Насочено е към мозъчен удар с исхемия, каквито са 80% от случаите
Първото от близо 30 г. принципно ново лекарство за овладяване на остър инсулт е показало добър профил на безопасност при първите 48 пациенти според данните от клиничното проучване. Лекувани са хора с мозъчен удар в САЩ, Канада, Австралия и лекарите са обнадеждени от резултатите. На тази база още 180 ще имат достъп до новото лечение в много центрове, преди иновацията да кандидатства за масово приложение. За нашия континент изборът е по-селективен. В Европа най-голям шанс имат пациенти в Германия, Франция и Испания. Тези страни са проявили интерес към терапията и, от друга страна, отговарят на условието за суперспециализирани центрове по инсулт. Предимството им е, че работят по най-разширените международни протоколи за съвременно лечение.
Новата молекула е подходяща при исхемичен инсулт - от запушване с тромб на кръвоносен съд в мозъка. Такива са близо 80% от случаите. Преди интервенцията задължително се прави спешен скенер, за да се изключи напълно хеморагичен инсулт, както медицината нарича мозъчните удари в резултат на кръвоизлив.
Лечението е насочено към кръвните клетки тромбоцити, които формират тромба, вместо към протеините на съсирването, както е при използваните сега медикаменти за разреждане на кръвта, които имат за цел да “разтворят” тромба. Молекулата е описана научно като РНК аптамер, предназначен да потисне ключов протеин, който участва в слепването на тромбоцитите. Когато се нараним, този протеин помага на тромбоцитите да се залепят един за друг, за да спрат кървенето. Проблемът е, че при инсулт това “лепило” става твърде силно и образува запушалка, която спира притока на кръв към дадена зона на мозъка. По този механизъм на атакуване на слепващия белтък лекарството може да удължи краткия 4-часов прозореца за лечение и да увеличи броя на пациентите, които могат да получават терапия при по-малък риск. Новият медикамент променя правилата, като дава повече време на лекарите да реагират. Надеждата е все още да може да бъдат спасени пациенти, които са пристигнали в болницата твърде късно за стандартно лечение - например инсултът е станал по време на сън и е открит чак при събуждане, или транспортни трудности са забавили постъпването в болница.
Второ описано предимство е, че лекарството се прицелва в конкретен механизъм на образуване на тромба и благодарение на това рискът от кървене е по-малък. Когато в тялото се образува такава “тапа”, която запушва кръвоносен съд в мозъка, медикаментът се прицелва в “лепилото”, което държи тромбоцитите заедно. Той е проектиран да се захване само за определения протеин и за нищо друго. Не манипулира цялата кръв в обращение и нейната плътност.
Освен това се изтъква като плюс, че действието на лекарството може да бъде “изключено” почти моментално с друго вещество - антидот, ако лекарят прецени, че е необходимо. Това дава на медиците пълен контрол - нещо, което сегашните разтворители на тромби нямат в тази степен според създателите на молекулата. Веднъж започнал, процесът не може да бъде нулиран при тромболитиците - медикаментите, които “разтварят” тромба чрез разреждане на цялата кръв в тялото.
Тромболитиците атакуват основно фибрина - белтъчната мрежа. Но много тромби са изключително богати на тромбоцити и т.нар. фактор на Вилебранд, което ги прави много плътни и “твърди” и трудни за разтваряне. А за новото вещество създателите твърдят, че има потенциал да “разхлаби” и обезвреди дори тези тромби. Това означава по-бързо възстановяване на притока на кислорода към невроните, повече спасени мозъчни клетки и по-малко умствени и физически увреждания.
В резюметата към представянето на новото лекарство изпитателите дават надежда за по-висок процент на пълно функционално възстановяване: пациентът да може да ходи и говори отново след мозъчния удар, защото терапията позволява по-бързо отваряне на запушения съд с по-малък риск от превръщане на исхемичния инсулт в кръвоизлив. Съобщава се, че при първите пациенти е постигнато над 95% потискане на фактора на Вилебранд. Според “бащите” на медикамента това потвърждава, че той успешно се справя с “лепилото” между клетките в тромба. Ефектът в кръвта трае кратко (полуживотът е между 18 и 65 мин според дозата), което е търсен ефект - лекарите искат лекарство, което действа бързо, но не остава в системата твърде дълго. Макар данните до момента да са оптимистични, лекарството не е налично в болниците за масова употреба, докато не приключи експерименталната фаза.
