- По цялата южна дъга в София има такива - Панчарево, Кокаляне, "Младост 2", "Факултета", Горна баня и Банкя
- Укрепвахме по 80 - 100 м и догодина се активизираше пак, работихме при -20 градуса, казва експерт, подсилил съседно на срутилото се в Пампорово
Над 2 милиона българи живеят близо до свлачища или направо върху тях. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството една трета от населението на страната (6 423 207 души по последни данни) е заплашено от срутване на земни маси до жилището му. Информацията е изготвена през 2014 г., но оттогава насам свлачищата са се увеличили, а нов анализ липсва. До редакционното приключване на броя от МРРБ не отговориха имат ли нови данни и какво показват те.
Въпросът стана актуален покрай свличането на огромни земни маси в местността Райковски ливади в Родопите по пътя между Смолян и Пампорово.
Каква е причината да не е било регистрирано това огромно свлачище?
"Фактът, че до него е имало още няколко, които са регистрирани, е показателен - твърди проф. Стефчо Стойнев, ръководител Катедра хидрогеология и инженерна геология в Минно-геоложкия университет. - Получава се една порочна практика. Когато срутванията на земни маси нарушат пътища или жп линия, Агенция "Пътна инфраструктура" или НКЖИ ги укрепват, без да ги регистрират. Режимът по регистрация и след това изпълнението на укрепването е много тежък. Те предпочитат много бързо да си поправят повредените участъци, без да уведомяват "Геозащита" и Министерството на регионалното развитие. За да избегнат цялата процедура, ги определят като деформации, а не свлачища."
Друг експерт предполага, че неминуемо е имало предупредителни признаци, че по пътя между Смолян и Пампорово ще пропадне земна маса. Доц. Кирил Ангелов, инженер-геолог, който е ръководил екипа, укрепил съседно свлачище преди 20 г., смята, че не може да е изникнало от нищото. Той обаче няма ангажимент към актуалното свличане и разказа пред "24 часа - 168 истории" за опита си отпреди.
"Обхващаше около 400 м по дължината на пътя между Смолян и Пампорово. Условията бяха ужасни - спомни си експертът. - Всяка година се появяваше ново свлачище, след като укрепвахме по 80 - 100 м годишно. Стана каскада. Огнището се активизираше периодично. Тогава обаче свършихме много сериозна работа. Успяхме да направим основните съоръжения и наред с това - анкерите и пилотите преди зимата, защото така отпускаха средствата. И може да си представите какво е на Пампорово през зимата. Температурите стигаха до -15, -20 градуса. Нафтата ставаше бяла. И въпреки всичко ние свършихме работата по укрепването там."
На какво се дължат старите каскадни свличания и защо сега пак земни маси пропадат точно под предишните огнища?
Причината е една и съща - и за единичните, и за серийните процеси. "Виновно" е обилното навлажняване на повърхностните слоеве и изветрялата кора от порядъка на 8 - 10 м. Частично в някои участъци преминаваше дори на по-голяма дълбочина, припомни си доц. Ангелов. Затова се наложило да поставят укрепителни съоръжения на повече от 10 м. Тоест в основата на масива, съставен от много стари скали. Нещо повече, положили т. нар. хоризонтални дренажи, които представляват нарязани с флекс тръби. Понякога се поставени на дълбочина от 20 м, за да изтича вода. И те все още вършат работа.
В първите години след продължителното укрепване доц. Ангелов наблюдавал района едва ли не всеки месец - дали ще се активизира допълнително и да срине друг масив. Нямало никакви пукнатини. Дали някой е огледал съседния район, който причини бедствието на 1 май, инженер-геологът не може да каже: "Ние сме извършили стабилизиране от горната страна на свлеклия се път - до върха на завоя. В този участък в момента няма никакви проблеми. А на около 400 - 500 м по-надолу се е развило съвременното свлачище."
Какво може да се направи?
Според него би било добре да се използва опитът от горния участък за подсилване на терена. Препоръчва укрепителни съоръжения, които да бъдат забити на много по-голяма дълбочина, защото плъзгателната повърхнина е по-дълбока.
