агенция, определи рейтинг от BBB+, същия рейтинг ни даде и Fitch Ratings. Scope Ratings беше най-щедра, като повиши рейтинга на България до A-. За първи път в историята България
има кредитен рейтинг, който започва с А
Тези повишения на рейтинга не са част от регулярния график, а се случват извънредно - заради влизането на страната в еврозоната. И трите агенции са задължени да следват точен график за промяна на държавните рейтинги и само в изключителни случаи могат да се отклонят от графика, но трябва да представят детайлно причините. В сегашния случай причината е една и съща: България беше приета в еврозоната. И за трите агенции това е изключително положително събитие, което е
основание да нарушат нормалния график
и да вдигнат рейтинга на страната.
Какви са ефектите от еврозоната и вдигнатия рейтинг?
Няколко дни след влизането на решението на финансовите министри държавната компания “Булгартрансгаз” обяви резултатите от процедура за избор на банка за финансиране на Вертикалния газов коридор. Включиха се осем банки - както български, така и международни, като предложеният ресурс беше близо осем пъти повече от търсената сума, по-точно 781,8 милиона евро. Тази конкуренция доведе до ниски лихви - няколко банки предложиха финансиране под 2,3% годишно, а една банка надмина всички с ниска лихва под 2% годишно за петгодишен кредит.
Няколко дни по-късно българското правителство също излезе на международните пазари, и то с много по-дългосрочни облигации. На 15 юли Министерството на финансите пласира 10- и 20-годишни облигации за 3,2 милиарда евро при рекорден интерес. Заявките на инвеститорите достигнаха близо 14 милиарда евро, което позволи да се намалят лихвите. МФ отчита, че и по двете облигации е постигнат исторически най-нисък спред към доходността по германските федерални облигации за всички емитирани до момента облигации на Република България на международните капиталови пазари. Спредът спрямо 10-годишните германски облигации е едва 0,9% и 1,25% при 20-годишните. С други думи,
надбавката за риск
между България и безрисковите книжа (германските) намалява.
И в двата случая виждаме един и същи модел – висок интерес и понижена цена на финансирането. Накратко, по-лесен достъп до финансиране и по-ниски лихви. Постепенно ще наблюдаваме пренасяне на този ефект към икономиката, още повече че на 1 януари ще намалеят и минималните резерви на банките, което ще освободи милиарди за кредитиране.
Този улеснен достъп до евтино финансиране носи и своите предизвикателства в зависимост от структурата и посоката на финансовите потоци. Положително би било, ако голяма част от ресурса се насочи към реалния сектор, към бизнеса – за да се инвестира в производство и повишена производителност, което да увеличи дългосрочния потенциал на икономиката.
Би било по-притеснително, ако целият ефект се излее в потребителски и ипотечни кредити и лизинг на автомобили, което би имало по-краткосрочни ефекти върху потреблението и икономиката. Затова БНБ трябва да следи за
сигнали за прегряване и да реагира,
така че да се избегнат дисбаланси.
Същото се отнася и до държавните финанси. Ако улесненият и евтин достъп до финансиране се използва за раздуване на дефицити и текущи разходи, това няма да доведе до добър резултат – както усещат съседите в Румъния и както преди години изстрадаха тежко гърците.
В същото време използването на финансовите ресурси за инвестиции в инфраструктура би имало дългосрочни положителни ефекти за икономиката на България. Трябват ни тези магистрали, пътища и мостове, които да увеличат свързаността с европейските пазари.
Вдигането на кредитния рейтинг е важно и за инвестиционната привлекателност на страната. Много инвеститори избягват да инвестират в страни с нисък кредитен рейтинг заради усещането за висок инвестиционен риск. С влизането в еврозоната и вдигането на рейтинга това вече ще работи в наша полза.
Точно това прогнозират и от агенция Scope, според които еврозоната ще насърчи чуждите инвеститори и ще задълбочи интеграцията на страната със западноевропейските пазари. Разбира се,
за привличане на големи инвеститори
са нужни и повече усилия на най-високо управленско ниво.
В тази връзка радващото е, че еврозоната и кредитният рейтинг се случват заедно с други исторически събития като влизането в Шенген, което също улеснява международната логистика и подпомага не само туризма, но и индустрията и търговията. Имаме положителни новини по плана за възстановяване, т.е. и европейските фондове бяха размразени, което увеличава възможностите за публични и частни инвестиции.
На база на тези положителни развития и възможности България трябва да си постави следващата голяма цел – да стане най-богатата икономика в региона. Да, в момента това изглежда почти невъзможно, но и Шенген и еврозоната изглеждаха така цяло десетилетие, пък накрая станаха. Сега
България получава троен импулс
от Шенген, еврозоната и еврофондовете заедно с повишен кредитен рейтинг и достъп до финансиране. Не бива да изпускаме този шанс да преминем на по-висока предавка и да върнем милион български емигранти.