Доц. Надежда Сталянова: Младите предпочитат емотикони и картинки, езикът изисква усилие
- Изненадват ме с езиковата си немощ, не могат да облекат мислите в думи
- За всички вече няма никакво значение как говори един политик, всеки чака нещо на дела
- Доц. Сталянова, кой е новият сленг на младите?
- Всяко поколение на млади хора си има свой начин на говорене. Не може да кажем, че младите имат някакъв определен сленг. Разбира се, това са думи предимно от английски език, повече са свързани с времето, прекарано в интернет, с музиката, която слушат. Ще дам пример с една дума - криндж. Нещо е много криндж. Недей да се държиш така криндж, т.е. това е нещо, което е неприятно и излагащо. Когато питам дъщеря си какво значи криндж, отговорът е: “Е как може да не знаеш!”.
- Чували ли сте за “флексвам” и “сейл”?
- Не. Това са абсолютно нови за мен неща. За да ги знае, човек трябва някак си да се внедри или да се опита да запише разговор, защото те не пишат особено много. Говорим за интернет общуване. Те нямат време за думи и за обяснения. Всичко са някакви съкращения, емотикони, картинки, видеа. Странна е тази комуникация. Затова тези платформи като тикток, рийлс (кратките видеа) са най-гледани. Езикът като език изисква прекалено много усилия - да се измисли точната дума, да се напише. Другото по-бързо минава, по-лесно се възприема и предава някаква емоция. Ако искаме обаче да я опишем с думи, наистина са необходими повече усилия.
- Случва ли се млади и стари да не могат да се разберат?
- Да, разбира се. Такива експерименти са правени много често през годините и е нещо нормално. От друга страна, аз си правя следния експеримент с моите студенти. Има речници на жаргона от 60-те и 70-те години на миналия век. Четем ги и ги карам да познаят какво значи някоя дума на жаргон. Естествено, нищо не познават. Много се смеем. Младите хора
не могат да разберат жаргона, на който са говорили родителите им
и съответно бабите и дядовците им. Те са като думи на чужд език. Няма как логически да разберем какво означават.
- Изненадват ли ви понякога студентите в езиково отношение?
- Не мога да кажа, че ме изненадват положително. За съжаление, изненадват ме с езикова немощ. Много им е трудно да си облекат мислите в думи. Имат беден речников запас. Когато човек не е много сигурен, че може да каже нещо, използва клише.
- Говорите за филолози?
- Да. Надяваме се в края на обучението вече да не им е толкова трудно, но това изисква много усилия.
- Задълбочава ли се проблемът при новите първокурсници?
- Има феномен, който не мога да си обясня. Има години с много добри студенти и други - с не толкова. В Софийския университет отдавна приемаме с матура. Не може да кажем, че има някаква цедка, която някоя година прави студентите ни по-добри или не. Нямам логично обяснение защо е така. Някои са много добри, а друг път е абсолютна трагедия. Трябва да си дадем сметка обаче, че най-добрите деца отиват в чужбина.
- Кои са най-грубите грешки, които сте виждали или чували напоследък?
- Да не се захващаме с граматиката. Грешки прави всеки. Това непознаване на значението на думите. Когато последно изпитвах студентите, на денотата казваха детонат. (Денотат - предмет, обект (в широк смисъл - свойство, действие и др.) от извънезиковата действителност, означен от даден езиков знак (дума) - б.р.)
Казах им: “Колеги, тук нямаме взривни устройства, внимавайте какво говорите”. Чули са нещо, без изобщо да вникнат, без изобщо да си дадат сметка, че това са различни думи. Отношението към езика е, че каквото и да се каже, дори и близко звучащо, все ще мине. Говорим за херменевтика, вместо херменевтичен казват херметичен. Това е тъжното. Да не говорим за грешки - запетайки или правописни.
- Поограмотиха ли се политиците?
- Трудно ми е да кажа какво е политически грамотно говорене, защото то не може да е едно безкрайно агресивно говорене. Нищоговоренето също. Като че ли едни и същи думи се чуват от устата на всички хора, които излизат на екран, от всички политически сили.
Вече никой не иска да слуша политически думи
За всички вече няма никакво значение как говори един политик, всеки чака нещо на дела. А те липсват. И няма никакво значение какво се говори. Много често става това предизборно говорене. Уморихме се да слушаме едно и също - само лозунги. Другите са лоши, ние сме по-добри. Изберете мен. От вас зависи, ваша е отговорността. Ако не избереш ти, за съдбата на България ще си виновен ти.
CV
- Завършва три специалности в СУ “Св. Кл. Охридски” - славянска, българска и английска филология
- Доктор по филология от 2002 г., доцент по съвременен български език от 2014 г.
- Преподавател е в Катедрата по български език на СУ “Св. Кл. Охридски”. Води лекции по съвременен български език и публична реч
- Основател и директор (2011-2018) на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч
- Научните ѝ интереси са насочени към съвременните тенденции в българския език, публичното слово и лексикалната семантика
- Изследванията ѝ през последните 10 г. са посветени на езиковата агресия и на силата на словото. Заедно с Владислав Миланов е автор на две книги с езикови портрети на български политици. Има публикувани 5 книги, 3 речника и над 100 научни публикации