Георги Ганев: Трябва ясно да се определи какво е хляб, защото и пастите се правят от брашно
Опасявам се Мария Антоанета да не стане актуална два века и половина по-късно, казва икономистът и депутат от "Демократична България"
- Г-н Ганев, да започнем с приноса на “Демократична България” (ДБ) към пакета с антикризисни мерки на правителството.
- Три неща идват откъм ДБ - повишаване на прага за регистрация по ДДС от 50 на 100 хил. лв. от 1 януари 2023 г. Разумно е данъчни промени да се правят на 1 януари – и от счетоводна, и от гледна точка на плановете на бизнесмените и предприемачите. Тази мярка дългосрочно ще подобри две неща - ще намали някои разходи, свързани със спазването на режима по ДДС, което не е много евтино. И второ, така малките бизнеси ще станат по-конкурентни в определени ниши. Например - представете си малки производители на зеленчуци и плодове в България, които срещат сериозна конкуренция на големи вносители, сега изведнъж ще придобият предимство, особено ако развият помежду си мрежи по цялата верига - все от компании, които са под прага на ДДС. Става дума за едни 20% предимство на този тип български производители. Нашата идея е да се подобри структурата на конкуренцията в българската икономика и да се отворят по-сериозни възможности на най-творческите и най-находчивите малки и средни фирми.
Второто, което предлагаме, е намаляване на лихвата при неплащане на задължения за определен период. Досега тя беше основният лихвен процент плюс 10 пункта по закон, което се превръща в сериозна тежест. Нашето предложение за физически лица е това да спадне до основен лихвен процент плюс 4 - това е законовата лихва. Ако в договора е предвидено друго, си важи договорът. И за юридически лица основен лихвен процент, който в момента в България е нула плюс 8.
Третото наше предложение е да се намали, доколкото е възможно, акцизът върху горива и енергоносители. Понеже там цените са регулирани, това ще се отрази на крайната цена. Докато намаляване на ставки, между другото, върху блага, които се търгуват свободно, никак не е сигурно, че ако се намали ДДС, ще се отрази непременно на крайната цена.
- Ще се усети ли реално нулевата ставка ДДС за хляба, което предлагат от БСП?
- Много съм скептичен дали ще се появят наистина тези желани ефекти, които колегите от БСП изтъкват при нулева ставка върху хляба специално. Веднага увисва със страхотна сила въпросът какво е хляб от счетоводно-НАП-овска гледна точка. Не е просто въпрос! Защото и пастите се правят от брашно, и тогава Мария Антоанета може да стане актуална два века и половина по-късно.
- По-добре да не си припомняме как е завършила Мария Антоанета...
- Да, хич не е добре да си припомняме как е завършила, но ние не знаем твърде много неща за пазара на хляб и тестени изделия в България. Нулевата ставка веднага поставя въпроса как това ще се отрази на крайната цена. Бих очаквал всъщност най-евтините хлябове да поевтинеят почти никак, а най-скъпите да поевтинеят доста, дори мога да защитя тази иронична позиция.
- Затова ли давате примера с Мария Антоанета - ако няма хляб, да ядем пасти?
- Самото въвеждане на нулева ставка не е безпроблемно, защото мисля, че ще представлява нарушение на съответното европейско законодателство, няма да доведе до намаляване на цената. Населението ще бъде разочаровано от реалността, която ще последва обещанието. Това е опасност! Не би трябвало да се прави така. Би трябвало да се каже честно на хората – правим едно нещо, ама не се изненадвайте, ако предимно търговците спечелят от него.
- Търговците ли са тези, които ще спечелят от 0% ДДС върху хляба?
- Най-вероятно със сигурност те няма да останат на загуба и ще спечелят някакъв марж на по-висока печалба. Това само по себе си не е нещо лошо. Но всичко се представя все едно за крайния потребител ще спадне една цена, а тя може и хич да не спадне чак толкова и ще има разочарование, което съм сигурен, че никой не желае.
