Анализите в здравеопазването трябва да се правят внимателно - необходимо е широко изследване, за да се докаже връзка между по-добро здраве и по-висока реимбурсация, казва подуправителят на НЗОК
- Проф. Мавров, готова ли е касата с проекта за бюджет за 2025 г.?
- Да. Вчера проектът на бюджета беше изпратен за съгласуване от министъра на здравеопазването. Тази година процедурата беше твърде кратка. Очакваме становището по него, след което бюджетът трябва да се разгледа и приеме от Надзорния съвет на НЗОК.
- Какви са новите моменти в проекта на закона?
- Те са много, но има няколко по-важни предложения, за които настоявам отдавна. След като отпадна възможността да бъдат ограничавани обемите и стойностите на дейностите в индивидуалните договори с лечебните заведения, в неотложен порядък трябваше да се направи нов механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджета за болнична помощ, който да включва наблюдение и контрол на национално ниво, а здравноосигурителните плащания трябва да се ограничат и да се гарантират в рамките на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
В тази връзка са предложени нови текстове в самия закон за бюджета на касата, но и нови текстове в Закона за здравното осигуряване. В проекта ще видите предложения за въвеждане на биомаркерната диагностика и за нови групи лекарствени продукти. Новите групи се въвеждат с цел да се преодолее тенденцията за отпадане на редица важни за здравната ни система лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, т.е. за оттегляне от българския пазар, като се постигне по-справедливо разпределение на тежестта на разходите по механизма на НЗОК върху притежателите на разрешение за употреба. Предложенията ще са видими съвсем скоро, след като бъдат обсъдени и приети от Надзорния съвет. На този етап не бих ги коментирал подробно, но като цяло целите, заложени в предложените мерки, са свързани с подобряване на възможностите за достъп на пациентите до здравни услуги и подобряването на контрола върху разходването на публичните средства.
- Смятате ли, че към момента НЗОК има пропуски в контролната си дейност? Има ли какво още да се желае по отношение на контрола?
- Категорично! Както винаги съм казвал, може да се похвалим, че контролираме ефективно управлението на средствата и извършването на разходите на здравноосигурителния фонд едва когато постигнем пълна електронизация на процесите и пълен автоматизиран обмен на данни с Националната здравноинформационна система и с информационните системи на останалите участници в управлението и контрола на здравните дейности.
Физическият контрол е крайно недостатъчен. Да, в края на лятото на миналата година открихме много пробойни, остарели указания към районните каси, бих казал неефективни, дори грешни, както и неразрешени или виртуални легла. Такива проблеми продължават да се появяват. Но архаично е да се смята, че в днешно време ще подобрим контрола само с регулации и рестрикции. Често сме обвинявани в административен рекет, подборен контрол, което не искам да се допуска.
Необходим е превантивен и автоматизиран контрол, който може да се постигне с усъвършенстването на електронните платформи и залагане на предварителни контроли, които да не допускат възможността за грешки и нарушения. Това е, към което лично аз се стремя от самото начало. Друг изключително важен момент, който не искам да изпускаме, е включването на пациента в този контрол. Пациентът в центъра на здравната ни система. Като че ли досега той винаги е стоял някакси встрани. Не случайно винаги съм настоявал и за първи път миналата година, по-точно от септември 2024 г., с Информационно обслужване постигнахме сериозен напредък и заедно въведохме известяването на гражданите за събитията, свързани с тяхното здраве. Известяване чрез приложението е-Здраве, чрез СМС, чрез Вайбър. Идеята напоследък се лансира от много политици, но реално тя датира много назад във времето, като нейни автори са експертите на Информационно обслужване и НЗОК. През 2025 година трябва да разширим полето на информацията, за която ще известяване здравноосигурените лица.
- Заложени ли са в проектозакона мерки за повишаване нивото на заплащане и на други групи лекарства, както беше направено с лекарствата за сърдечносъдови заболявания? Например, за лечение на неврологични и респираторни заболявания.
- По-скоро не. В мотивите на закона сме записали, че това би могло да се случи но при допълнителна финансова възможност. При финансовата рамка, с която разполагаме, не съм сигурен дали това ще е възможно. Аз лично не съм привърженик на прилагане на такива мерки в средата на годината, при действащ закон без актуализацията му. Това беше направено миналата година с медикаментите за сърдечносъдови заболявания и дупката за разходната част на бюджета не беше никак малка.
- Но наскоро беше публикуван анализ за ефекта от повишената реимбурсация, който показва, че вследствие на това се отчита повишена продължителност на живота на българските граждани с близо 5 години. Анализът дори беше качен на страницата на НЗОК.
- Не бих искал да коментирам, тъй като не съм участвал в изготвянето му, но тъй като е направен от името на НЗОК, явно ще се наложи да кажа нещо. Не съм съгласен с този анализ. Твърде прибързан, твърде повърхностен. Може би целта е била да бъде използван, за да се оправдаят определени политики, с които аз лично не бях съгласен. Първо, не е нужно да имаш специално образование, за да разбереш, че няма връзка между самото здраве и по-високата реимбурсация, тоест по-високото ниво на заплащане на определени продукти, които се наричат референтни. Да, съществуват изследвания за подобрената преживяемост на определени групи хора при редовния прием на лекарства, основно правени или задавани от фармаиндустрията при въвеждане на нови терапии. Но такива изследвания не са показател, те не са точни. Второ, за да бъде малко от малко точен един такъв анализ, той трябва да почива на обстойно и широко медицинско изследване по групи и по пациенти с определени характеристики, което трябва да се проведе в порядъка на минимум 2 до 4 години, и едва след тогава може да говорим за някакъв относително точен резултат. И трето, с което мисля да завърша, броят на хоспитализациите през 2024 г. на пациенти с въпросните диагнози се е увеличил спрямо 2023 г. Има и статистика по отношение на брой диагностицирани с тези заболявания, брой починали лица и брой лица, приемащи лекарства за хронични и други сърдечносъдови проблеми, която също трябва да бъде взета под внимание.
