Финансовите пазари навлизат в новата седмица под силното влияние на ескалацията на конфликта в Близкия изток, след като САЩ и Израел започнаха военни действия срещу Иран, а военните операции постепенно се разшириха и към други страни в региона, пише в анализ на БТА.
Развитието на конфликта доведе до рязко поскъпване на петрола и природния газ, което засили опасенията за нов инфлационен натиск и накара инвеститорите да преразгледат очакванията си за предстоящи понижения на лихвените проценти.
Според анализ на „Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) геополитическата ескалация в Близкия изток в момента е „доминиращият фактор на борсите“, като ключовата точка на напрежение остава Ормузкият проток – стратегическият морски коридор между Персийския и Оманския залив, през който преминава приблизително 20 на сто от световното потребление на петрол, както и значителни количества втечнен природен газ.
„Фактическата блокада на западни кораби от иранските революционни гвардии доведе до значително поскъпване на енергийните суровини и подхрани опасенията за физически недостиг на предлагането“, посочват анализаторите на банката. Според тях цената на петрола сорт „Брент“ се е повишила с около 18 на сто за седмица до над 85 долара за барел, като в текущите котировки е включена геополитическа рискова премия от около 20 долара. При продължителна блокада цената може да достигне 100 долара за барел.
Напрежение се наблюдава и на газовите пазари. Европейските цени на природния газ временно са се удвоили до около 65 евро за мегаватчас след атаки срещу енергийна инфраструктура в района на Персийския залив. Въпреки това анализаторите на „Райфайзен“ отбелязват, че реакцията на пазарите засега остава „сравнително умерена“ в исторически план, тъй като глобалните запаси и алтернативните транспортни маршрути действат като буфер.
Енергията, инфлацията и лихвените очаквания
Ръстът в цените на енергийните суровини вече оказва влияние върху инфлационните очаквания и паричната политика. Според „Райфайзен Рисърч“ повишените разходи за енергия вероятно ще доведат до ново покачване на общата инфлация и ще увеличат натиска върху реалната икономика.
Пазарните участници вече очакват първото понижение на основната лихва от страна на Управлението за федералния резерв на САЩ едва през септември 2026 г., като вероятността за подобно решение се оценява на около 63 на сто. В същото време се очаква по-настъпателна комуникация и от страна на Европейската централна банка поради рисковете от ново ускоряване на инфлацията.
Подобна оценка правят и анализатори на „Комерцбанк“ (Commerzbank). Икономистите Кристоф Балц и Марко Вагнер отбелязват, че по-дълъг конфликт и продължителни нарушения на корабоплаването в Ормузкия проток биха могли да извадят от глобалния пазар до една пета от световното производство на петрол и втечнен природен газ.
„Предвид целта за „смяна на режима“, която американското и израелското правителство повтарят постоянно, съществува риск атаките да продължат няколко месеца“, посочват двамата икономисти. Според тях в подобен сценарий цената на петрола може да достигне 100 долара за барел, което би довело до ново ускоряване на инфлацията.
Те предупреждават, че в еврозоната инфлацията може да се повиши до около 3 процента, което би затруднило Европейската централна банка и би оказало негативно влияние върху икономическия растеж.
Реакцията на финансовите пазари
Според анализ на„Хелаба“ (Helaba) войната в Иран вече повече от седмица оказва натиск върху капиталовите пазари. Глобалните борсови индекси се понижават, но засега няма признаци за паническа разпродажба.
„Под въздействието на геополитическия шок инвеститорите търсят сигурност“, отбелязват експертите на банката. Скокът на цените на енергията е оказал натиск върху облигационните пазари, като доходността на десетгодишните държавни облигации в САЩ и Европа се е повишила значително.
Американският долар се засилва като традиционно „сигурно убежище“, докато еврото губи позиции. Дори златото е отбелязало краткосрочни колебания и спад от около 2 на сто след рязкото поскъпване.
В същото време най-силно засегнати са енергоемките отрасли, както и транспортният и туристическият сектор заради нарастващите разходи за горива. От друга страна, акциите на компании от отбранителната индустрия и енергийния сектор се представят по-добре.
Перспективи за икономиката
Според „Райфайзен Рисърч“ исторически военните конфликти рядко водят до продължителни мечи пазари, освен ако не предизвикат значително забавяне на глобалния икономически растеж.
