Идва адът по КПП-тата: как да не губим по 24 млн. лв. на седмица
Трябват съвместни пунктове за проверка на границите и малко по-голямо разстояние между двете гишета
Поради несвършена работа на поредица от правителства не се очертава да влезем скоро в Шенген. За Нидерландия сме прекомерно корумпирани, за Австрия – не си вършим работата да спираме емигранти. Ние сме си и за смях – построихме стена по границата с Турция, която с лекота се прекатерва с обикновени стълби.
Не се очертава нещата скоро да се променят. На всичко отгоре ни разправят
басни как аха и ще ни приемат в Шенгенското пространство
Това, което може реално да направим, е да си изградим нещо като Шенген. А може да си направим в някои отношения и нещо по-добро от Шенген.
Какви са проблемите, като не сме членове на Шенгенското пространство? Първият е, че гражданите през лятото висят с часове на граничните пунктове на Гърция и Румъния. В четвъртък петък, събота и неделя
през летните месеци се чака по 5-6 часа
Умножено по хиляди хора, загубата във време, през което би могло да се работи, е от порядъка на 24 млн. лв. за всяка седмица само на пункт Кулата. А летните седмици не са малко, а и пунктовете не са малко.
Не е ли по-добре хората да биха работили, вместо да заделят излишно време, за да висят часове наред под слънцето заедно с деца и възрастни хора. По празници трафикът и чакането също са рекордни. Например между 1 и 4 май 2022 г. през Кулата са минали 230 000 човека. Който пътува редовно до Гърция, ще забележи, че и през другите месеци се образуват впечатляващи опашки. Като например тази многочасова опашка от ноември 2022 г. (Виж снимката.)
На Кулата се направи нещо, което отдавна трябваше да е на всички пунктове – проверките са само на граничния пункт на едната държава, като има 2 гишета, където последователно се проверяват документите от гръцка и от българска страна.
Инвестицията за изграждането на такива
съвместни пунктове е минимална.
А ще намали с една трета чакането. За съжаление, гръцкият и българският граничен полицай стоят на гишета, при които разстоянието е по-малко от дължината на една средна кола.
Което означава, че не е възможно шофьорите на две стоящи една след друга коли едновременно да подават документите в двете съседни гишета. А не е проблем да се направят две гишета в едно помещение с малко по-голямо разстояние помежду им.
Естествено, властимащи и хората с връзки използват преференциално прекарване през граничните пунктове на излизане от България, без да чакат.
Наложително е сериозно разширение на граничните
пунктове,
така че да не се стига до многочасово чакане през летните месеци. Това предполага и малко повече гранични полицаи и по-гъвкаво работно време и допълнително заплащане през натоварените дни и седмици. Ако някой се заогледа по-внимателно по сградите на граничните пунктове, ще види немалко хора в различни униформи, които седят, разхождат се пият кафе и пр. Не е като да няма хора.
Преди години можеше да се премахне граничния контрол между България и Румъния.
Сега румънците не биха се съгласили, защото само Австрия с измислени аргументи им пречи да влязат в Шенген. Но ако се види, че Австрия трайно държи да не се разделят България и Румъния за влизане в Шенген, може да се договори границата между двете държави да отпадне. След като отдавна са изпълнили техническите условия за влизане в Шенген, съгласуването на информационните системи и организацията е въпрос само на няколко месеца, ако има желание.
На първо време това може да стане за граждани, а след това и за камиони. Така биха изчезнали
дългите километри опашки камиони
на двата моста между България и Румъния. Това е в интерес и на чакащите с часове пътуващи за България и Гърция румънски граждани.
Това, че сме държава от ЕС, въобще не е пречка да организираме координирани проверки на един пункт с държавите, които не са членове на ЕС. Въпрос на инициатива и убеждаване на по-високо равнище.
Положението на турската граница и на Дунав мост често е ужасяващо. А най-жалкото е, че понякога няма опашки, а понякога се образуват огромни, включително и на Кулата.
А това въобще не зависи от относително постоянния поток от тирове. Издевателствата върху транспорта ни са много: със златния паркинг на границата с Турция, с дългогодишното безхаберие на държавата за бързо лабораторно изследване на храните, идващи от Турция, с абсолютно излишните “златни” гьолове, които не се използваха за нищо друго освен за събиране на пари. Да гледаш десетилетия този кошмар и нищо да не предприемаш, си е диагноза. А всички тези проблеми се решават относително лесно – достатъчно е да се изкопира опитът на държави, които са решили успешно тези проблеми.