Тръмп пак нищо не постигна, но си заслужи “Нобела”
Той сътвори нов жанр в международните отношения – геройска дипломация
Два часа и половина пържен въздух – това според вашия скромен репортер е главният резултат от разговора между Тръмп и Путин. Други, по-оптимистични репортери сега хвърлят шапки от възторженото предчувствие за мир, но след 3 години война и надлъгване според мен човек трябва да е скептик.
Единствената конкретна придобивка от целия разговор е нещо като минипримирие - съгласието да се спрат ударите върху енергийната структура на двете воюващи страни. Но както се изрази Путин преди десетина дни, “има и нюанси”.
Първият нюанс е, че същото споразумение аха-аха да се случи още през август 2024 година. Тъкмо да започнат разговорите между експертите, когато войската на Киев нахлу в Курска област и работата се разпадна. Така че сега-засега имаме само едно дежавю и то е виртуално.
Вторият нюанс е, че
и това минипримирие не съществува, докато Русия и Украйна не го подпишат
черно на бяло. А на този етап между тях не се забелязват нито контакти, нито желание за контакти. Това, че Путин вече е дал “съответното разпореждане”, е чудесно, но то е само една пауза, през която двете страни ще се дебнат като пантери. Достатъчно е един дрон да удари една цистерна с гориво – и край на устните ангажименти.
Впрочем според репортера на “Уолстрийт джърнъл” само час след разпореждането на Путин руска ракета изгасила електричеството на града Славянск. Това би било достатъчно, за да изгаси и споразумението, ако се сключи.
Останалото съдържание на президентския разговор вече бе казвано многократно и по медиите, и в пресконференции, и в предишния им разговор. Всичко звучи много розово и перспективно, но непреодолимата пропаст си остава – Русия иска траен мир сега и веднага, Зеленски - само временно примирие без никакви отстъпки. И на това се съгласи едва след като Тръмп му спря доставките и разузнавателните данни.
Все още
между двете страни имаме пропаст и над нея няма никакъв мост
Очевидно и Русия, и Украйна искат още да воюват. Може ли Тръмп да ги разтърве? Ако успее, ще си заслужи Нобелова награда на квадрат.
Според мен той и сега вече е заслужил “Нобела” заради неуморните усилия да разтърве двата противника, въпреки нагласите на собствения си дипломатически апарат. На практика всички експерти в Държавния департамент, цялата стара бюрокрация още изпълнява стария проект за пълна победа над Русия. Ето защо Тръмп изобрети принципно
нов вид дипломация – бих я нарекъл “геройска дипломация”
Според традицията подобни преговори първо се водят от експерти, после от зам.-министри и министри и едва накрая, когато всичко е готово, съгласувано и парафирано, президентите се срещат, за да подпишат. Сега имаме точно обратното – първо президентите се срещат по телефона, всеки си предлага стоката, след което започват преговори между експертите. И даже не експерти, а специални пратеници, които преди това не са имали нищо общо с Държавния департамент.
Това може да се сравни с войните в древността, когато вождовете са повеждали първи в боя. Но пък често те първи са падали жертва.
Все пак телефонният разговор породи някои жестове на добра воля – Русия ще предаде на Киев 23-ма тежко ранени украински бойци и ще размени 175 срещу 175 пленници в четвъртък. Но тези размени стават редовно и без намесата на Тръмп.
Най-обещаващата идея е да се организират срещи между отборите на американската Национална хокейна лига и Русия. Тъй като тази лига e отчасти канадска, значи ще имаме не само сближаване между САЩ и Русия, но и между САЩ и Канада, които напоследък като че ли са в развод.
Хокейното сближаване напомня Игрите на добрата воля
през 1986 г. в Москва. С тях започна голямото горбачовско затопляне, което завърши с елцинското разпадане. Преди това двата блока взаимно си бойкотираха олимпийските игри - през 1980 г. в Москва и през 1984 г. в Лос Анджелис. Сега положението е аналогично, но само 50 на сто – Русия не се допуска до олимпийските игри. Впрочем eдин от аргументите за изключването на Русия от олимпиадите бе сътворен от британския разузнавач Кристъфър Стийл – същия, който съчини компромата за Тръмп през 2016 година.
Но ако се върнем още по-назад, през 1971 г. между Вашингтон и Пекин започна така наречената пинг-понг дипломация. Първо китайски и американски състезатели разговаряха в Япония и после споделиха с политиците какво им е казано, после американски отбор посети Китай и падна, а накрая в Пекин пристигна самият президент Ричард Никсън, срещна се с Мао и се разбраха. Така в резултат от тениса на маса Китай си взе полагаемото място в Съвета за сигурност и тръгна по пътя на неудържимия икономически възход.
Пинг-понгът възроди империята
Малката разлика е, че по онова време никой не можеше да бие китайците на пинг-понг, докато сега отборът на Русия няма шанс срещу сборния отбор по хокей на Канада и САЩ. Впрочем най-добрите руснаци също играят в американската лига.
Та мисълта ми е, че щом Путин е готов на хокейно унижение, значи може би наистина иска мир.