Американски учени доказаха, че 30-минутна психологическа тренировка на ден облекчава състоянието
Заседналият начин на живот разболява все повече хора, и то до степен, че те не могат да се справят с хронични болки, без да вземат успокоителни лекарства. Много от тях стигат до пристрастяване към медикаменти, което кара учени от цял свят да търсят алтернативни методи за управление на болезнени състояния.
Наскоро американски изследователски екип се похвали и с обнадеждаващи резултати. Той успя да докаже, че прилагането на психологически и поведенчески подходи може да помогне при хронични болки колкото използваните до момента лекарства.
“Открихме, че както осъзнаването на проблема, така и когнитивно-поведенческите терапии са безопасни и ефективни средства, осигуряващи трайни ползи за хора с хронична болка в кръста, лекувани с опиоиди”, пишат Александра Згиерска и Томас Лиман от изследователския екип. Според тях получените резултати са толкова убедителни, че
тестваните терапии трябва да се превърнат в стандартна грижа
за подобни състояния. Още повече че всеки четвърти американец вече страда от някаква постоянна болка, която влошава качеството му на живот.
Учените са провели своите тестове върху 770 души от различни американски градове, като общото между тях е, че са били лекувани повече от три месеца с медикаменти, защото страдат от умерена до силна болка в кръста. Заради нея при повечето е имало и функционални ограничения и влошено качество на живот.
На пациентите е било предложено да опитат терапия, базирана на вниманието и когнитивно-поведенческите модели. В продължение на осем седмици те са били обучавани групово от терапевт как да разпознават усещанията, които изпитват, и как да имат повече контрол върху начина, по който реагират на болката. Те са тренирали и стратегии за промяна на своите негативни мисловни модели.
Наученото от курса е трябвало да практикуват сами по 30 минути на ден в продължение на година, като периодично да докладват за нивото на болка, която изпитват, и количеството на приеманите лекарства. Те не са били инструктирани да ги намаляват, въпреки че някои са го направили, защото са забелязали подобряване на състоянието си благодарение на прилаганите когнитивно-поведенческите модели. При всички е имало положителна промяна, което кара учените да смятат, че подобни терапии може да са ключ и за ограничаване използването на успокоителни лекарства.
“Те не са средство за пълно излекуване, но те учат хората как да развият вътрешните ресурси, от които се нуждаят, за да се справят с хроничната болка и да живеят по-добър живот”, казва професорът по психология Ерик Гарланд, който е участвал в изследването. По думите му по този начин се променя и гледната точка към проблема, което е изключително важно. Обикновено хората
възприемат хроничната болка за физическо състояние, което изисква външна намеса като операция
или лекарства, а това невинаги е така. До голяма степен тя е емоционален отговор и естествено повечето пациенти се стараят да избягат, а не да се сблъскват с нея. По тази причина спират да са активни и се залежават, което обаче е грешна стратегия, тъй като заседяването всъщност увеличава болката, води до загуба на тонус и депресии.
Затова учените смятат, че психологическите терапии са ключови при хронична болка, която не може да изчезне от само себе си. Те са в състояние да помогнат изпитващите я да намалят своите притеснения от нея и да подобрят настроението си. Най-често това се случва чрез техники за решаване на ежедневни проблеми, изправяне срещу някои повтарящи се предизвикателства, наблюдение на подавани от тялото сигнали и търсене на разсейващи дейности. Предлагат се и
програми за релаксация, визуализация и хипноза
Важно е обаче да се знае, че тяхната цел не е да премахнат болката, а да помогнат на хората да живеят с нея. Да намалят влиянието ѝ върху дейности, взаимоотношения и други аспекти от живота.
Предишни изследвания са показвали също, че комбинирането им с физически тренировки може да има още по-голям ефект. При това не става въпрос за някакви сложни фитнес програми, а за ежедневни дейности като вдигане, носене, навеждане и разтягане. Важното е те да се правят редовно, с подходящо темпо и да са съобразени с възможностите на пациента. Също така да се има предвид, че е възможно първоначално болката временно да се увеличи при практикуването им, тъй като тялото все още не е достатъчно подготвено да я управлява при по-големи натоварвания.
“Новото проучване носи надежда, защото показва, че
хората могат да си помогнат, за да живеят по-добре с хронична болка
Целта е тя да бъде управлявана така, че да се намали усещането за страдание и да се увеличи функционалността на тялото”, коментира Пени Коуън от Американската асоциация за хронична болка. По думите ѝ особено важно е, че тестваните терапии могат да се използват широко и при всякакви състояния, което радикално променя съществуващото до момента разбиране как трябва да се справяме с болката, с която сме принудени да съжителстваме цял живот.
