- Чрез иновативен лапароскопски метод за първи път в България д-р Атанас Чернев и д-р Наталия Петракиева изградиха неовагина на две млади пациентки
- Приятелите ни отказаха да работят в Израел, Германия и Швеция
На операционната маса в “Майчин дом” лежи 18-годишно момиче. Тече сложна новаторска лапароскопска манипулация, която се прилага за първи път в България. На пациентката се изгражда неовагина, защото се ражда с аномалия – без матка, шийка и влагалище. След два часа и половина детско-юношеските гинеколози д-р Атанас Чернев и д-р Наталия Петракиева-Чернева си отдъхват. Момичето ще има пълноценен полов живот.
Двамата лекари са успешен тандем отдавна. Но не само в операционната, а и в живота. Изпратени са с мисия на този свят.
Благословени са да помагат на деца и жени
с иновативни и щадящи операционни методи, чрез които решават и най-трудните гинекологични случаи, за които в България все още няма лечение.
“18-годишно момиче ме потърси, защото нямаше менструация. Беше отишла на преглед, на който установяват, че има някакъв проблем, но не разбират точно какъв е – споделя д-р Чернев пред “24 часа – 168 истории”. – Установих, че страда от синдрома на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер (MRKH) и решихме да направим тази иновативна операция.”
Тази сложна патология на женската полова система представлява вродена липса на матка, шийка и влагалище. Случва се на една на всеки 5000 жени. Установява се с ултразвуково изследване и ядрено-магнитен резонанс. Това е структурна аномалия, която се случва поради неясна причина. Пациентките с този проблем не могат да забременеят, но след успешна тазова реконструкция могат да водят пълноценен полов живот.
“Това всъщност ни е втората такава операция и затова сега дадохме гласност – посочва д-р Петракиева–Чернева. - Имаме повторен успех и дългосрочни резултати, не е нещо спорадично, тъй като е нова техника. Първата пациентка беше на 13 г. Тя дойде на преглед, защото имаше епизодични болки ниско в корема в продължение на около година и липса на менструация. Оказа се, че
липсва влагалище, маточна шийка,
но от лявата страна имаше зачатък на матка, който имаше и функционираща тъкан, която менструираше и нямаше накъде да се евакуира. Съответно го правеше вътре в корема и затова бяха болките.”
При малката пациентка операцията се извършва спешно, защото кръвта, която се събира в корема, можела да доведе до сериозни усложнения.
“Интервенцията беше около 2 часа и половина – обяснява д-р Чернев. - Има лапароскопски достъп, както и вагинален. Самата манипулация е доста сложна. Изгражда се ново влагалище. В годините има различни техники за това - правени са от кожа, от черво и други.”
“Сега се използват и отгледани в лаборатория тъкани. Посяват се клетки – допълва д-р Петракиева-Чернева. - Но самият факт, че има много начини, показва, че е трудно и няма един, който да е суперперфектен и идеален. При втория случай пациентката имаше зачатък на маточно тяло от другата страна, вдясно, но не менструираше и проблемът е установен много по-късно. Не е имала оплаквания. Ние изградихме влагалището от тазов перитонеум - слоят, който покрива целият коремен таз, всички органи и тъкани. Техниката е много елегантна и деликатна, като използвахме фино отделяне на перитонеума. Не се засягат толкова съседните органи. В случая има и по-малко рискове за пациента. С по-малко травма и по-бързо възстановяване. И двете пациентки на втория ден се чувстваха супер. Функционираха напълно нормално. А операцията им представлява цяла тазова реконструкция. Изгражда се вагинално нов канал и перитонеумът се взема от околните тъкани и се покрива с него. Междувременно се махат зачатъците и се имобилизират, поставят се на друго място, така че да се използват за основа на новите гениталии. Тази тазова реконструкция иначе протича много тежко - ако е с нормална операция, може да засегне други органи, да има стриктури. Възстановяването е много дълго.”