- С една дума - заводският хляб за 1,20-1,30 няма да ставе 1 лев?
- Или може да падне на 1,10 лв., но така идва вторият ми аргумент за еднократно въздействие върху самата цена. Това не е въздействие върху темпа на нейното покачване. Значи, ако приемем, че хлябът се е покачвал като цена с, да речем, 2-3% на месец, последната половин година със сигурност, той ще продължи да се покачва с 2-3% на месец, дори да му свалим нивото. Тоест вместо от 1,20 лв. ще се покачва от 1,10 лв. или от 1,05 лв. И ако спре на 1,05 лв., ще е обратно на 1,20 лв. след три месеца и хората ще си кажат: “Ами за какво беше това?”. Еднократното въздействие върху цената не елиминира инфлацията, която е постоянно нарастване на цените.
- А предложението за увеличение на пенсиите с вкарване на ковид добавката в размера на общата пенсия?
- И тук пак мисля, че колегите от БСП правят тактическа грешка. По някаква причина наричат своето предложение антиинфлационно, а то не е. Честно казано, да се дадат повече пари на едни хора, които ще се обърнат и веднага ще почнат да харчат, предполага, че цените ще продължат да се качват. По-добрата дума е “антикризисна” мярка за по-засегнатите българи.
Въпросът е, че те решиха по някаква причина към тези 21,6% увеличение на пенсиите, за които се заговори, да станат 20, но за да звучи повече, да добавят самата антиковидна добавка. И те това също броят като процентно увеличение, което според мен е тактическа грешка. Ако се разтръби “Ще ви се вдигнат пенсиите с 21,6%”, а през юли хората видят всъщност, че им се е качила сумата, която получават – от 430 на 467 лв.,, това далеч не е 21%. Това е дори по-малко, някъде около 10%. И никой няма да бъде зарадван, и отново много хора ще са разочаровани. Тази мярка увеличава парите, особено инкорпорирането на добавката към пенсиите и на най-бедните, ама и на най-богатите пенсионери. Има пенсионери в България, които нямат нужда държавата да им помага.
- Кои пенсионери ще бъдат по-разочаровани в случая - тези с големите, или с малките пенсии?
- Не знам отговора на този въпрос. Големи дискусии с тъща ми провеждаме на тази тема и нещо, което тя чувства като израз на справедливост и съответно би изпитала разочарование, не е свързано със сумата пари. Неин основен аргумент е: “Защо аз, която 40 години съм се осигурявала абсолютно прилежно, с два доктората и така нататък, получавам пенсия, която е, да речем, само с 20 лв. повече, отколкото някой, който никога не се е осигурявал и никога не е допринасял за системата?” И това се изживява като несправедливо.
Мисля, че тази мярка не го коригира това нещо. Обещанието на министър Гьоков е, че сега изчистваме нещата и оттук насетне нарастването на пенсии ще става наистина въз основа на принос върху системата със съответни преизчисления за тези, които вече са пенсионирани и няма какво да направят оттук нататък като принос. А ако държавата иска да дава на някакви хора други неща, да не ги нарича пенсия, да ги нарича социално подпомагане и това да си минава през общия държавен бюджет и да не се товари НОИ.
- Стигнахме до мярката 25 ст. за бензина. Как ще се случи тя?
- 25 ст. за бензина за физически лица - това трябва да се подчертае. Между другото, доста критики към тази мярка чух – тя не е най-глупавата от всичките, да кажа по мое мнение. Не че няма кусури. Как това ще се администрира, е хубав, прекрасен въпрос, аз лично съм фен на системата на ваучерите, която е все пак позната, може да се разширява. Аз дори мисля, че нещото, наречено ваучери, може да се разширява в различни посоки от гледна точка на социалната политика. Но моето притеснение отново е - отстъпката ще се даде, горивата ще спаднат с 25 ст. на литър, ама това няма да спре инфлацията. Нивото на цената – дали е 2 лв., или 2,75 лв., ако продължи да се катери с по 5% на месец, ти след два месеца си пак на 3 лв. И всъщност ефектът ще е не особено голям. Така че тази мярка е донякъде социална, но със сигурност не е антиинфлационна.
