Министерството на икономиката и индустрията публикува отчета си за 2025 година.
1.Икономически растеж
През 2025 г. българската икономика запазва устойчив растеж и се нарежда сред водещите в Европейския съюз (ЕС). През третото тримесечие на настоящата година реалният ръст на БВП е 3.2% на годишна база, което нарежда страната ни в топ 5 по ръст на БВП в ЕС.
Еврокомисията също повиши прогнозите си за икономическия растеж в България в своята есенна макроикономическа прогноза. Според комисията, българската икономика ще се разшири с 3% през 2025 г. и с 2.7% през 2026 г. За сравнение, пролетните очаквания бяха за съответно 2 и 2.1% ръст.
По данни на Евростат, през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г. почасовите разходи за заплати бележат най-висок ръст в България (+13.4%) и Унгария (+11.0%), като Румъния (+10.4%) и Естония (+10.3%). България се откроява с това, че съчетава най-високия ръст на заплатите в ЕС със сравнително по-ниска инфлация в сравнение с другите държави в групата с много бърз ръст на възнагражденията.
2.Инвестиции и индустриални зони
Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват значително и към края на септември 2025 г. достигат 2.5 млрд. евро (+21% на годишна база), като само през септември притокът е 473 млн. евро – ясен сигнал за засилено доверие към българската икономика. Важна роля за този резултат има и „Национална компания индустриални зони" ЕАД към Министерство на икономиката и индустрията, която през годината привлече над 40 млн. лв. инвестиции в държавните индустриални паркове и работи по проекти за над 80 млн. лв. на различен етап на реализация, при заявен интерес от компании от Германия, Италия, Испания. Паралелно стартираха ключови инфраструктурни и дигитални инвестиции, включително в Индустриален и логистичен парк Бургас и Индустриална зона „Загоре", както и проект за модернизация и дигитализация на зоните с европейско финансиране от 3 млн. евро – стъпки, които укрепват индустриалната база и повишават конкурентоспособността на страната.
3.Отбранителна индустрия
Значима стъпка с дългосрочен икономически и геостратегически ефект е подписването на акционерно споразумение между „Райнметал" и ВМЗ ЕАД. Проектът предвижда инвестиция в размер на 1 млрд. евро, създаване на 1000 нови работни места и очаквана годишна печалба от 40 млн. евро.
Реализацията на този проект ще доведе до разширяване и модернизация на производствения капацитет на ВМЗ ЕАД, затваряне на производствения цикъл и изграждане на способности без аналог в Европа. Проектът ще допринесе за укрепване на веригите на доставки, трансфер на ноу-хау и внедряване на технологии от последно поколение, както и за развитие на производствени способности, съвместими със стандартите на ЕС и НАТО.
4.Подпомагане на международните икономически отношения експорта и инвестициите
Подпомагането на международните икономически отношения през 2025 г. беше ключов приоритет. Чрез Службите по търговско-икономически въпроси е оказано съдействие на над 1 190 български компании за износ, намиране на партньори за съвместни проекти и решаване на различни проблеми. По региони помощта е предоставена на над 865 компании в Европа и Централна Азия, над 141 в Източна Азия, над 158 в Близкия Изток и над 40 в Северна и Латинска Америка.
Паралелно с това са реализирани или са в процес на преговори 122 инвестиционни проекта в различни сектори на икономиката. Ускорено е провеждането на заседанията на смесените междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество, като през 2025 г. са проведени седем сесии с ключови партньори (Армения, Унгария, Казахстан, Азербайджан, Бавария, Китай, Египет). За сравнение през 2023 г. не е проведена нито една, а през 2024 г. са проведени 3 междуправителствени комисии.
Министерството на икономиката и индустрията съвместно с Българската академия на науките (БАН) разработи Програма за подобряване достъпа до международни пазари, чиято цел е да улесни и насърчи излизането на българските предприятия на външни пазари чрез изграждане на устойчива, дигитално базирана екосистема в подкрепа на износа, включително чрез дигитализация на информацията, по-добра координация между институциите и интегриране на финансови инструменти за подпомагане на експортната дейност. Внедряването на новата информационна система ще се осъществи в началото на 2026 г.
Съвместно с БАН министерството изготви и динамичен модел за оценка на въздействието върху Българската икономика на новите мита наложени от САЩ върху стоки от ЕС.
5.Изготвени стратегически документи в изпълнение на мерките от правителствената програма за МСП и българската индустрия
В изпълнение на правителствената програма през 2025 г. беше изготвена и приета актуализация на Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021–2027 г. Документът очертава рамката за целенасочена подкрепа на МСП през целия им жизнен цикъл, с акцент върху повишаване на конкурентоспособността и развитие на предприемаческата екосистема.
Паралелно с това, и в партньорство с Европейската комисия, продължава разработването на Национална индустриална стратегия за преработващата и добивната промишленост, която ще бъде завършена през 2026 г. Стратегията има за цел да подпомогне икономическата трансформация чрез преход към зелена икономика и внедряване на цифрови технологии, като очертае приоритетите на индустриалното развитие на страната до 2030 г.
Съвместно с Европейската инвестиционна банка, Министерството подготвя анализ на малките и средни предприятия работещи за българската отбранителна промишленост. Анализът ще даде възможност за разработването на мерки за подпомагане на тяхната дейност и технологично развитие.
6.Защита на потребителите
В областта на защитата на потребителите са предприети конкретни законодателни стъпки за привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските изисквания. В Народното събрание е внесен и е приет на първо четене проект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който разширява възможностите за защита на колективните интереси и урежда надзора върху безопасността на продуктите. Директивата относно представителните искове на потребителите е трябвало да бъде въведена в нашето законодателство до края на 2022 г. Заради закъснението в момента има стартирала наказателна процедура срещу България.
Изготвен е проект на нов Закон за потребителския кредит, с който българското законодателство се привежда в съответствие с Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити и се създават условия за по-високо ниво на защита на потребителите в контекста на бързото технологично развитие и навлизането на нови кредитни продукти. Предвидените мерки целят повече прозрачност и по-ясна информация за потребителските кредити, ограничаване на заблуждаващите реклами и нелоялните практики, предотвратяване на свръхзадлъжнялостта, насърчаване на отговорното кредитиране и укрепване на сигурността и доверието на пазара.
7.Членство в ОИСР
Министерството извърши интензивна подготовка, координация с други институции и обмен със Секретариата на ОИСР и държави-членки на организацията по прегледа на отвореността на пазара на България. Министерството участва активно в първия кръг от прегледа в Комитета по търговия на ОИСР.
В рамките на процеса по присъединяване към ОИСР е постигнат съществен напредък в областта на управлението на държавните предприятия. Приета е стратегия, която поставя основа за последователни реформи и подобряване на корпоративното управление, в съответствие с добрите международни практики.
