Кирил или Лена – днес интригата е само кой ще носи баницата в Банкя
Христо Иванов предупреди “Промяната”, че няма да им позволи да свалят кабинета и е здравословно да си приятел на Бойко Борисов
Веднага след изборите на 2 април в интернет се завъртя колаж. На него съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков питаше лидера на “Демократична България” Христо Иванов с чия кола ще ходят до Банкя. Очевиден намек, че трябва да се молят на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за съвместно управление.
В реалността нещата като че ли не се развиха точно по този сценарий.
Борисов и Христо Иванов наистина искаха коалицията между ГЕРБ и ПП-ДБ, която обаче засега е забранено да се нарича "коалиция". И говореха за взаимодействие още преди изборите. В същото време часове след като стана ясно, че ПП-ДБ губят вота, Кирил Петков и Асен Василев гръмко отново обявиха, че няма да имат нищо общо с ГЕРБ. Нищо - нито подкрепа, нито коалиции.
Финално, след като два месеца бяха подтиквани от Борисов към съюз, приеха правителство с министър от ГЕРБ, като обещанието е след 9 месеца Мария Габриел да стане министър-председател. И това бе представено като огромна победа на ПП-ДБ - Борисов е победен и принуден да им сътрудничи, без да има много-много капризи.
Всъщност съставянето на правителството на ГЕРБ с ПП-ДБ бе предизвестено още от деня след изборите. Борисов това искаше и го заяви съвсем ясно. Петков и Василев обаче искрено и наивно повярваха в победата си. И първите им стъпки във властта бяха като от учебник за враждебно превземане на фирма - чистка, назначения на свои хора, демонстративна поява на Петков в деня на първото заседание на кабинета Денков/Габриел в Министерския съвет. Като целта бе прокламирана още в “онзи” запис, изнесен от Радостин Василев - държавната машина трябва да е овладяна за местните избори.
Реалността обаче е по-различна. Още преди Денков и Габриел да се договорят за правителство, Борисов си бе поставил цел да има свои като зам.-министри и в регулаторите. А ПП-ДБ спокойно да поемат ударите от упражняването на властта. И в момента поне 10-ина от заместник-министрите реално могат да бъдат причислени към ГЕРБ - Атанас Запрянов в отбраната и Бойко Пенков в здравеопазването са част от най-видимите примери.
Назначенията на областните управители и изборът на регулаторите (първо нов управител на БНБ, шеф на Сметната палата и началник на Здравната каса) логично събудиха първите откровени конфликти в коалицията, която не е коалиция. А в тях Борисов замеси и желанието на Петков да овладее специалните служби през промени в законите за ДАНС и ДАР. Петков пък за първи път използва “ядрената си опция” - възможността да накара премиера Николай Денков да подаде оставка и по този начин да провали общото управление. Но въпреки близките отношения и връзки на Денков и Петков доколко тази опция може да бъде задействана по желание на съпредседателя на ПП, засега е под въпрос.
Конфликтът за регулаторите обаче даде нова възможност на Борисов да изговори какво иска - коалиционно споразумение, което реално ще изиграе ролята на “белина” за него и ГЕРБ в очите на т.нар. умни и красиви. Ако се придържаме към определението на Атанас Атанасов, че съвместното управление е изпиране на Борисов. И колкото и лидерът на ГЕРБ да се прави на недоволен от първоначалната уговорка - редовни оперативки между него и Кирил Петков всеки вторник, това всъщност е само първата стъпка към желаното коалиционно споразумение.
Цел, в която неочаквано или съвсем очаквано всъщност съюзник се оказа Христо Иванов. Още от предизборната кампания лидерът на ДБ изостави досегашния образ на коалицията си като “сектанти” и зае по-умерени и реалистични позиции. А шумното говорене остави на Кирил Петков, който доказа, че не умее да премисля приказките. И логично някак си Иванов първи подкрепи Борисов в искането му за писмено споразумение за управлението. Макар да не използва думата “коалиционно”. Но пък доста ясно предупреди съюзниците си от ПП, които май и той самият вече е определил като токсични да не прекаляват.
В неделя Христо Иванов уточни още по-ясно позицията си с категоричното “това управление няма алтернатива!" И отново попита какво ще се случи след един разпад.
"Какво, ще отидем на още едни избори? И какво очакваме да се случи на тях? Големи предизвикателства, но и големи възможности има пред нас - реално можем да осигурим влизането на страната и в Шенген, и в еврозоната, реално трябва да стартираме прилагането на мерките за плана за възстановяване. Това са големи възможности пред страната и тя може да се обнови и модернизира много сериозно. Пред лицето на тези императиви трябва това управление да го изградим, колкото и да е трудно. Това е наша отговорност, да не занимаваме хората с емоциите си.
И Иванов посъветва желаните и нежеланите си партньори да осигурят за един период стабилизация на страната. Преведено на прост език, това е предупреждение, че той няма да позволи на ПП с истерични пристъпи да свалят правителството.
Всъщност този кабинет, съставен необичайно трудно и сложно, може да се окаже доста дълготрайна конструкция. Особено обединен около страха, че връщането на властта изцяло в ръцете на Румен Радев при нови избори може да има пагубен ефект върху “Промяната”. Защото държавният глава определено има причини да не ги харесва и да съжалява, че им даде силния първоначален старт.
А в тази ситуация единствената алтернатива е Бойко Борисов да ти е приятел. Което не е много сложно, Борисов обича да “помага”. Единствено Кирил Петков и Лена Бориславова (двамата хардлайнери за ликвидирането му) да се разберат кой ще занесе баницата в Банкя, за да се извинява. И да даде съгласие за истинско коалиционно споразумение след местните избори през октомври.