Радев влезе в “дълга игра”: По-близо до своя партия и недоволството
Иначе президентът е наясно, че има две спирачки за референдум - мнозинството в парламента и решението на Конституционния съд
Румен Радев е напълно наясно с двете спирачки, които делят предлагания от него референдум от практическа реализация.
Първата е мнозинството в Народното събрание. Вече имаме позиции на ГЕРБ, на ПП-ДБ, на “ДПС - Ново начало”, БСП и вероятно на АПС. В този смисъл няма да има проблем с отхвърлянето на референдума в парламента.
Втората пречка е конституционосъобразността на въпроса “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година”. Конституционният съд имаше решение по въпрос, който беше различен, но в същия смисъл, след подписката на “Възраждане”.
В този смисъл Радев очевидно цели и нещо друго. За никой не е тайна, най-малко за изследователите на общественото мнение, че в обществото има сериозен дял хора, скептични към приемането на България в еврозоната. Ние сме публикували подобни данни, имаше данни и на други колеги.
Така че това, което се опитва Радев да направи, повдигайки този въпрос, е
да спечели политически капитал и подкрепа от този дял хора,
които имат притеснения, свързани с еврото. Политически капитал, който в бъдеще може да реализира под определена форма. В някакъв смисъл това е и ход за позициониране като политическа алтернатива срещу статуквото, срещу мнозинството в неговия широк смисъл - освен управляваща коалиция и всички партии, които са за еврото. В това число и “ДПС - Ново начало”, и ПП-ДБ.
Ходът обаче е и рисков. И рисковете са свързани с това
Радев да влезе в едно евроскептично и западноскептично поле
Това би могло да ограничи неговия политически потенциал - да дистанцира от себе си част от избирателите и да го постави в някаква изолация и в международен, и във вътрешен план. Защото се натрупват две много ясни линии.
Първата беше позицията на Радев спрямо войната в Украйна, сега идва позицията му спрямо еврото и това създава рискове той да влезе в поле, от което после трудно да излезе. А в крайна сметка мнозинството - около 2/3 от българите, са проевропейски и прозападно настроени.
Ако Радев иска да остане част от българския политически живот и след януари 2027 г., когато формално му изтича мандатът, на него му трябва политически капитал, който да реализира след това. Може, разбира се, да го реализира и преди това. Това също не е изключено, ако има парламентарни избори преди президентските -
сценарият той да слезе от президентския пост
и да предложи политическа алтернатива.
Все още обаче не може да се каже ясно, че той има планове, свързани с това. Но днес се намираме доста по-близо като възможност за подобно нещо, отколкото преди изявлението на Радев за референдума. Това е ход, който говори по-скоро в тази посока. Тук се цели нещо в по-дългосрочен план.
Нещо повече, той би могъл да заложи и на това - при евентуално социално напрежение след приемане на еврото през 2026 г. да бъде изразител на недоволството. Да каже: “Аз исках да ви попитаме, но те не ме послушаха”.
А един ефект, който Радев вече постигна, е, че приближи ПП-ДБ до управляващото мнозинство и ГЕРБ. И това не позволява на ПП-ДБ да е ефективна и остра опозиция.