- Изглежда, всички тези мерки са такива.
- Така е. Затова много оспорихме и правилно ги нарекохме пакет антикризисен, а не антиинфлационен, защото в този пакет няма много неща, които да спрат инфлацията. Инфлацията в България с изключение може би на някои неудачни решения в електроенергията идва отвън. Берем плодовете на 15 години разпусната парична политика в големите световни централни банки, където наистина България няма никаква вина, а другата част от инфлацията идва по линия на войната и създаването на паника, която винаги прави така, че продавачите пробват дали могат да продават на по-високи цени. Оказва се, че могат, и те го правят. Това е другият голям двигател на инфлацията. И по него България няма кой знае какво да направи. Имаше епизоди, спомняме си тази пролет – епизод с горивата, които в един ден скочиха страшно много, после се върнаха обратно, после епизод с олиото имахме. Това, което може да се направи, когато се случват такива епизоди, е да има достатъчно информационна подготвеност да се демонстрира на хората, че няма нужда да се плашат и панически да купуват, което само по себе си вдига цените. Повишаването на цените да се избегне чрез повече информираност на хората.
- А как може да се стимулира вдигането на доходите и не е ли това по-важно да се направи в тази ситуация?
- О, да. Аз да ви кажа, нашите мерки, особено прагът по ДДС и донякъде намаляването на законовите лихви за забава, са предназначени именно за това – да се намалят разходи на бизнеси и да им се отвори ресурс за по-бърз растеж, за по-бързо развитие на бизнеси, за по-бързо развитие на съответните им ниши. Особено тези, които са по-иновативни, да имат по-голям ресурс, който да се насочи към иновациите, откъдето идват дългосрочно растежът и увеличението на покупателната способност на доходите.
Между другото, данните от първото тримесечие, макар войната да беше почти половината от това първо тримесечие, са доста добри. Имаме абсолютни рекорди в индустриалното производство за всичките години на прехода. Още малко - аз с уплах гледам времевия ред, и ще можем да говорим за нива от късния социализъм, когато индустрията беше специално много ухажвана.
При много по-малко заети производителността наистина е в небесата. Имаме абсолютни рекорди в износа, и то не само на специална продукция, да го кажа меко, имаме абсолютни рекорди на най-нисък брой регистрирани безработни, дори заетостта за пръв път от 2019 г. през първото тримесечие се увеличава.
Излязоха данните и първите експресни оценки за БВП са едни изненадващи 4,5% годишен ръст спрямо първото тримесечие на 2021 г. Така че към момента макроданните, с изключение на инфлацията, която, разбира се, е рекордна за последните 15 години, са по-скоро окуражителни, че българската икономика не е като да не може да се справя с много неприятни ситуации. Сега всички бихме искали още по-добре, но и това, което се вижда като данни, отново, това е за първото тримесечие.
За април и май предстои да видим дали войната не се отразява отрицателно, но като данни не е толкова зле. Даже излязоха данните за домакинските бюджети, които са доходи на човек от население, измерени чрез извадката на домакинските бюджети, където дори и ръстът на доходите все още изпреварва инфлацията.
Не е така при заплатите вече, при данните за наетите лица на националната статистика - там ръстът на средната заплата е вече по-надолу от инфлацията, но в данните за домакинските бюджети все още те вярно са за първото тримесечие, все още дори доходите изпреварват инфлацията спрямо първото тримесечие. Най-вероятно, докато си говорим с вас, вече не е така, но данните не са постъпили.
