Последни данни сочат, че 33,2% от населението у нас над 20-годишна възраст е със затлъстяване, като състоянието е по-често срещано при мъжете (38,8%) в сравнение с жените (28,3%).
По данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2019 г., 62,8% от мъжете и 45,0% от жените на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване.
"Проблемът е стряскащ и много тревожен", коментира пред БНР д-р Георги Славчев, партньор и научен директор в независимата консултантска компания НТА. "Средно 15% страдат от заболяването".
Нов доклад, публикуван от НТА, твърди, че общата икономическа тежест (преки и непреки разходи) на затлъстяването в България е 6 484 447 995 лева (което възлиза на 3,5 % от БВП на страната през 2023 г.).
Основната част от икономическата тежест на заболяването идва от косвените разходи (като например отсъствие от работа) - те възлизат на 5,816 млрд. лв. годишно.
Затлъстяването е хронично и прогресиращо заболяване, което понастоящем засяга повече от 1 милиард души по света. То може да доведе до усложнения, ограничаващи живота, до понижено качество на живот и е също фактор за други заболявания. 5 милиона души всяка година губят живота си поради сърдечносъдови заболявания (ССЗ), рак, диабет и други хронични болести, породени от затлъстяването.
Едва 40% от българите със затлъстяване имат поставена диагноза, което илюстрира значителен проблем с недостатъчното разпознаване на състоянието като заболяване.
Скринингът за затлъстяване не изисква сложни диагностични методи, като индексът на телесна маса (ИТМ) остава най-широко приетият и удобен инструмент за прогнозиране на усложненията, свързани с наднормено тегло.
Д-р Славчев подчерта, че в България няма заплащане от НЗОК на медикаментозното лечение или на бариатричната хирургия, която е скъпа – около 9400 лева.
Специалистът изброи и здравните рискове от нелечението, както и икономическите последствия за икономиката.
