Водещ британски учен твърди, че родителите несъзнателно „създават" ADHD при децата си заради сериозна хранителна грешка — и това не е само въпрос на Е-номера и изкуствени добавки.
Проф. Дейвид Бентън от Университета в Суонзи обяснява, че вместо да се съсредоточаваме единствено върху избягването на оцветители и консерванти, трябва да обърнем внимание на храните, в които те най-често се съдържат — предимно ултрапреработени продукти (UPF). Това са храни с високо съдържание на захар и мазнини, но бедни на фибри, протеини, витамини и минерали.
UPF включва готови ястия, сладолед, кетчуп и други продукти с оцветители, подсладители и консерванти, които удължават срока на годност, но предлагат ниска хранителна стойност. Според изследвания прекомерната им консумация е свързана с повишен риск от сърдечни заболявания, някои видове рак и други здравословни проблеми.
Бентън отбелязва, че ниските доходи често тласкат семействата към евтини ултрапреработени храни — и именно в тези социални групи ADHD се среща по-често. „До известна степен ADHD може да е сигнал за бедност и небалансирано хранене", казва той за "Дейли мейл".
Въпреки това, преминаването изцяло към „чиста" диета с пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, мляко и яйца не винаги води до намаляване на симптомите. Професорът припомня проучване, според което някои деца проявяват хиперактивност дори след консумация на напълно натурални продукти като краве мляко, грозде, яйца, риба и ябълки.
Заключението му е, че няма универсална формула за хранене при ADHD — различните деца реагират различно на отделните храни. Родителите, които подозират връзка между поведението на детето и храната, могат да водят хранителен дневник, но трябва да търсят професионален съвет преди изключване на цели групи продукти, за да избегнат недостиг на хранителни вещества.
Във Великобритания ултрапреработените храни съставляват около 57% от националната диета — най-високият дял в Европа — и се смятат за ключов фактор за затлъстяването и свързаните с него болести.
