Мерките на ПБ срещу ръста на цените категорично не могат да произведат какъвто и да било ефект веднага. Това заяви общинският съветник в Столичния общински съвет Ваня Григорова пред БНР. По думите ѝ това става ясно още при прочита на самите законопроекти и сроковете, заложени в тях.
„За да има мигновено действие, трябва да има таван на цената, или на надценките. Разбира се, най-лесно би било това да се случи през цената, поне за потребителите, защото това означава, че веднага се поставят някакви рамки, в които търговците могат да работят", коментира тя. Според нея в момента се прави опит „да се преборят пазарни дефекти, оставайки в рамките на пазарните механизми", което цели да не бъде разгневен бизнесът, но рискува да настрои потребителите.
Григорова подчерта, че понятието „справедлива цена" не представлява нито таван на цените, нито ограничение на надценките.
„Без значение как ще бъде изчислена тя, тя ще бъде препоръчителна. Препоръки имаме много", каза тя и припомни, че и в момента съществува платформа на Комисията за защита на потребителите, чрез която гражданите могат да следят цените на големите търговци. По думите ѝ това също е само ориентир за потребителите.
Икономическият експерт отбеляза, че е очаквала от ПБ „малко по-радикални действия", но още по време на предизборната кампания е станало ясно, че формацията няма намерение да излиза „от парадигмата, в която живеем".
„Не казвам, че тези текстове не трябва да бъдат приети. Напротив, мога да изброя множество предимства, които дават тези механизми, включени в двата законопроекта, но те са много палиативни към настоящия момент и освен това са по-дългосрочни, отколкото на нас ни се ще", посочи тя. Според Григорова най-бързият и ефективен подход би бил налагането на таван на цените, макар да не очаква това да бъде предложено от ПБ.
Тя е категорична, че за реален ефект е нужна намеса по цялата верига на ценообразуването – от производителя до крайния търговец. По думите ѝ предложенията на ПБ засягат отношенията между производители и търговци, но не и крайната надценка към потребителите.
„Другото, което изпускат, е увеличението между търговеца и крайния потребител, където всъщност е спекулата", заяви тя.
Според Григорова регулаторите работят в рамките на закона, но проблемът е, че санкциите често не са достатъчно строги, за да имат възпиращ ефект.
„Ако в закона не е записано, че това е противозаконно и че от това следват санкции, регулаторът нищо не може да направи", коментира тя. Според нея компаниите вече включват евентуалните наказания в бизнес плановете си.
„За фирма, която има 10 милиона лева оборот, няма да ги възпре санкция в размер на 2500 или 25 000. Те просто ще си заложат допълнителни 50 000 евро в бизнес плана и ще продължават със същите практики", каза още тя.
Като пример Григорова сравни ситуацията с градския транспорт:
„Представете си, че се качвате на градския транспорт и ви казват: „Ако ви хванем без билет, ще платите 2 пъти цената". Дали ще ви възпре заканата? Там няма непрекъснат контрол. Може би веднъж на 10 пъти ще бъдете проверени – нещо подобно е и с регулаторите и ниските санкции".
В интервюто тя коментира и темата за високата сграда в столичния квартал Младост, за която се е въздържала при гласуването в Столичния общински съвет.
По думите ѝ първоначално в проекта е било предвидено общината да получи 26% от застроената площ, но след предложение на общинския съветник Диана Тонова този дял е увеличен на 30%.
„Генерално не съм склонна, когато частник притежава 7 или 8% от земята, а всичко останало е общинско, правото на строеж да се даде на частника", заяви Григорова. Тя изрази несъгласие и с идеята впоследствие теренът също да стане частна собственост.
Според нея по-добрият вариант е общината сама да изгради жилищна сграда, която да служи за обществени нужди и общински жилища.
„Младост няма общински жилища, София няма общински жилища. Ако смятаме, че там трябва да има жилищна сграда, защо общината не строи жилища там, а ги дава на частник?", попита тя.
Григорова посочи и аргумент на общинските съветници от Спаси София, според които преди години теренът е бил изцяло общинска собственост, а администрацията е работила за окрупняването му с идеята да бъде реализиран обществен проект.