- Добре, по всичко личи, че пари има, споменахте специалната продукция. Приходите от продажба на оръжия надхвърлят тези, от времето на сирийската криза... Е, като има толкова пари, защо се налага правителството да тегли нови кредити?
- Това, което гледам като календар и размер на емисиите, се тегли по-малко от предвиденото в Закона за бюджета. Сега тези приходи няма да ни изкарат на плюс, и тази година ще има някакъв дефицит. Най-вероятно ще е по-малък от заложения, но самия бюджет, който приехме февруари месец, със закъснение, се предвиждаше сериозен дефицит и този дефицит трябва да се финансира.
Това, че приходите идват по-големи от очакваните, не елиминира този дефицит, според което трябва да се следва календара с емисиите, но както виждаме малко по-нарядко, имаше дори една-две неодобрени емисии, които опозицията се опита да изкара като провал, те просто дадоха сигнал, че правителството не е готово да приеме всички предложения, защото това означава, предложенията бяха за малко по-големи доходи, които ние с вас трябва да плащаме тези книжа. Тоест може да си позволи леко да забави някои емисии и да не са в този размер, в който се беше планирало спрямо целия размер на бюджетния дефицит.
Така че въпросът с дълга се отнася до въпроса с бюджетния дефицит, който по-добрите приходи намаляват, но не елиминират в сегашната ситуация. И освен това да не забравяме, че в първите три месеца на годината България извърши две погашения по външни книжа, които бяха за доста солидна сума. И двете ги направи без изрично тегли нови дългове и ги беше направила с текущите си ресурси, поред което в един момент беше спаднал и фискалния резерв, та пак чухме всякакви дитирамби колко ужасни са нещата – тоест се възстанови точно две седмици след това, но седи на едно ниво от 7,5, поне депозита на правителството в БНБ седи на едни 7,5 млрд. лв., не се качва нагоре, но и не спада надолу. Тоест в момента изглежда, че сякаш с тези емисии на нов дълг, нещата са балансирани.
- Стига и коалицията да работи. Макар че парадоксално БСП и ДБ, които са идеологически противници, изглеждат стълбовете на стабилността в тази коалиция, където турболентните отношения са между партньорите в средата.
- Да, може да се каже. Със сигурност повечето недоброжелатели на тази коалиция са изненадани, че тя изобщо още съществува през май месец 2022 г. Честно да ви кажа, ако питате мене, колегите от ГЕРБ – една доста яка опозиция, изобщо нищо не дава даром, със сигурност декември месец си мислиха, че това месец-два и ще си ходи.
Със сигурност не очакваха изобщо да си приеме бюджет и със сигурност, особено след началото на войната, когато се появиха различия вътре в коалицията и по тази линия, непредвидена в коалиционното споразумение, защото никой от нас не предполагаше, че ще се стигне дотука през ноември, когато се водеха разговорите. Обаче дори и това към момента, и наистина сте напълно прав, че ние сме всъщност малко раздалечени в ляво и в дясно – условно казано, всъщност май по-скоро допринася за известна стабилност, способност да се преодоляват дрязги.
Докога ще продължи тази способност, е абсолютно невъзможно да се каже според мен. Буквално сценарият, според който утре всичко може се разпадне, няма как да бъде изключен, но не може да бъде изключен и сценария за избори през 2025 г.
- Това, което звучеше като шега, или по-скоро много хора се чудеха как да го тълкуват – десни мерки - леви резултати, или пък беше обратното, по някакъв странен начин може да се види и в този пакет от мерки. Защото нулевата ставка за хляба, пък накрая бенефициентите ще бъдат търговците си е лява мярка с десен резултат.
- Да, всъщност може да се окаже лява мярка, десен резултат. И разбира се творчеството, шегите и вицовете, задявките по всички тези неща, са напълно заслужени и трябва да се случват, защото в никакъв случай не бива това управляващо мнозинство да бъде оставено да си мисли, че е цъфнало и вързало.