„В първата фаза на геополитически шок фундаменталните фактори често остават на заден план. Едва след известно време пазарите започват да оценяват реалните икономически последици“, посочват анализаторите.
В базовия си сценарий банката очаква конфликтът да бъде относително краткотраен и да доведе само до временни смущения във веригите за доставки и умерено повишение на инфлацията.
По-неблагоприятен сценарий би могъл да доведе до стагфлационен натиск в Европа. Според анализа инфлацията в еврозоната може бързо да се повиши до около 4 на сто на годишна база, ако конфликтът се проточи.
Данните за инфлацията остават ключови
Въпреки доминиращата геополитическа тема икономическите данни също ще останат във фокуса на инвеститорите.
Според пазарния анализ на„Ай Джи“ (IG) инфлационните данни от САЩ и Китай ще бъдат ключовият показател през седмицата. Данните обаче ще отразяват икономическата ситуация през февруари и е малко вероятно да покажат пълното въздействие от скока в цените на енергията след началото на конфликта.
В САЩ инвеститорите ще следят индекса на потребителските цени, както и предпочитания от УФР индекс на цените PCE. В Китай вниманието ще бъде насочено към инфлацията, търговията и динамиката на паричното предлагане след приключването на годишната сесия на Националния народен конгрес.
Анализатори на„Ес енд Пи Глоубъл Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence) отбелязват, че глобалната икономика е показвала признаци на възстановяване преди избухването на конфликта. Глобалният индекс PMI на производството е достигнал едно от най-високите си равнища от началото на пандемията, което сигнализира за възстановяване на световния икономически растеж до около 3 процента годишно.
„Проучванията от март ще бъдат внимателно анализирани, за да се установи дали растежът ще се забави в резултат на кризата в Близкия изток“, посочва главният икономист на банката Крис Уилямсън.
Седмица на важни корпоративни отчети
В корпоративния сектор сезонът на финансовите отчети продължава, макар и с по-бавни темпове.
Според анализ на„Саксо Банк“ (Saxo Bank) пазарите ще следят внимателно резултатите на технологичните компании, свързани с инвестициите в изкуствен интелект. Сред тях е софтуерният гигант „Оракъл“ (Oracle), който ще представи финансовите си резултати през седмицата.
В Европа редица компании също ще публикуват отчетите си, сред които „Пърсимън“ (Persimmon), „Лийгъл енд Дженерал“ (Legal & General), „Бафлор Бийти“ (Balfour Beatty) и „Савилс“ (Savills).
Според „Саксо Банк“ развитието на конфликта в Близкия изток вероятно ще остане основният фактор за пазарите през следващите седмици, като икономическите данни и корпоративните отчети ще бъдат интерпретирани именно през призмата на геополитическата несигурност.
Пазарите между геополитика и макроикономика
Анализаторите на „Хаспа“ (Haspa) отбелязват, че притесненията за инфлацията и икономическата конюнктура, свързани с войната в Иран, ще останат основна тема за пазарите на акции през следващите дни.
„По-малко от седмица след началото на войната с Иран нейният край не се очертава“, коментират икономистите от „Комерцбанк“. В техния базов сценарий военните действия и ограниченията за корабоплаването в Ормузкия проток ще продължат само няколко седмици.
Според експерти от „Мерк Финк“ (Merck Finck) по-дълъг конфликт също не може да бъде изключен, но засега основният сценарий остава война с продължителност до няколко месеца.
Европа, Близкият изток и Африка
През тази седмица в Европа, Близкия изток и Африка вниманието на инвеститорите ще бъде насочено както към ключови икономически показатели, така и към политически и парични решения, които ще дадат нова информация за състоянието на икономиката в региона.
В еврозоната няколко икономически доклада за януари ще дадат по-ясна представа за състоянието на производствения сектор в началото на първото тримесечие. Основен фокус ще бъде Германия – най-голямата икономика в Европа. Данните за индустриалното производство и фабричните поръчки, които ще бъдат публикувани в понеделник, ще покажат дали се наблюдава допълнително въздействие от увеличените държавни разходи за инфраструктура и отбрана, финансирани чрез дълг, след известно подобрение на икономическата активност в края на 2025 г.
