В пазара на храни страната ни не стои толкова зле, колкото си мислим - по средата сме, въпреки че при колбасите държим челно място по натрий и мазнини
Почти всеки ден се озоваваме в една повтаряща се ситуация: стоим пред безкрайните рафтове в супермаркета и се опитваме да направим здравословен избор за семейството си. В морето от шарени опаковки, обещаващи етикети и често объркваща информация задачата в повечето случаи изглежда невъзможна.
Какво всъщност се крие зад съставките, които избираме всеки ден?
Мащабно европейско проучване, част от проекта Best-ReMaP, проект на Европейския съюз, освети съдържанието на близо 2300 продукта на българския пазар, анализирани по 40 показатели. Резултатите разкриват някои неочаквани и дори противоречиви истини за храните, които ядем ежедневно.
Данните разбиват популярни митове и ни дават актуален пътеводител за избора в магазините. Обхватът на проекта е мащабен – събрани са данни за над 40 000 продукта от 19 европейски държави. Проучването се фокусира върху пет приоритетни групи храни и напитки, които имат съществен принос към приема на сол, захари и наситени мазнини в диетата, особено при децата и подрастващите.
Българското участие е принос на екипа специалисти по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи. Идеята на проучването е чрез сравнения да подтикне правителствата за реални действия за превенция на незаразните хронични заболявания, свързани с храненето – инсулти, инфаркти, затлъстяване, диабет, рак и др.
Картината на храните в България е сложна и пълна с нюанси. Изводите категорично не се вписват в черно-бялата палитра, в която често разсъждаваме, когато става дума за храна.
Проучването показва, че няма “добри” и “лоши” категории продукти, а са необходими повече информираност, критично мислене и осъзнат избор, каза на среща с представители на индустрията проф. Веселка Дулева – главен координатор на експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването, началник на отдела по храни и хранене в НЦОЗА и координатор на проучването. Данните бяха представени преди дни. Изследването е проведено в големи вериги супермаркети с висок пазарен дял в София. Резултатите променят представата ни за здравословното хранене и предлагането у нас. Понякога изглежда, че нищо не се променя и продуктите стават все по-нездравословни, но данните показват и една по-оптимистична тенденция. Процесът на реформулиране – постепенното подобряване на състава на храните – е реален, макар често невидим за нас като потребители.
Всъщност България не стои лошо на фона на европейските страни, като в някои категории - например солта в хляба и захарта в млечните продукти, страната ни е сред лидерите с най-ниски стойности. Това ги прави потенциално добър избор.
Но по отношение на наситените мазнини и солта в деликатесните меса, както и захарите в зърнените закуски държавата ни е позиционирана във или в близост до горната третина на разпределението, което изисква целенасочени мерки за промяна, обясни проф. Дулева. Проучването откроява 2 добри новини и 3 лоши, но всяка от тях звучи изненадващо.
“Здравословната” закуска всъщност е калорийна бомба
Според данните от проучването в България зърнените закуски са най-енергийно плътната група. Какво означава това? Енергийната плътност отразява средно съдържание на килокалории в 100 грама продукт от съответната група. Медианата* (средната тенденция, която обаче не е средноаритметично - вижте обяснението с пример по-долу) е около 381 калории на 100 грама зърнени закуски, следвани от хляба и хлебните изделия с 282 калории на 100 г и деликатесните меса с 253/100 г. Освен това, зърнените закуски са и групата с най-високо съдържание на общи захари. Медианата е 19 г на 100 г продукт, а някои достигат шокиращите 37 г захар на 100 г. Тези закуски често се възприемат за здравословен старт на деня - особено за деца. Данните подсещат колко е важно да четем етикетите внимателно и на храни, които изглеждат подходящи за здравето или са елегантно рекламирани като здравословни.
“За съжаление, почти всички смятат, че зърнените закуски са полезни за здравето. Да, те често са пълнозърнести, съдържат добавени сушени плодове, ядки, но според изследването излиза, че захарите в тях са най-много в сравнение с другите категории храни, трябва да се обърне внимание на факта, че препоръчваната порция за прием е 30 г зърнени закуски”, уточни проф. Дулева.
България е на два полюса: шампиони по малко сол в хляба, но зле при колбасите.
Проучването разкрива много контрастна картина за съдържанието на натрий (източник е солта) в храните у нас.
От една страна, е изненада добрата новина: при хляба и хлебните изделия България е на челно място заедно с Ирландия по най-ниско съдържание на сол. Оказва се, че 75% от асортимента на пазара е с по-малко от 1,2 г сол на 100 г продукт. Този успех се дължи до голяма степен на разработените и прилагани в сектора утвърдени браншови стандарти, които задават ясни цели за по-ниско съдържание на сол.
От друга страна обаче при деликатесните меса (колбасите) ситуацията е коренно различна. България е на първо място заедно с Белгия по най-високо съдържание на сол със средни стойности от 2,7 г на 100 г. Рискът е сериозен - една четвърт от тези продукти на пазара съдържат между 3,8 и 6,9 г сол в 100 г. За да бъде картината пълна, деликатесните меса са и с най-високо съдържание на наситени мазнини, което позиционира страната ни на второ място след Австрия.
Контрастът е показателен – в някои сектори са положени успешни усилия за по-здравословни продукти, докато в други предизвикателствата остават огромни, понякога и поради технологични проблеми. Солта и захарта са консерванти и намаляването или заместването им не е само въпрос на желание.
Голямата мистерия: защо затлъстяваме, ако храните ни не са най-лошите в Европа?
Данните от Best-ReMaP представят интригуващ парадокс. Оказва се, че по съдържание на сол, захар и мазнини в много от изследваните хранителни групи България е “някъде по средата” в сравнение с другите държави. Нашите продукти не са нито от най-добрите нито от най-лошите. В същото време обаче страната ни е сред лидерите в Европа по наднормено тегло и затлъстяване, особено при децата.
