Дългото заседяване в леглото може да доведе до проблеми с паметта и в по-късна възраст
За вредите от липсата на достатъчно сън се говори много. Направени са десетки проучвания, които показват, че това води до редица здравословни проблеми. Наскоро обаче едно изследване установи, че и прекалено многото спане може да влияе негативно върху психологическото и физическото състояние на човек.
Учени от Центъра за здравни науки към Тексаския университет са тествали продължително време близо 2000 души на възраст от 27 до 85 години. Подлагали са ги на всеки четири години на различни проверки за памет, мислене, визуално-пространствена осъзнатост и време за реакция. Успоредно с това доброволците е трябвало да попълват анкети средно по колко време спят. В края на 20-годишния експеримент учените са открили, че прекарвалите повече от 9 часа в леглото на денонощие са се представили значително по-зле и в четирите когнитивни теста. Те са демонстрирали по-лоша памет, намалени способности за възприятие и изпълнителски функции.
Още по-лоши резултати са показали тези от доброволците, които са признали, че имат симптоми на депресивни състояния, независимо дали са били диагностицирани и лекувани с антидепресанти. Изследователи даже са установили, че дългият сън може да подхрани стареенето на мозъка, което да доведе до проблеми с паметта и в по-късна възраст. Според тях той е в състояние да го състари с над 6 години, ако повече от една трета от денонощието се прекарва в спане.
Учените обаче признават, че все още не са наясно защо е така, макар и по-ранни проучвания да са показвали сходни резултати. Някои от изследователите смятат, че по-голямата продължителност на сън е свързана с нарушени модели на спане, вследствие на които
човек не си отпочива активно и трупа допълнителен стрес върху тялото си
Други пък защитават тезата, че обикновено това се дължи на различни здравословни проблеми, чиито други симптоми все още не са се проявили.
Сред тях е професорът по сърдечносъдова медицина Франко Капучио, който е анализирал данни от 16 проучвания, в които са участвали над милион души. Той например е открил, че смъртността при хората, спящи под шест часа, е двойно по-ниска спрямо тази със сън над 9 часа. Ако в първата група около 12% от доброволците са починали по време на изследванията, то във втората са 30 на сто, което се смята за твърде голям риск от ранна смърт, равняващ се на вредата от злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. Затова той смята, че прекарването по-дълго в леглото е по-скоро израз на скрито заболяване или депресивно състояние, отколкото самото то да е фактор, водещ до здравословни проблеми.
По принцип експертите препоръчват възрастните да спят 7-8 часа, за да запазят по-дълго психическото и физическото си здраве, и по думите на проф. Капучио три четвърти от хората в западните държави го правят.
По тази причина специалистите препоръчват страдащите от безсъние или успиване да обърнат внимание на моделите си на сън. Ако установят, че стават от леглото с чувство на умора, главоболие и липса на енергия, да потърсят лекарска помощ. Това особено много се отнася за работещите на смени и през нощта, тъй като те са далеч по-уязвими.
Отдавна е известно, че недостатъчният сън може да увеличи риска от деменция, но напоследък учени стигат до заключението, че същото се случва и при дългото заседяване в леглото. Даже някои от тях смятат, че рискът скача до 64%, ако системно спиш повече от 9 часа на денонощие.
Шведски изследователи предполагат, че обяснението може да се крие във въздействието на нашите циркадни ритми - или естествените цикли на сън и бодърстване. Тъй като те определят множество телесни функции, прекалено дългото им държане в покой
забавя регенериращите процеси
Експертите на Каролинския институт в Стокхолм твърдят също, че продължителният сън може да повлияе на способността на мозъка да изчиства “отпадъците”, които се натрупват през деня. Те обаче допускат, че и мозъчното увреждане, причинено от ранна деменция, е в състояние да подхранва нуждата от прекомерно спане.
“Необходими са още задълбочени проучвания, включващи мащабни мултимодални подходи, за да се изясни по-нататък времевата връзка между нарушенията на съня и когнитивните промени”, казват изследователите от Тексаския университет.
Според тях това е изключително важно на фона на увеличаващите се случаи на депресивни състояния. Още повече че връзката между двете неща отдавна е установена. Около
90% от хората с депресия съобщават за проблеми със съня
И не при всички става въпрос за безсъние. Някои могат да прекарват продължителни часове в леглото, спейки, и отново да се събуждат уморени и без енергия да пристъпят към изпълнение на ежедневните си задачи.