В края на миналата година германската икономика беше подкрепена основно от вътрешното търсене, което донякъде компенсира слабостта във външната търговия и индустрията.
Данните за външната търговия на Германия и Франция ще бъдат публикувани във вторник, като ще дадат допълнителни сигнали за динамиката на износа и вноса в двете най-големи икономики на еврозоната. В края на седмицата, в петък, ще бъдат оповестени и данните за индустриалното производство в Италия и в еврозоната като цяло.
Междувременно представителите на Европейската централна банка ще навлязат в период на т.нар. „мълчание“ в четвъртък, преди следващото заседание на институцията за паричната политика, насрочено за 19 март. Преди началото на този период се очакват изказвания на членa на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел и на вицепрезидента на централната банка Луис де Гиндос.
От политическа гледна точка министрите на финансите от държавите в еврозоната ще се съберат в началото на седмицата в Брюксел. На срещата се очаква да бъдат обсъдени и икономическите последици от кризата в Близкия изток, която през последните дни оказва влияние върху цените на енергийните суровини и инфлационните очаквания.
В Обединеното кралство месечните данни за брутния вътрешен продукт вероятно ще покажат ускоряване на икономическата активност през януари. Подобно развитие би означавало по-силен старт на годината за британската икономика, но продължаващият конфликт в Иран може да се отрази негативно на икономическата динамика, ако се проточи и доведе до по-високи енергийни цени.
В Швейцария в неделя ще се проведе едно от редовните национални допитвания до гражданите. Избирателите вероятно ще подкрепят инициатива за въвеждане на конституционни гаранции за наличността на пари в брой. Предложението идва на фона на тенденцията за все по-широко използване на картови и дигитални плащания в страната.
В скандинавските държави през седмицата също ще бъдат публикувани важни икономически данни. Във вторник се очаква месечният индекс на брутния вътрешен продукт на Швеция, който ще даде индикации за развитието на икономиката в началото на годината. В същия ден ще бъдат оповестени и данните за инфлацията в Норвегия, като икономистите прогнозират, че темпът на поскъпване на потребителските цени ще се забави до най-ниското си равнище за последните десет месеца.
В Източна Европа управляващата коалиция в Румъния ще направи нов опит да постигне компромис по дълго отлагания бюджет за 2026 година. Целта на правителството е да намали бюджетния дефицит до около 6,2 процента от брутния вътрешен продукт.
В Русия централната банка ще следи внимателно данните за инфлацията, които ще бъдат публикувани в петък, за да оцени дали ускоряването на растежа на цените след увеличението на данъка върху добавената стойност започва да отслабва. Данните ще бъдат важен ориентир преди следващото решение на институцията за основния лихвен процент, насрочено за 20 март.
За четвъртък са планирани и няколко решения на централни банки в региона.
Очаква се централната банка на Турция да запази основния лихвен процент без промяна на равнище от 37 процента. Рисковете за инфлацията в страната остават високи, особено на фона на поскъпването на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток. Ускоряването на инфлацията до над 31 процента също предполага предпазлив подход от страна на паричните власти.
Същия ден сръбските власти ще вземат решение за разходите по заемите в страната. Централната банка на Сърбия поддържа основния лихвен процент без промяна от последното му понижение през 2024 година.
В Африка, в Ангола, централната банка може да понижи основния лихвен процент за четвърти пореден път. Причината е постепенното отслабване на инфлационния натиск в страната – производител на петрол. През януари потребителските цени са се повишили с най-бавния темп за последните две години и половина.
Северна Америка
В Съединените щати през настоящата седмица вниманието на инвеститорите ще бъде насочено към два ключови доклада за инфлацията, включително предпочитания от Управлението за федералния резерв на САЩ индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE). Данните ще бъдат публикувани след по-слабия от очакваното доклад за заетостта през февруари, който постави под съмнение тезата, че пазарът на труда постепенно се стабилизира.
Докладът за индекса на потребителските цени (CPI), който ще бъде публикуван в сряда, се очаква да покаже, че основният показател за инфлацията – който изключва силно колебливите цени на храните и енергията – е нараснал с около 0,2 процента през февруари. Подобен резултат би означавал известно отслабване на ценовия натиск в американската икономика преди избухването на конфликта в Близкия изток да внесе нова несигурност относно инфлационните перспективи.