Как е възможно? Проблемът не е само в състава на храните, които взимаме от рафтовете в магазина. Всички хронични заболявания, особено затлъстяването, имат и друга критична страна – отсъстващата физическа активност, която е сравнима по ефект с големите порции и прекомерно калоричните храни; дългото време пред екраните на електронни устройства; недостатъчната информираност за здравословния начин на живот; социалния и финансов статус на семействата; продължителност на съня и др.
BG млечните продукти – неочакваният герой в битката със захарта.
В категорията “Млечни продукти и десерти” България се оказва с най-ниски стойности на захар в сравнение с всички участващи държави. Медианата е едва 4,4 г захар в 100 г. За сравнение - във Франция тя е около 13 грама, в Белгия и Италия около 12 грама.
Вероятната причина за отличния резултат на българския асортимент се крие в националните хранителни традиции. За разлика от Западна Европа, където подсладените плодови и кисели млека са много популярни, у нас традиционното кисело мляко все още доминира на пазара.
Промяната е бавна и невидима за човека с пазарската количка в супера, но се случва.
Често изглежда, че нищо не се променя и продуктите стават все по-нездравословни, но данните показват и една по-оптимистична тенденция. Въпреки че е вечният заподозрян, добър пример е индустрията за безалкохолни напитки. Според представители на сектора работата по намаляване на захарта продължава от десетилетия. Дори класическите формули постепенно се променят, а новите продукти, които стъпват на пазара, се разработват по изначално по-ниски стандарти за захар.
Защо все още процесът е бавен, би попитал всеки загрижен за здравословното хранене на семейството и особено на децата.
Отговорът на експертите е: за да можем да свикнем без драми с промяната във вкуса. Което всъщност е предизвикателство за цялата хранителна индустрия, която независимо дали иска, или не е подтиквана да се реформулира от все по-голямото търсене на здравословни продукти. Добрият пример на държавите, позиционирани пред нас, показва, че небцето се превъзпитава бавно и свикването с всяка редакция на рецептурниците отнема години.
Макар да имат своите вкусови и консервиращи функции, големите количества сол, захар и мазнини са пряко свързани със сериозни здравни рискове.
Повишеният прием на сол (натрий) е един от водещите рискови фактори за здравето в световен мащаб. Прекомерната консумация натоварва организма и води до множество неблагоприятни ефекти.
• Повишено кръвно налягане, което е основен фактор за сърдечносъдови заболявания като инфаркт и инсулт и много видове рак;
• Ускорена прогресия на бъбречните заболявания;
• Затлъстяване и свързаните с него метаболитни нарушения;
• Влошаване на имунната функция.
Някои от рисковете “работят” и по отношение на захарта. Прекомерната консумация на свободни или добавени захари е свързана с множество потенциални неблагоприятни здравни последици:
• Наднормено тегло и затлъстяване;
• Диабет тип 2 и други метаболитни нарушения;
• Сърдечносъдови заболявания;
• Затлъстял черен дроб;
• Кариеси.
Повишената консумация на мазнини, особено когато те са с висок дял на наситени мастни киселини, също е сериозна заплаха за здравето. Основните рискове също донякъде се припокриват - за възникване на:
• Сърдечни и съдови заболявания;
• Намалена инсулинова чувствителност и повишена вероятност за диабет тип 2;
• Натрупване на мазнини в черния дроб (неалкохолна мастна чернодобна болест);
• Влошено умствено и мозъчно здраве;
• Затлъстяване и свързаните с него усложнения;
• Хронично общо клетъчно възпаление;
• Нарушена метаболитна активност на мастната тъкан и промени в чревния микробиом - бактериите, които обитават тази част от храносмилателната система.
Като обръщате повече внимание на състава на преработените храни и четете етикетите, вие правите важна и осъзната стъпка към опазването на вашето и здравето на семейството си. Има още един важен аргумент. Като избирате продукти с по-добър хранителен профил, вие не само пазите своето здраве, но и изпращате ясен сигнал към производителите за нуждата от по-полезни храни на пазара.
* Медианата не е средноаритметично
За да разберем правилно данните, е важно да се знае, че медианата не е средноаритметично число. Това най-добре се разбира в конкретен пример. Да вземем захарта в зърнените храни в България. Проучването предоставя няколко важни числа:
- Средна стойност (средноаритметично) – 16,4 грама захар на 100 грама продукт
- Медиана - 19 г захар на 100 г продукт
- Най-висока стойност - 37 г захар на 100 г продукт.
Медианата е средната по позиция стойност в даден набор от данни. Ако имаме, да речем, 11 различни вида зърнени закуски на пазара и ги подредим от най-малкото до най-голямото количество – в случая 37 г, медианата е съдържанието на захар в онази закуска, която се намира точно по средата на този подреден списък, или 6-ият продукт от 11-те. В случая половината (50%) от всички зърнени закуски на пазара съдържат по-малко от 19 г захар на 100 г продукт. Другата половина (50%) от всички зърнени закуски съдържат повече от 19 г.
Защо медианата е важна? Тя дава по-реалистична картина от средната стойност (16,4 г), особено когато има екстремни стойности, каквато е закуската с 37 г захар. В конкретния случай продуктът с 37 г захар “издърпва” средната стойност нагоре. А медианата (19 г) не се влияе толкова лесно от тази една-единствена закуска с много високо съдържание, което я прави по-устойчив измерител за типичното съдържание на захар в голямата част от продуктите. Стойността на медианата от 19 г е тази, която позиционира България в горната третина на разпределението спрямо другите държави – това означава, че повечето от нашите продукти имат по-високо съдържание на захар от медианата на повечето други страни.
