Масово нашенци обаче регистрират апартаменти и къщи в данъчната служба и получават АМА номер, който посочват в онлайн обявите
Гръцки хотелиери настояват държавата да оказва по-строг контрол на българите с имоти край Бяло море, които ги отдават под наем. Такова настояване бе направено на регионална конференция на Общогръцката федерация на хотелиерите, провела се в Кавала.
Браншът твърди, че има хиляди незаконни места за настаняване под наем за краткосрочен период в Кавала, които работят в сивия сектор, извън данъчната и контролна рамка. Според данни, представени на конференцията, се смята, че между 2500 и 3000 жилища в района се предлагат незаконно на платформи за краткосрочно отдаване под наем, главно от собственици с произход от България, но и от Сърбия и Румъния, които са закупили имоти в района през последните години.
Тези жилища се рекламират и отдават под наем чрез платформи, работещи в страните на произход на собствениците, насочени главно към посетители от България, което прави още по-трудно за гръцките власти да ги намерят, а в гръцката икономика не влизал нито цент, твърдят участници в конференцията.
През лятото голяма част от отдаването под наем минава не през гръцки сайтове или фирми, а през български и след това не се плаща данък върху печалбата в Гърция.
Не е ясно и дали и в България се плаща данък върху приходите от наеми на гръцки имот
"Този модел на купуване на имоти в Гърция, които се ползват за туристически цели чрез платформи в чужбина, е изкривяване, което засяга както данъчното равенство, така и местната икономика, като остават извън всякакъв контрол. Не е възможно да се строят недвижими имоти на гръцка територия, да се приемат хиляди посетители и в гръцката икономика да не остане дори бутилка вода. Нито един цент не преминава през гръцката икономика.
Едно е да се обсъжда регулаторната рамка за краткосрочните наеми, а съвсем друго е да се управляват местата за настаняване, които остават извън всякакъв контрол", казва президентът на Общогръцката федерация на хотелиерите Янис Хацис.
Той призова държавата да въведе по-строги санкции и по-ефективни механизми за контрол. Хотелиерите са коментирали, че наистина идентифицирането на незаконни договори за наем не е лесна задача. Компетентните органи са изправени пред ограничения, тъй като това са частни жилища, в които не е лесно да се извършват проверки, а голяма част от дейността се осъществява чрез цифрови платформи, които функционират извън гръцкия пазар. Подобни практики лишавали както местната власт, така и националната икономика от значителни приходи.
При евентуална проверка, която може да стане по конкретен сигнал, обяснението е, че настанените са приятели на собственика и не плащат нищо. Смята се, че в региона на Кавала функционират около 10 200 легла за краткосрочно отдаване под наем, като броят им се е увеличили значително в последните години.
Със същия проблем се сблъскват и хотелиерите в Банско
От години те алармират за нелегално отдаване под наем на туристи на жилища от частни собственици – българи или чужденци. Неплащайки данъци, те могат да си позволят да пуснат имота в апартхотелите под наем на по-ниска цена и така се явяват нелоялна конкуренция на изрядните бизнеси.
По данни на НАП за 2024 г. имоти в Гърция са обявили официално 3228 българи. Само 5 години по-рано те са били 742-ма. Най-много сделки са станали през 2022 г., когато 1000 нашенци са си купили имот в южната ни съседка. През следващите две години броят им намалява, но все пак Гърция остава най-предпочитаната държава за придобиване на имот зад граница. Българите търсят основно малки апартаменти или къщи в районите, които са близо до границата - Халкидики, Тасос, Кавала, Аспровалта, Неа Перамос, Офринио и др. курорти в Северна Гърция.
Има случаи и на покупка на парцели за поставяне на каравани за къмпингуване, както и на стари селски къщи, които след реновиране, се отдават под наем или препродават. Имотите се придобиват както за лични ваканции, така и като инвестиция, с намерение тя да се възвърне от отдаването им под наем. Най-голяма част от сделките са в категорията от 100 до 200 хил. евро, отчитат брокерите в Гърция.
Макар и по-рядко има и покупки на крайбрежни барове от българи,
а масово заведенията предлагат меню на български език, персоналът също е или от наети българи, или от гърци, които придобиват разговорни умения на български език.
В социалните мрежи има десетки групи за почивка и покупка на имоти в различните курорти в Северна Гърция. Южната част и островите са прекалено скъпи за масовия българин и там обикновено почивката е чрез туристическа агенция или директна резервация в хотел.
