- Депутатските скачат най-често - на всеки 100 дни
- Механизъм върза тези на полицаи и военни, а такъв има и за учителите. При чиновниците се вдигат на калпак с бюджета
- Новото правителство ще трябва да въведе европейска формула за минималното възнаграждение. Такова има в 22 държави в ЕС
2 930 000 са работещите българи у нас, като заплатите на над 800 хил. от тях са обвързани с някакъв вид математически автоматизъм и не зависят от производителност и преговори с шефа.
Очакванията към новото правителство на Румен Радев и мнозинството на “Прогресивна България” в новия парламент са да ограничат част от тези автоматизми още в новия бюджет. От фискалния съвет предупредиха, че тези разходи водят до дефицит над 3% от БВП. Бизнесът директно предложи пакет от мерки за съкращаване на над 2 млрд. евро разходи, като настоява държавата да спре автоматичното вдигане на възнагражденията в публичния сектор, за да не се натоварва частният сектор.
Как се превърнахме в държавата на автоматичните заплати
Над 600 хил. българи у нас работят на минимална заплата от 620,20 евро. Тя по закон е половината от средната в страната. И се вдига всяка година от 1 януари.
Една от спешните задачи пред новото правителство ще е да транспонира евродирективата за минималните работни заплати. Това вече са направили 22 държави в ЕС. И докато Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция нямат национална законоустановена минимална заплата, тъй като там нивата се определят изцяло чрез колективни трудови договори, то у нас това не е така. Държавите членни имаха срок да я въведат до ноември 2024 г. Европейската комисия изпрати официални уведомителни писма, включително до нас.
На 1 февруари - ден преди да се разпусне, 48-ото НС реши минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Още същия месец стартира работна групи за новата европейска формула, но бизнесът и синдикатите не могат да се разберат за параметрите. А и се смениха шест правителства.
В директивата са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната или 60% от медианната работна заплата. Но има и допълнителни критерии. Освен това трябва да се достигне и до 80% колективно договаряне.
Автоматизъм има и при учителските заплати на 93 хил. педагози. Още през 2017 г. бе възприето те да са поне 125% от средната в страната, като това се договаря всяка година с анекси към Колективния трудов договор.
При преподавателите във висшите училища механизмът беше заложен директно в Закона за висшето образование в началото на 2024 г. Той се отнася за над 13 хил. преподаватели. Така асистентите получават поне 125% от средното в страната, а преподавателите - 170%. Служителите с висше образование в университетите (администрация, библиотекари и др.) получават минимум 100% от средната заплата. Тези със средно (чистачки и помощен персонал) минимум 80%.
Заплатите на полицаите и военните също са автоматични. Това са общо около 80 хил. души. При тях е разписано, че най-ниската длъжност е 1,2 от средната заплата. Това решение бе взето още от 50-ото народно събрание през лятото на 2024 г. Тогава депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, “Възраждане” и ИТН единодушно приеха новите промени. И още следващата година те се вдигнаха с между 40 и 56%, а тези в Министерството на отбраната - с 30 до 50%. През 2026-а увеличението бе с 12%. И точно тук останалите 133 хил. служители на администрацията се почувстваха засегнати, защото при тях ръстът на заплатите бе с 5%. Той пък се разписва в Закона за бюджета.
Още в първия ден на 52-орото НС от “Продължаваме промяната” вкараха и промени в Закона за лечебните заведения и нов автоматизъм - за заплатите на медиците. Те предлагат минималното възнаграждение за лекари, дентални лекари и магистър-фармацевти без специалност да е 150% от средната заплата, а за медицински сестри, акушерки и други специалисти - не по-малко от 125%. В момента заплатите им се определят чрез Колективен трудов договор, но малките болници често не могат да стигнат заложените нива в него.
Орязването на които и да е от тези автоматизми ще е трудна задача и със сигурност
ще предизвика масови протести
По-лесният път ще е да се направят реформи в самата администрация и да се закрият отдавна незаети щатове, да се слеят звена и електронните услуги постепенно да закрият и работни места. Вариант е като антикризисна мярка възнагражденията да се замразят за известно време или да се вдигат само с инфлацията.
Първия тест към шестте парламентарни групи, който “24 часа” отправи още в деня на изборите, бе депутатите да се откажат от автоматичното вдигане на възнагражденията си.
Сега те растат най-често в цялата държава - на всеки три месеца.
Още на 1 юни те ще получат по-високи възнаграждения. Сегашната основна брутна депутатска заплата е равна на три средни месечни възнаграждения в обществения сектор за предходното тримесечие, което към момента прави 4463 евро.
Но това е само основата. До 1 юни всеки народен представител ще членува в поне две постоянни комисии, което автоматично качва трудовото му възнаграждение с по 15% за всяка комисия, т.е. само дотук заплатата става 5801 евро.
Всяка година трудов стаж увеличава с още 1% заплатата. Следват още 10% за званието “доктор” или “доктор на науките”, има и представителни пари в размер до две трети от основната заплата, които не се облагат с данък, защото се водят разходи, а не приходи. И се получава една хубава сума, на която би завидял дори ръководител на екип от програмисти в голяма софтуерна компания.
А с депутатските заплати са вързани и други, които също растат по веригата на президента, правителството, конституционните съдии, Висш съдебен съвет, главен прокурор и шефове на ВКС и ВА, членовете на на КЕВР, КЗК, ЦИК.
Затова, ако има консенсус, че петролната криза върви заедно с поредното затягане на колана, би било редно депутатите първи да дадат пример. Не да се откажат от заплатите си, нито дори да замразят размера им. А просто да променят механизма и да обвържат ръста им с инфлацията. И нека им отпуснем един или два процентни пункта отгоре – пак ще е по-справедливо, отколкото сега.
Това ще е нещо като швейцарското правило за пенсиите, които все пак се индексират само веднъж годишно. Формулата при това индексиране изисква да се вземат 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.
Ако това се вижда прекалено на народните избраници, биха могли да си индексират заплатите според ръста им в частния сектор или поне според средната заплата изобщо.
