Военният конфликт в Близкия изток засилва несигурността около международните цени на енергийните суровини, което от своя страна увеличава рисковете пред инфлацията както в еврозоната, така и в България. Това заявиха от Българската народна банка (БНБ).
Оттам посочиха още, че най-осезаемият ефект ще бъде в краткосрочен план, като той ще се прояви основно чрез поскъпване на енергията. От институцията информират, че насочват действията си в две основни направления – участие във формирането на паричната политика на Евросистемата и анализ на възможните последици върху инфлацията в страната.
В този контекст БНБ взема участие в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка. По време на срещата на 18–19 март 2026 г. е взето решение основните лихвени проценти да останат без промяна, като същевременно беше потвърден ангажиментът инфлацията да се задържи около 2% в средносрочен хоризонт. Подчертано е, че бъдещите решения ще зависят изцяло от постъпващите икономически данни, без предварително зададен курс на лихвената политика.
Според анализите, динамиката на инфлацията в средносрочен план ще зависи най-вече от продължителността и интензивността на конфликта, както и от скоростта, с която повишените енергийни цени се пренасят към крайните потребителски цени и икономическата активност.
В базисния макроикономически сценарий на БНБ се прогнозира инфлацията в България да достигне 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 и 2028 г. Това понижение се обяснява както с ефекта на високата база при енергийните цени, така и с очакваното въвеждане на европейската схема за търговия с емисии (ETS2).
Поради високата степен на несигурност са разработени и два алтернативни неблагоприятни сценария. При умерено негативен вариант инфлацията би била по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 пункта през 2027 г. и с 0.6 пункта през 2028 г. При по-силен негативен сценарий отклоненията могат да достигнат съответно 1.2, 3.4 и 2.3 процентни пункта, което отразява по-изразени вторични ефекти върху цените.
Представените сценарии имат илюстративен характер и не включват потенциални мерки на фискалната и паричната политика. Основната им цел е да покажат механизмите, чрез които външни ценови шокове могат да се пренесат в българската икономика.