За съжаление, момичетата, страдащи от този синдром, не могат да забременеят. “За да могат те самите да заченат и да износят дете, трябва да се присади матка, но това в България все още не се прави - отбелязва д-р Чернев. - На Запад от 10 г. извършват тази техника. Може би предстои да продължим казуса с нещо подобно. Другият вариант, който съществува пред тях - защото те имат яйчници, - е сурогатна майка.”
В България обаче сурогатното майчинство е забранено и според гинеколога това е пропуск в българското законодателство. “В почти всички западноевропейски страни има регламент, в който е разрешено сурогатството само при подобни медицински случаи, които са точно описани. Това са Гърция, Великобритания, скандинавските страни”, допълва д-р Петракиева-Чернева.
Двамата специалисти са заедно от около 6 години, като преди 2 години и половина сключват брак.
Никой не се е съмнявал, че те ще поемат по пътя на медицината,
тъй като са израснали в такива семейства. “Сам реших да бъда гинеколог, покрай баща ми и баба ми, която беше главна акушерка – споделя д-р Чернев. – Тогава обаче четях много Джон Гришам и много се интересувах от история и мислех да ставам адвокат, но за кратко. Впоследствие размислих и се насочих към медицината.
Не е късно да завърша право. Но другото стана случайно.
Едно лято се наложи да замествам проф. Сираков в детско-юношеската клиника, който е доайен на детската гинекология в България. Оказа се, че мога да се справям с деца, не очаквах, че ми се отдава. Стана ми интересно и продължих да се развивам в тази насока. И вече 10 г.”
Д-р Петракиева няма никакво съмнение, че ще стане лекар, но никога не си е представяла, че ще бъде точно гинеколог. “Живяла съм в изцяло лекарско семейство - майка ми и баща ми са лекари – посочва тя. - Това беше естественият хабитат, в който съществувах.
Никога не съм си представяла, че няма да бъда доктор
Единствено до 6-и курс мислех, че ще стана всякакъв друг специалист, но не и акушер-гинеколог, защото бях обещала на баща си, но в крайна сметка се случи друго. Отначало работех доста по-сериозни неща с доц. Славчев - онкогинекология, тежка тазова хирургия - и впоследствие, срещайки се с детската гинекология благодарение на д-р Чернев, който ми предаде заряда за нея с неговите интересни случаи, тя ме запали. Хареса ми, че мога да помагам на децата.”
В началото той е по-фокусиран към здравето на малките и решението на медицинския проблем, но тя постепенно го научава как да влизат под кожата на децата, за да ги предразполагат и да им се доверяват.
“Когато са по-малки, гледаме да е под формата на игра, когато са по-големи, най-важното е да си честен с тях и да им обясняваш какво ще се случи – споделя д-р Чернев. - Да не ги лъжеш, а да се държиш с тях като с равен. Това много помага. Процесът е колаборация и с родителите, защото трябва да изградим и доверие, за да се случват нещата. Най-малките само ги е страх. После, като леко поотраснат, ги е и срам, и страх.”
Преди операция двамата нямат специален ритуал, но винаги предварително правят подробен план как ще протече манипулацията, кое след кое следва. Независимо от опита обаче, който несъмнено им помага, винаги у тях има напрежение преди интервенция, дори да е някоя, която са правили стотици пъти.
“Човешкият живот и съдбата на някого е в твоите ръце
– казва д-р Петракиева-Чернева. - Практиката обаче със сигурност помага. Но е по-вълнуващо, когато нямаш опит в нещо и сам си намираш пътя. Винаги стои стимулът да помагаш и да направиш най-доброто от това, което предоставя ситуацията.”
С тази мисъл подхождат и когато през миналата година при тях търси помощ семейство на 11-годишно момиче. То било със специфичен проблем в развитието на женските полови органи. Детето се ражда с две матки, с две шийки и с две влагалища. Едното от тях обаче завършва сляпо, което предизвиква сериозни проблеми. Аномалията е комбинирана и включва липса на бъбрек от същата страна. Това обаче се установява едва когато идва менструацията й.
