От изпуснат незнайно как вирус умира фотографката на лабораторията, баща й получава инфаркт, а професорът се беси
11 август 1978 година: фотографката на Медицинското училище на Бирмингамския университет Джанет Паркър развива мистериозен обрив, който се разраства с часове.
Състоянието бързо се влошава Лекарите са озадачени – прилича на едрата шарка, вариолата. Но през 1978-а?! Решават, че вероятно е някаква екстремна варицела, въпреки че някои скептици предполагат едра шарка.
Светът по това време смята, че е победил вариолата, една от най-смъртоносните болести в историята на човечеството, а Световната здравна организация се готви да обяви, че вирусът е ликвидиран след десетилетия на масови ваксинации и усилена борба за изкореняването на болестта.
И все пак скептиците са прави. Във Великобритания се разразява събитие, което ще разтърси медицинската общност и ще остави трагичен отпечатък – последният случай на едра шарка.
Сега е трудно да си представим шока, който е предизвикало потвърждаването на диагнозата. Само през миналия век от болестта са починали приблизително 300 милиона души и светът ликува, че е сложен край.
Едрата шарка вече не би трябвало да съществува. Но референтната лаборатория е категорична: Джанет Паркър е заразена с вариола майор – най-смъртоносната форма на вируса. Това веднага предизвиква паника, тъй като никой не може да си обясни как се е случило заразяването.
Всички настояват да бъде съобщен източникът
Светкавично разследване, ръководено от здравните власти, логично се фокусира върху работната среда на Джанет Паркър – тя е прекарвала дните си един етаж над лабораторията по медицинска микробиология.
Там екипът на проф. Хенри Бедсън, водещ световен експерт по едра шарка, провеждал изследвания върху едни от последните проби от вируса. Работата на Паркър била да заснема медицински изображения за учебни цели и научни публикации.
Обикновен служител, изпълняващ рутинни задачи, чийто живот е бил неочаквано и трагично прекъснат.
Дали лабораторията, макар и с висока степен на сигурност, не е имала пропуски в протоколите за безопасност? Дали вирусът е преминал през вентилационна система? Или е дебнел в материали, които не са били добре обеззаразени?
Разследването не успява да установи как вирусът е избягал от лабораторията. Като най-вероятна хипотеза остава проникването през вентилационната система.
В опит да се спре разпространението, стотици хора, които са били в контакт с Джанет, са ваксинирани спешно. Обществеността е предупредена, а Бирмингам е подложен на строги мерки за епидемиологичен контрол.
Въпреки всички усилия историята приема още
по-трагичен обрат
На 5 септември, почти месец след диагностицирането , 40-годишната г-жа Паркър умира от едра шарка. Но трагедията не свършват дотук.
Бащата на фотографката не загива от заразата, но шокът от нелепата смърт на Джанет му докарва фатален инфаркт.
Смъртта му, макар и пряко причинена от сърдечен проблем, несъмнено е свързана и с огромния стрес и преживяната травма от загубата на дъщеря му и собствената му карантинна изолация. Не е извършена аутопсия на тялото му поради риск от разпространение на вируса на едра шарка. Няколко дни след смъртта на фотографката
проф. Хенри Бедсън отнема живота си под натиска на психологическото бреме и чувство за отговорност
Преди да се обеси в двора на дома си ученият пише: "Съжалявам, че причиних толкова много вреда на толкова много хора."
Случаят с излезлия по някакъв начин от лабораторията вирус предизвиква мащабно публично разследване и серия от съдебни процеси, които имат дълбоки последици за научноизследователските практики.
До днес специалисти се съмняват във версията, че заразата се е разпространило през въздуховода. Но ако по време на трагичния инцидент разследванията не са могли да кажат какво е станало, то едва ли това може да се случи близо половин век по-късно.
Инцидентът с Джанет Паркър обаче предизвиква
сеизмични промени в стандарта за биологична
безопасност в науката и клиничната практика
В резултат на това се решава проби от вируса да се пазят само на две места в света.
На апелите да бъдат унищожени напълно, учените отговарят, че ако това се случи, няма да може да се създаде бързо ваксина, в случай на нужда.
Протоколите за безопасност в лабораториите по света обаче са драстично затегнати. Въведени са много по-строги правила за работа с опасни патогени.
Инцидентът с Джанет Паркър остава горчив урок за света – колко крехка може да бъде победата над болестите и колко висока е цената на "невъзможните" пробиви. Бирмингамският опит завинаги променя начина, по който човечеството се отнася към най-опасните патогени, оставайки в историята като последния трагичен епизод от борбата с едрата шарка.
Трагедията с Джанет Паркър, която, ако не беше сменила работата си на фотограф към полицията с "по-спокойната" академична дейност можеше да е жива и до днес, е нещо много повече от медицински инцидент.
Тя е история за човешката уязвимост, за цената на научния напредък, за личната отговорност и за нуждата от безкомпромисни мерки за безопасност, когато става въпрос за най-смъртоносните болести на планетата.
