Александра и Даниел: Първата ни целувка беше на сцената и после нямаше връщане назад
Запознават се на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ, заедно правят своя дебют във “Войната на буквите”
Александра Лашкова и Даниел Върбанов са актьори, които правят своя дебют на малкия екран в сериала на БНТ “Войната на буквите”. Запознават се в НАТФИЗ, където завършват актьорско майсторство в класа на проф. Атанас Атанасов.
В момента Лашкова участва в забавното предаване “Като две капки вода” по Нова тв, чийто финал ще бъде на 18 май пред десетки хиляди души на стадион “Васил Левски”. Даниел Върбанов пък е носител на наградата “Стипендията на Ламбо”, която вицепремиерът Илияна Йотова му връчи по време на честването на 80-годишнината на Стефан Данаилов през 2022 г.
-Кога се запознахте? Какво помните от първия път, в който се видяхте?
Даниел Върбанов: Запознахме се на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Наш колега ни запозна. Помня, че Александра беше много усмихната.
Александра Лашкова: А аз помня, че Дани много философстваше.
- Кога разбрахте, че се обичате?
Александра: Официално - в края на първи курс.
Даниел: Неофициално - много преди това.
- Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?
Александра: Първата ни целувка беше на сцената, докато правехме откъс от негов монолог.
Даниел: Да, после нямаше връщане назад.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Александра: Дани е ходеща филмова енциклопедия, така че изборът на кино обикновено е в негови ръце - а аз само печеля от това. С храната сме в пълен синхрон. Музикално сме на двата полюса. А за пътувания... ако спорим, винаги има един сигурен избор, който не подлежи на дебат - Италия.
- Александра, вие имате досег до пеенето сега в “Като две капки вода”. Защо се съгласихте да бъдете част от предаването?
Александра: От малка гледам предаването и винаги съм си представяла, че ще участвам един ден. За един актьор това е истинска наслада - да влиза в нов образ всяка седмица. Никъде другаде освен в “Капките” не може да се случи това. Това е възможност, която идва веднъж в живота. Нямаше как да я пропусна.
- Как протича подготовката ви за образите?
- Опитвам се да подхождам към всеки образ като към роля - по-скоро търся характера, а не просто гласа. Много обичам да гледам интервюта на изпълнителите, да ги опознавам извън сцената, защото вярвам, че ако разбера как мислят и какви са като хора, имитацията и пеенето ще дойдат по-естествено. Или поне така си казвам... докато не се чуя на запис.
- В първия епизод ви видяхме като Шер, а журито се изказа ласкаво за изпълнението ви: “Представи се перфектно”, “Имитацията ви на гласа на Шер е прекрасна, а това рядко се случва”. Всъщност какво ви беше най-трудно при изготвянето на образа и какво - най-лесно?
- Най-трудно ми беше да запея пред толкова много хора и не просто да пея, а да пея с увереността на Шер. Най-лесно беше да седя на стола, докато невероятните гримьори и стилисти на шоуто не ме превърнаха в друг човек.
- Притеснявате ли се, преди да излезете на сцената на “Капките”?
- Не мога да ви опиша колко много. В такива моменти си припомням нещо, което Дани много често ми казва: “Такъв вид притеснение е привилегия, замисли се колко хора в момента се притесняват за нещо лошо”. Това автоматично ме отстранява и притеснението изчезва. Почти.
- Имате ли изпълнител/песен, която искате да ви се падне?
- Много искам да ми се падне Ейми Уайнхаус. В най-добрия случай искам да ми се падат образи, които са различни един от друг, които да ме предизвикат.
- Имали ли сте преди опит с пеенето?
- Не и пред толкова много хора.
- Защо избрахте да се занимавате с актьорство?
Александра: В мига, в който се докоснах до тази професия, разбрах, че не мога да не се занимавам с нея.
Даниел: Аз нищо друго не мога.
- Кога се качихте за първи път на сцена? Какво помните оттогава?
Даниел: Аз започнах да се занимавам по-сериозно в 8-и клас, но от малък участвам в концертите на училището, които бяха много мащабни.
Александра: Първото ми качване на сцена вероятно е било като гимнастичка, на 3-4 години. Но ако говорим за театър - бях на 18, когато за първи път излязох пред публика с поезията на Борис Христов. Това беше в експерименталната театрална школа в Мездра под ръководството на Юли Пухалски - първия ми ментор в изкуството.
