Д-р Александър Симидчиев: Добре ще е за хората в големите магазини да направим центрове за телемедицинска профилактика
- Д-р Симидчиев, за трети път внесохте проект в парламента за изменение и допълнение на Закона за здравето, с който да се регламентира телемедицината. Защо е важно тя законово да се въведе?
- Идеята е да направя изменение и допълнение в Закона за здравето в три конкретни пункта. Едната е, че в България имаме телемедицина, работещи са няколко проекта. Основно са в областта на консултациите в извънболничната помощ. Те обаче не могат да бъдат законово управлявани и контролирани, защото никой не е дефинирал в закон, свързан с медицината, какво представлява телемедицината. Затова сегашните сайтове се регистрират като електронни магазини, за да обменят пари, когато има плащане по интернет.
- Тоест сега телемедицината е нещо като търговия?
- От гледна точка на регулацията изглежда така. Министерството и изпълнителната агенция “Медицински надзор” нямат никакво отношение към функционирането на тази система, защото те не са дефинирани в медицински закон. Исках в Закона за здравето да се въведе терминът телемедицина - доставяне на медицински услуги дистанционно, да опишем вътре какво представлява най-общо. Детайлите влизат в наредбите. Дефинира се и кой има отговорност за контрола и за качеството, какви трябва да бъдат средствата, които се използват. И в момента много колеги ползват скайп, вайбър, за да обменят медицински данни.
Това не е много редно, защото тези системи не са достатъчно защитени. Ако някой изгражда система за телемедицина, тя трябва да е с високо качество и гаранция, че от двете страни стоят истински хора.
Хората, които дадоха становище по законопроекта в частта за телемедицината, създадоха дискусия дали изменението трябва да е в Закона за здравето, или в този за лечебните заведения. Това са два закона, които засягат медицината и въпросът е дали е по-добре да са описани като услугата, която се предоставя, или като средството, което предоставя услугата. Тоест
сайтът да бъде регистриран като лечебно заведение
Сега може да са определени видове сайтове, а в бъдеще да са вид апликации, които не ползват същата технология. Освен това лекарят, когато дава услуга през телефон, значи ли, че мобилният оператор трябва да се регистрира като лечебно заведение.
- Кои са основните ползи от телемедицината и всички пациенти ли биха ползвали услугата?
- Ползите са наистина много. В момента качествена технологично напреднала медицина се прави на относително малко места, които преобладаващо са концентрирани в големите градове. За по-малките градове хората трябва да пътуват, за да стигнат до по-голям град. Това невинаги е възможно и при всички положения е доста скъпо. Една от причините е да се увеличи достъпът до качествени специалисти, които могат да осъществяват този тип дейности, които трябва да са строго регламентирани. Това
не е заместител на класическата медицинска дейност
Обхватът ѝ се разширява с технологични средства. Достъпът е ключов компонент, заради който трябва да има телемедицински услуги. На второ място е удобството. Там, където имаме проследяване на един и същи пациент, който е прегледан присъствено, започнато е лечение и трябва само да бъдат проконтролирани няколко параметъра. А това може да стане в разговор от разстояние. Засега се ползва телефонът, но има възможности да се ползват и отдалечени устройства, било то за установяване на сатурацията или кръвното, или ЕКГ, или друг параметър. Лекарят надеждно да измери важни параметри от разстояние, така че да даде правилен съвет. Разширяване на удобството за пациентите, които трябва да пътуват десетки или стотици километри, да могат да имат достъп до някои съвременни изследвания. Това дава големи плюсове, които досега не са били възможни. Ако преди това, за да си запишеш час при лекар, е било необходимо да изчакаш седмица или месец, сега може да стане много по-бързо. Чрез апликация лекарят да погледне цялата предистория от месец до десетилетие.
Боря се с неразбирането на хората, които казват: “Не, за лекаря трябва непременно око да види и ръка да пипне”. Аз като лекар също знам, че има много случаи, в които телемедицината не може да бъде ползвана. Понякога не бива да се ползва. Но когато може и особено когато е от полза, е добре да имаме тази възможност. Само че тя трябва да бъде законово регулирана, подредена, качествена и доставена от надеждни специалисти, обучени в ползването на тази техника.
- 800 хил. българи нямат достъп до личен лекар у нас. Ще намалее ли броят им с въвеждането на телемедицинските услуги?
- Категорично биха били полезни, но невинаги ще е възможно, защото част от тях нямат технологичната възможност да участват. По-добре и по-лесно е на тях да се достави тази възможност. Един умен телефон струва до 100-200 лева, а това позволява на много хора да имат достъп. От тези 800 хил. човека голяма част общуват с внуците в Италия или Испания с умни телефони. Затова за тях няма да е много различно, просто ще има установени правила, а и те самите имат право да посещават лекар. На тях физическата отдалеченост не им позволява да реализират тези свои права без телемедицина. Освен това и НЗОК ще може да включи дейностите в Националния рамков договор и те да бъдат заплащани.
- В мотивите на законопроекта пише, че ще се намалят разходите в здравеопазването, как ще стане?
- Телемедицинската услуга оптимизира по време и по място неща, за които иначе присъствено човек трябва да изхарчи пари, време и ресурс, за да се придвижи до съответното място. Една телемедицинска консултация позволява лекарят много бързо да прегледа предходни записки, предходни изследвания и същевременно да си говори с пациента, без това да изисква пациентът да заема място в неговата приемна. Един лекар може да използва минутите, когато пациентът се съблича в кабинета му, за да се справи с друг пациент, който неприсъствено е там. Създава се възможност за оптимизиране на целия процес, а това винаги поевтинява системата.
- Какви тенденции в здравеопазването бихте искали да се случат у нас през тази година?
- Искам да организирам в някои от големите хранителни вериги да се направят центрове за телемедицинска профилактика, за да може зает човек да влезе в хранителния магазин и
да отдели 15 мин, за да мине през елементарни изследвания
-ЕКГ, кръвно налягане, които се правят с уред за дистанционно измерване. Тези данни директно да достигнат в досието на пациента. Този преглед може да се направи за минимално време, без да се редим на дълги опашки.
Най-важният тренд, който може да се получи и се надявам, е да се увеличи чуваемостта. Първо в политиката, а след това навсякъде другаде. Да се слушаме малко повече взаимно, да се мъчим да се разберем един с друг. Ако не се разбираме, не може да решим проблемите. Иначе и България не може да бъде подмината от навлизането на новите технологии. Те, подобрявайки системата, ни позволяват с по-малко пари да правим повече. Технологичното навлизане за бедна система като нашата е много по-ефективно, отколкото за богатите системи, които имат достатъчно ресурс. Технологиите могат само да подобрят функционирането на нашата бедна система. Трябва да се опитваме разумно да ги въвеждаме там, където носят стойност.
Имаме много случаи, когато въвеждането на технологията оскъпява процеса. Ние имаме доста добре развита инванзивна кардиология. Тя позволява на хората да не умират, да не развиват сърдечна недостатъчност, когато се прави както трябва. В момента, когато почнем да правим повече от необходимото от тази високотехнологична дейност, се случва, че пациенти, които може да минат без инвазивната кардиология, биват подлагани на интервенцията. Ако нямаме критерий за извършване на някаква дейност, извършването й води рискове, а не ползи. Затова трябва да оптимизираме начина и критериите, по който се ползват всякакви технологии.