На 33 г. Ралица от Карнобат стана "Млад учен на Шотландия" за 2025 г., има своя изследователска лаборатория
Практикувай това, което проповядваш, казва 33-годишната българка Ралица Мадсен, която през 2025 г. стана "Млад учен на Шотландия". Тя получи медал Dame Anne McLaren на Кралското общество на Единбург в качеството си на главен изследовател, стипендиант на програмата "Бъдещи лидери" от кръг 8 към Университета в Дънди.
Признанието е за нейните познания в количественото разбиране на сигналния път на фосфоинозитид 3-киназата (PI3K) - стимулиращ растежа, и за нейния стремеж да направи знанията достъпни и полезни чрез участието на обществеността и пациентите в изследователски дейности.
Отличието се присъжда на изгряващи таланти в биомедицината, които вече са оставили ярка следа в науката. За себе си Ралица казва: "Аз съм учен с ненаситна страст към биомедицинската наука, възпроизводимостта и обществената ангажираност.
Генетично българка от 1992 г., епигенетично е датчанка от 2001 г., под силна положителна селекция във Великобритания от 2013 г.
Ралица е родом от Карнобат, където завършва началното си образование. После житейски събития я отвеждат в Дания. Там пристига едва 10–годишна със своята майка. Но се връща всяка година в Карнобат, защото там живеят семейството на брат и любимият племенник Росен.
"Най-ярките ми спомени са от семейството. За съжаление, баща ми почина внезапно и майка ми трябваше да започне работа първо в Пловдив, а след това в Бургас. Така прекарвах много време с баба си Радка, която изигра огромна роля в моето израстване. Тя ми показа с личен пример колко е важно човек да работи, да бъде упорит и дисциплиниран", разказва пред "24 часа" младият учен.
Но когато 10-годишна се озовава в Дания, животът коренно се променя. Преживява културен шок – трябва да научи нов език, да се интегрира в различна среда и да се откъсне от всичко познато.
"Това не беше лесно. Имаше трудни моменти, но благодарение на родителите ми – майка ми Росица и датския ми баща Ларс, успях да ги преодолея. Те се погрижиха аз и брат ми да имаме всичко необходимо, най-вече стабилна семейна опора и свободата да откриваме себе си", казва днес носителката на титлата "Млад учен на Шотландия" за 2025 г.
"В гимназията специализираните ми предмети бяха математика, химия, физика и биология. На 15 г. взех решение, че
искам да стана лекар ендокринолог
Исках да помагам на хора с диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, защото баба ми от страната на баща ми боледуваше от тях.
Имах едни от най-високите оценки и бях напълно решена да кандидатствам медицина в Копенхаген, когато се появи неочаквана пречка – оказа се, че съм "твърде млада". Казаха ми за негласно правило, че за медицина в Копенхаген често се приема след навършване на 20 г., а аз бях на 18", разказва Ралица. Но малко преди това е завършила изследователски проект в университетската болница в Одензе, свързан със затлъстяването и гените.
"Работата по този проект беше изключително вдъхновяваща и ми показа, че чрез научни открития мога да помагам на хората по друг, но толкова смислен начин. Започнах да си представям бъдеще като учен със собствена лаборатория. Реших, че няма да чакам, за да започна следването си. Вместо това кандидатствах в новата тогава програма по "Молекулярна биомедицина" в Университета в Копенхаген, която ми даде това, което търсех – път към професията на биомедицински учен."
След това
Ралица кандидатства за магистърска степен по Medical Science в Кеймбридж
и е приета. Всички разходи по обучението са покрити чрез няколко стипендии от Дания, за което българката е дълбоко благодарна.
"Присъединих се към групата на един от водещите ендокринолози и клиницисти учени във Великобритания – проф. Робърт Семпъл, който току-що беше открил, че мутации в гена PIK3CA, известен основно с ролята си в рака, могат да причинят и вродени заболявания с прекомерен растеж.
Фактът, че една и съща мутация може да доведе до напълно различни заболявания в различен контекст, ме завладя напълно. С подкрепата и доверието на проф. Семпъл започнах да изграждам собствена научна ниша, върху която работя и до днес", разказва Ралица. И допълва: "Може би се чудите какво се е случило с интереса ми към диабета и ендокринологията? Истината е, че не съм се отдалечила. Продуктът на гена PIK3CA е абсолютно ключов за действието на инсулина и за регулацията на нивата на глюкоза. Така че фокусът ми леко се е променил, но корените на интересите ми са същите".
След като завършва докторантура в Кеймбридж, българката се мести в Единбург, за да помогне на научния си ръководител с изграждането на новата му лаборатория към университета. След това прекарва 4 г. в Лондон (UCL Cancer Institute). Там получава престижна научна стипендия, която позволява
не само да развие собствена научна линия, но и да изгради ключово сътрудничество с екип в Harvard Medical School
- Beth Israel Deaconess Medical Center, където прекарва три месеца.
През 2022 г. на конференция в Канада се запознава с проф. Дарио Алеси, който я кани да се върне в Шотландия, но като независим изследовател с възможност да създаде собствена научна група. Впоследствие подготвя и най-значимата си до момента финансираща апликация, която е успешна и донася стипендията UKRI Future Leaders Fellowship – с гарантирано научно финансиране до 7 г. Изключително конкурентна програма, която отворя много нови възможности. Днес Ралица ръководи независимата си лаборатория (The Madsen Lab) в университета MRC-PPU, Дънди, участва в разработването на state-gating терапии за тежки заболявания.
"Науката няма възраст, няма и пол. Вярно е, че колкото по-нагоре в академичната йерархия се върви, толкова по-малко жени се срещат, но това не означава, че не трябва да сме там. Аз искам да съм пример за момичета, които се страхуват, че науката не е за тях."
В момента работата е фокусирана върху това как информацията се предава в клетките и
как клетките "вземат решения" – кога да растат, кога да се адаптират и кога да спрат
"Когато тези процеси се нарушат, възникват заболявания като рак или редки генетични състояния. В рамките на моя Future Leaders Fellowship се интересуваме от терапевтични подходи, които не просто блокират един дефектен сигнал, а се опитват да насочат клетката към по-здравословно състояние.
Заедно с генетични модели в стволови клетки използваме и заболявания, причинени от мутации в гена PIK3CA, като експерименти на природата, за да разберем по-добре как генетичните дефекти водят до различни промени в различни клетъчни контексти", обяснява младият учен.
Но лабораторията на Ралица не се занимава само с експериментална биология. Активно се прилагат и изчислителни, базирани на данни модели, които един ден да позволят да се предсказва животът на клетките, как може да бъдат контролирани и в крайна сметка – коригирани. Това е по-цялостен подход към бъдещето на прецизната медицина.
По време на престоя си в Кеймбридж българката се ангажира все повече с нововъзникващото движение за отворена наука в Обединеното кралство. Участва в различни дейности на местно ниво, насочени към насърчаване на почтеността на научните изследвания както на национално, така и на международно ниво. От май 2022 г. е член на учредителния Комитет за почтеност в научните изследвания на Обединеното кралство.