- Любим спомен от НАТФИЗ, забавна случка?
Даниел: В едно от дипломните ни представления имахме предизвикателство всеки път да се опитваме да се изненадваме един друг на сцената чрез импровизация.
Александра: Веднъж Дани изцепи такава простотия, че всички на сцената излязохме от образ и избухнахме в смях, включително един колега, който играеше труп.
- Какви бяхте като деца? Любим спомен оттогава?
- Хиперактивни. И двамата.
- Преди време ви гледахме в сериала “Войната на буквите”. Радвахте ли се, че ще снимате заедно? Имате ли любим спомен или забавна история оттогава?
Александра: Много. Това беше дебют и за двама ни. Бяхме още студенти и освен че ни избраха за толкова мащабен проект, избраха и двама ни. Винаги е бонус, когато можеш да споделиш подобно преживяване с най-близкия човек.
Едни от най-забавните ми спомени са подигравките по мой адрес, когато ми слагаха черно по зъбите, за да ме преобразят от Макрена в Перун. Дани, Боби Славков и Зоран Петровски се скъсваха от оригинални шегички по мой адрес. Много се забавлявахме.
Даниел: Имаше една сцена, в която счупих 4 реквизитни меча и се оказа, че са ни свършили мечовете.
- Допитвахте ли се един друг за съвети по време на снимките?
- Не. И двамата бяхме еднакво неопитни.
- Освен в сериала двамата сте заедно и на снимачната площадка на късометражния филм “Бъркани яйца”. За какво става дума в лентата?
Александра: Винаги сме искали да сме още по-замесени в процеса, не просто като участници, а и като създатели. “Бъркани яйца” е първият ни самостоятелен проект, който Дани написа и режисира. Прекрасните SFK Collective са продуценти, невероятният Боби Славков е оператор, а в главните роли сме Захари Бахаров и аз.
Даниел: Оказа се, че да направиш филм, е чудесен повод да се събереш с приятели и съмишленици. В момента сме в постпродукция и подготвяме филма за фестивалния цикъл.
- За втори път ще си партнирате на екран със Захари Бахаров. Как ще опишете работата с него? Той дава ли ви някакви насоки в работата или съвети?
Александра: Всъщност “Бъркани яйца” е третият проект, в който ще си споделям екрана със Захари. Той не е от хората, които поучават, но начинът, по който подхожда към работата си, е най-големият урок.
- Даниел, какво ви даде ролята на Коко в “Гунди - Легенда за любовта”? Тренирали ли сте футбол преди?
- Даде ми невероятната възможност да мога да казвам, че съм играл футбол с Гунди. Малко хора могат да се похвалят с това.
- Александра, вие пък играете в италианската продукция Tornando a est (“Завръщане на изток”) на режисьора Антонио Пису. Там сте в главната роля, разкажете за нея.
- Това е моят дебют на големия екран и наистина заема специално място в сърцето ми. Историята се развива през 90-те години и разказва за криминалния свят между България и Италия, българска мафия, италиански тайни служби и канал за проституция. В него играя Юлия - момиче, което се забърква в опасни среди, за да спаси най-добрата си приятелка. Интересното е, че режисьорът Антонио, без да има ни най-малка представа за нашата връзка, от всички момичета, които се явихме на кастинга, избра именно най-добрата ми приятелка Екатерина Лазаревска да играе тази роля.
Въпреки тежката тематика работата по филма беше истинско удоволствие. Имах честта да работя с редица италиански актьори, както и да си партнирам със Захари Бахаров.
Филмът вече имаше своята премиера в Рим и може да се гледа в кината из цяла Италия. Тази есен ще можем да го гледаме и в България.
- За участието си в лентата L+T получавате награди за най-добра актриса в Барселона, Лос Анджелис и Чили. Успяхте ли да присъствате на някой от тези фестивали? Как ви влияят тези награди и подобно признание?
- Приятно е да получиш признание, но не ти дава суперсили. Следващата роля винаги започва от нулата.
- След толкова роли в чужди филми сякаш сте много повече позната навън, отколкото у нас. Как ви избират?
- Винаги, за всяка роля, която съм играла, съм минала през кастинг. Иначе това лято снимах в български филм. Казва се “Немигранти” и ще излезе в края на годината. Нямам търпение да видя какво сме направили - ролята, която играя, е доста различна от всичко, което съм правила досега.
- Предстои ли ви да снимате и у нас?
- Предстои ми, да.