„Това не беше нещо непознато за нас, но ние искахме да направим нещо повече от това, което познава съвремието ни – категорична е д-р Петракиева-Чернева. – 6 месеца след настъпването на менструацията на момичето се появяват остри болки, обикновено около месечния цикъл. Установи се, че се задържа голямо количество кръв в едната матка и сляпото влагалище, която се връща обратно в таза и корема. Прегледахме западните проучвания и решихме да използваме минимално инвазивен подход за възстановяване на проходимостта на влагалището. С много малък лапароскоп влязохме и направихме резекцията на преградата, която пречеше да се отпусне кръвта. Това не се правеше в България и никой нямаше опит до този момент. Всичко се случваше под ултразвуков контрол, за да е точно и ясно. Безопасно и успешно да бъде."
Чрез този иновативен метод двамата запазват репродуктивния капацитет на пациентката и не нарушават девствеността й.
„След като се публикува този случай, започнаха да ме търсят такива пациенти и вече имам 6 подобни операции – подчертава д-р Чернев. - Едната даже беше след неколкократни опити за корекции с други техники, но отново се е получавал рецидив. Друга пациентка с цялото си семейство се бяха преместили да живеят в Германия, за да й се помогне, но и там не беше получила адекватно лечение. Имали сме случай преди години, при който една жена забременя с близнаци - по един близнак във всяка матка."
Всички тези пациенти им остават приятели и признателни за цял живот. С тях не спират да поддържат контакт, познават се с целите им семейства и дори помагат за появата на следващите им поколения. Само че всеки тежък случай оставя отпечатък у тях.
Между всички тези сложни случаи все пак семейството гинеколози успява да намери и малко време за себе си, защото д-р Чернев умее добре да го планира.
„Въпреки че здравната система ни принуждава да работим на 3 места, обичаме да пътуваме и в чужбина, и в страната – споделя лекарят. - В България има много непознати за нас места, които откриваме непрекъснато. Харесва ни да се гмуркаме, но през последните 2 - 3 години не ни остава време и това ни липсва. Когато можем, релаксираме и вкъщи, гледаме сериали. Фенове сме на "Игри на тронове" и понеже чета фентъзи, гледам и „Властелинът на пръстените". Основно пътуваме - Испания и Италия са ни много любими. Доминика също. Гърция. Намираме чара и на северните страни."
Двамата обаче не крият, че им тежат проблемите в българската здравна система, но мисията, която следват, не им позволява да напуснат България.
"Всеки месец се чудим дали да не емигрираме – категоричен е д-р Чернев. - Бях в Израел, там ме поканиха да остана. След това ми предложиха работа и в Германия, и в Швеция. Отказах им. Задържат ни семействата и приятелите. Животът и каузата да помагаме на децата. Смятаме се за добри специалисти. Очакваме по-добро бъдеще. Искаме да се обърнем към майките да водят децата си на профилактични прегледи, изобщо всички да ходят. Апелът ми е да се ваксинират по-често срещу карцином на маточната шийка, тоест за папилома вирус. Ваксината е в националната програма както за момичетата, така и за момчетата."
„Ние не сме богове, не можем да решим всичко – категоричен е д-р Чернев. - Въпреки нашата намеса хората продължават да имат проблеми. Има една латинска поговорка: Лекарят е като свещ, той дава светлина, но в същото време изгаря. Натоварването е голямо, защото не само оперираме, а и преглеждаме много деца. За мен е много тежко да преглеждам малки с физически недъзи и умствена изостаналост."
Семейство Черневи всеки ден се сблъскват с особени случаи в гинекологията и това ги стимулира да въвеждат новаторски методи, чрез които да помагат на младите момичета да имат по-пълноценен полов живот. Междувременно в ръцете им не спира да проплаква нов живот, който не им позволява да се откажат.