В скъпите дестинации рядко се намират самостоятелни апартаменти под наем и те не са по джоба на средностатистическия нашенец. В онлайн платформите в България се предлагат под наем студиа, двустайни апартаменти или малки вили, подходящи за едно до две-три семейства от собственика или друг българин, нает като брокер на няколко такива имота.
Цените са много различни в зависимост от големината на жилището, близостта му до плажа и екстрите в него. Всички обаче са с напълно оборудвани кухненски боксове, в които има всичко необходимо за приготвянето на храна. Компании търсят най-много къщите, които предлагат и барбекю в дворовете. Може би и заради това често гръцките собственици на заведения се оплакват, че българските туристи все повече предпочитат да пазаруват в супермаркетите и да си приготвят ядене в квартирата, като спестяват поне едно хранене на ден навън. Колкото и да са пестеливи в харченето българите все пак оставят сериозни средства в гръцкия дребен бизнес – от пекарните, през таверните и магазините.
Със сигурност обедът е или в крайбрежно заведение, или нещо от бързото хранене, за да не се прибират курортистите в квартирата и да се връщат след това обратно на плажа. Така че оплакванията и претенциите на ресторантьорите към българските туристи не са основателни.
За предстоящия сезон може да се намери в студио за двама на вечер с цени от 80 евро до 200 евро
в зависимост от месеца на наемане. Къща за две семейства деца може да се открие за 200-300 евро. Практика е да се дават отстъпки от 10% за гости, които са били там и предишни години. Всеки може да открие място за почивка по джоба си.
За да се ограничат измамите с наемане на имот през социалните мрежи, в повечето групи администраторът изисква публикуването на задължителен регистрационен номер АМА за всяко предлагано място за краткосрочен наем и е забелязва, че много българи изпълняват това изискване. Номерът се издава от гръцката данъчна служба и трябва да бъде обявен във всички реклами и онлайн платформи, за да се гарантира, че имотът е законно регистриран за туристически цели. Гърция въведе ново изискване от април тази година плащанията на наемателите да стават само по банков път, а договорите трябва да са регистрирани в единна система.
В последната година периодично изкупуването на недвижими и имоти от българи влиза в политическата реторика в Гърция. Наскоро дори стана повод за остри дебати в гръцкия парламент. Националистическата партия „Гръцко решение" определи продажбата на имоти на чужденци в граничните райони с България и Турция като „риск за националната сигурност, антинационално поведение" и дори използваха квалификацията „колонизация" на областта Еврос.
Обвинен бе митрополитът на Александруполис, че е продал църковни имоти на български граждани
Имало и случаи на продажба на имоти на турски компании чрез регистрирани в България дружества, за да се избегнат ограниченията за граждани на трети страни, което пък било съмнително дали не се перат пари от сенчест бизнес в гранични с Турция райони, където има мюсюлманско население.
В същото време местните общности не виждат някакво напрежение в отношенията с българите, собственици на имоти там и реалността извън парламента е различна. Гръцкото издание „Катимерини" пък определи районите около Кавала и Александруполис като „българската Ривиера", а местният бизнес отчита положителен ефект от нарасналия брой на българите с имоти там.
Цените на недвижимите имоти са се вдигнали почти два пъти в популярните крайбрежни зони, което прави все по-трудно за гърците да се сдобият с ваканционен имот. Българите в Гърция изглежда дразнят само някои политици, които използват темата, за да попаднат в обществения фокус.
Преди няколко месеца гръцки депутат се възмути от „български професионални просяци и мними инвалиди" в района на Кавала. Български туристи използвали фалшиви карти за хора с увреждания и заемали места за паркиране, предназначени за хора с увреждания, а шофьорите категорично отказвали да преместят превозните си средства.
Според депутата имало "пълна липса на реакция от страна на държавната и общинската полиция, като директорът на местното училище е подал публично оплакване за ситуацията".
Второто оплакване се отнасяло до наводняването на центъра на Кавала от „десетки българи, просяци по професия",
които били разположени на всеки ъгъл, което влошавало имиджа и качеството на живот в града и призовава държавата да „предприеме незабавни мерки".
Българските еднодневни туристи пък станаха тема на дебат в общинския съвет в Кавала миналото лято. Имало оплаквания от местни жители, че не можели да си намерят място на общинския плаж, който е най-евтин, защото българи пристигали рано сутрин с автобуси, настанявали се на шезлонгите и стояли по цял ден. Имало дори идея за българи цената да се вдигне от 1,5 евро на 5 евро, но после станало ясно, че това няма да е законно, защото цените трябва да са еднакви за всички европейски граждани.