Специалистът е категоричен, че навсякъде в този район има опасност от свлачища. Ако няма предварително направени дренажи покрай пътищата, ако не се предвиди как да се отведат подземните води, такива рискове винаги съществуват. Причината е, че там годишните валежи са от порядъка на 1000 мм на кв. м и това е твърде много. В България няма по-високи обеми от дъжд и сняг. Според доц. Ангелов укрепването може да се реализира в рамките на една година, ако се работи целенасочено. "Ако за това време не се осигурят средства и се правят излишни предложения или се търси как да се построят допълнителни съоръжения, пътища или нещо друго, няма да стане", категоричен е инженер-геологът. Цялата работа вероятно ще струва няколко милиона евро.
Родопите са меката на процесите, водещи до събаряне на земни маси. Това произтича от стръмните терени с големи наклони, тъй като в цялата си геоложка история винаги са били издигната част. Те никога не са били езеро или море, обяснява проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Освен в Смолян рискови райони има в Сатовча, Гоце Делчев, където свлачищата са десетки, Велинград, както и в източната част на Родопите - Кърджали, Ардино, Джебел. Сериозен проблем е земната маса край река Боровица.
Но наистина най-голямото свлачище в България е балчишкото. Също огромно е и това до Смолянските езера, от което те са се появили преди хиляди години. То е съвсем близо до срутилото се на 1 май в Райковски ливади. Значителна площ заема и свлачището в Джебел с дължина от 1 - 2 км, коментира още пред "24 часа - 168 истории" проф. Стефчо Стойнев.
Планинският релеф предпоставя наличие на срутищни процеси. Но и 2/3 от дунавския ни бряг е зает от терени, заплашени от срив, тъй като е с високи склонове. Някои от тях са много древни, например в Свищов. А други са съвременни, които са по-малки по обхват, движат се и нанасят щети на жилищната инфраструктура. Такива има и в Предбалкана - около Търговище, Шумен, Ловеч, Велико Търново.
София според проф. Стойнев не е толкова опасна. Рискови са районите, съсредоточени в дъга от южната страна. Започва от Лозен, минава през Кокаляне, Панчарево, Ботаническата градина, Горна баня и се стига до Банкя. Някои от тях са с много големи циркуси - в Кокаляне и Панчарево, където е въведена строителна забрана или строежи са позволени след обстойни проучвания. В Банкя също са много, и то немалки по площ. Едно от тях е близо до родната къща на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
В София има три и във "Факултета", където къщите са построени много нагъсто. Според специалистите не са много опасни, защото са локални и не са големи.
Регистрирани са свлачища още до гараж "Земляне", в "Младост 2", "Кремиковци", "Филиповци" и "Княжево", както и в околните села – Железница, Герман, Мърчаево, Рударци и Владая.
Всички тези особености предполагат, че у нас непрекъснато се случват рискови събития. Така например по данни на Националния статистически институт от 2010 до 2020 г. са били 24 на брой. От тях най-много са се случили в област Кърджали - 10, след това в Смолян - 6, в Сливен - 3, и по едно в Плевен, Пловдив, Кюстендил, Добрич и Варна. Щетите са били за 154 996 000 лв.
От анализ на риска от свлачища, изработен от Министерството на регионалното развитие, най-проблемни са градовете Варна, Лом и Оряхово. Там най-големи територии са засегнати от процеси на пропадане на земни маси. Иначе най-голяма е концентрацията на подобни огнища в общините Варна, Балчик, Несебър Аксаково, Оряхово, Гулянци, Свищов, Никопол, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Златарица и Трявна.
Свлачищата зависят от геоложкия строеж, вида на скалите, наклона на пластовете, дали има наличие на глинести слоеве, какъв е интензитетът на тектонските процеси – нагъване, наклоняване, разкъсване и разместване, формирането на разломни зони или древни свлачищни процеси, интензивност на валежите и морска ерозия. Но също така значение има и състоянието на ВиК мрежите, експлоатацията, липсата на канализация, нерегламентирани поливни ями, неправилно отвеждане на повърхностния отток, недостатъчна поддръжка на дренажите, устройствени планове, които не се съобразяват с геоложките условия, дълбоки изкопи за строежите, претоварване на склоновете със строителство и добив на полезни изкопаеми.
Но знанията за това какво предизвиква свлачищата са недостатъчни за превенцията на бедствия. Необходимо е да се изследват на място и да се предвиждат укрепвания.