Данните обаче обхващат период преди САЩ и Израел да започнат военните операции срещу Иран. Оттогава насам продължаващите бойни действия доведоха до повишение на цените на петрола, тъй като редица рафинерии в региона намалиха производството си. Според пазарни участници продължителният конфликт може да доведе до ново поскъпване на суровия петрол, като някои трейдъри предупреждават, че цената може да достигне 100 долара за барел.
В Съединените щати това вече се отразява върху цените на горивата. Американските потребители плащат повече за бензин след едно от най-големите седмични увеличения на цените на дребно от 2005 г. насам, когато ураганът „Катрина“ доведе до затваряне на рафинерии по крайбрежието на Мексиканския залив. Скокът на цените на бензина вероятно ще се отрази върху общата инфлация през март.
В петък ще бъде публикуван и предпочитаният от УФР индекс на цените на основните лични потребителски разходи. Икономистите очакват той да се е повишил с около 0,4 процента през януари. На годишна база прогнозата е за увеличение от около 3 процента – стойност, която показва, че инфлацията остава над целта на централната банка от 2 процента и се е променила слабо спрямо края на 2024 година.
На този фон се очаква членовете на УФР да запазят основния лихвен процент без промяна на следващото си заседание, насрочено за 17 и 18 март. През тази седмица членовете на централната банка ще навлязат в т.нар. период на мълчание, през който нямат право публично да коментират икономиката или паричната политика.
Допълнителна информация за състоянието на пазара на труда ще дадат данните за свободните работни места в САЩ за януари, които също ще бъдат публикувани в петък. В същия ден предварителното проучване за потребителските нагласи за март на Университета на Мичиган ще даде нова информация за това как американските домакинства възприемат влиянието на конфликта с Иран върху личните си финанси, както и за очакванията им относно пазара на труда и инфлацията.
Статистическата служба на Канада ще публикува данните за заетостта през февруари. През януари страната е загубила около 25 000 работни места, а равнището на безработицата се е повишило до 6,5 процента вследствие на намаляване на заетостта.
Натиск върху пазара на труда може да продължат да оказват и митата на Съединените щати, докато забавянето на имиграцията ограничава растежа на работната сила.
Същевременно търговските данни за януари ще покажат дали дефицитът във външната търговия на Канада продължава да се свива и дали възстановяването на износа – подпомогнато от доставките на злато за пазари извън Съединените щати – се запазва.
Азия и Тихоокеанският регион
Централните банкери и инвеститорите в Азия навлизат в новата седмица, изправени пред нарастваща геополитическа несигурност след ескалацията на конфликта в Близкия изток. Рискът от нов скок в цените на енергията се случва в момент, когато вътрешното търсене в редица икономики в региона остава неравномерно и крехко.
Много азиатски държави са силно зависими от доставките на петрол от Близкия изток, поради което продължително повишение на цените на суровината би представлявало двойно предизвикателство за региона – едновременно забавяне на икономическия растеж и усложняване на инфлационната динамика.
В началото на седмицата Япония ще публикува серия от ключови икономически показатели. В понеделник ще бъдат оповестени данните за заплатите, текущата сметка и външната търговия, а във вторник ще бъдат публикувани окончателните данни за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие.
Особено внимание ще бъде отделено на разходите на домакинствата и на динамиката на вътрешното търсене, които ще дадат индикации дали японската икономика е в състояние да понесе по-високи разходи за внос, ако цените на петрола останат високи.
По-късно през седмицата данните за цените на производителите и поръчките за машини ще предоставят допълнителна информация за състоянието на индустрията. Показателите ще бъдат внимателно анализирани на фона на оценката на „Банк ъв Джапан“ за устойчивостта на текущия инфлационен цикъл.
В Китай още в понеделник ще бъдат публикувани данните за индекса на потребителските цени и за цените на производителите. По-късно през седмицата страната ще оповести данните за кредитните агрегати, банковото кредитиране и паричното предлагане, които ще покажат дали предприетите от властите стимулиращи мерки започват да дават резултат.
Паралелно с това данните за външната търговия ще бъдат анализирани като индикатор за устойчивостта на китайския износ в условията на по-несигурна глобална икономическа среда.
Южна Корея ще публикува във вторник актуализираните данни за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие. Междувременно Австралия ще оповести показатели за потребителското и бизнес доверието – само седмица преди заседанието на Резервната банка на Австралия през март, на което може да бъде обсъдено ново повишение на основния лихвен процент.
В Индия в четвъртък ще бъдат публикувани данните за инфлацията през февруари – ключов показател за паричната политика на Резервната банка на Индия. Очакванията са институцията да запази лихвените проценти около настоящите им равнища за по-дълъг период, тъй като ценовият натиск остава сравнително умерен.
Южна Корея ще публикува данните за търговията в началото на месеца – индикатор, който често се разглежда като ранна индикация за динамиката на глобалното търсене на полупроводници и автомобили. Данните за външната търговия на Тайван също ще бъдат внимателно анализирани от инвеститорите за сигнали за състоянието на технологичния цикъл.
Седмицата в региона ще завърши с публикуването на данни от Нова Зеландия за производствената активност и миграцията. Показателите ще дадат допълнителна информация за натиска върху производствения капацитет и динамиката на икономическия растеж, докато Резервната банка на Нова Зеландия продължава да следи внимателно инфлационните очаквания.
Латинска Америка
През настоящата седмица няколко ключови икономически доклада в Латинска Америка ще дадат нова информация за инфлационната динамика и икономическата активност в региона. Данните за потребителските цени през февруари ще бъдат публикувани от три от най-големите икономики в региона, макар че е твърде рано евентуалните инфлационни ефекти от конфликта в Близкия изток да се отразят съществено в статистиката.
В Мексико основните инфлационни показатели се повишават от юли насам и вече се доближават до горната граница от 4 процента на целевия диапазон на Централната банка на Мексико (Banxico). Това развитие увеличава несигурността около следващите решения за паричната политика.
Според последното проучване на икономисти, проведено от „Сити“ (Citi) и публикувано на 5 март, сред анализаторите няма ясно изразен консенсус относно евентуално понижение на основния лихвен процент. Част от тях очакват намаление с 0,25 процентни пункта до 6,75 процента на заседанието на централната банка, насрочено за 26 март.
В Аржентина стратегията на президента Хавиер Милей за овладяване на инфлацията показва признаци на отслабване. Годишната инфлация през януари се е повишила за трети пореден месец, а месечният ръст на потребителските цени не е намалявал от май миналата година.
Министърът на икономиката Луис Капуто заяви на 2 март, че очаква данните за февруари да покажат известно облекчение на ценовия натиск. По негови думи месечната инфлация може да се понижи спрямо отчетените 2,9 процента през януари.
В Перу вниманието ще бъде насочено към заседанието на Централната банка на Перу, което е насрочено за четвъртък. Очакванията на анализаторите са институцията да запази основния лихвен процент без промяна на равнище от 4,25 процента за шести пореден месец. Икономиката на страната функционира близо до потенциала си, но кризата на пазара на природен газ може да окаже натиск върху инфлационните показатели през март.
В Бразилия данните за инфлацията за целия месец, които ще бъдат публикувани в края на седмицата, вероятно ще покажат забавяне на темпа на поскъпване на потребителските цени под 4 процента. Подобно развитие би могло да даде основание на Централната банка на Бразилия да понижи основния лихвен процент с поне 0,25 процентни пункта на следващото си заседание, насрочено за 18 март.
Директорът по паричната политика на централната банка Нилтън Дейвид заяви на 5 март, че войната в Иран представлява нов риск за икономическите перспективи на страната. По думите му геополитическото напрежение може да се превърне в аргумент за преоценка на начина, по който банката ще калибрира бъдещата си парична политика след заседанието този месец.
Най-голямата икономика в Латинска Америка ще публикува през следващата седмица и допълнителни показатели за икономическата активност, включително данни за продажбите на дребно и индустриалното производство, които ще дадат по-ясна картина за динамиката на вътрешното търсене и индустрията в страната.
В крайна сметка развитието на конфликта в Близкия изток ще бъде решаващо за посоката на финансовите пазари през следващите седмици, като инвеститорите ще следят внимателно както геополитическите сигнали, така и ключовите икономически данни за инфлацията, растежа и паричната политика.
