Голям здравен скандал се вихри във Великобритания. Предстои специална комисия да публикува своята оценка и резултати след петгодишно разследване на т.нар. „Скандал със заразената кръв" – най-голямото „здравно бедствие", сполетявало някога системата на Острова.
Очаква се докладът да осветли грешките, довели до това хиляди хора да бъдат заразени с хронични и често фатални вируси, както и опитите за прикриване на истината.
Заразени кръвни продукти и вливането им на пациенти са довели до най-малко 2900 смъртни случая от 70-те години на миналия век досега. Около 1250 британци с кръвното заболяване хемофилия са били заразени с вируса на ХИВ след „магическо лечение" с плазмен продукт с име Фактор VIII. 380 от тези пациенти са били деца по време на провеждане на лечението. Най-малко 5000 други са били заразени с хепатит С.
Комисията разследва и паралелен инцидент, при който 26 800 души са били заразени с хепатит С от кръвни вливания преди тестването да започне през 1991 г. Стотици от тях може все още да не знаят, че имат заболяването. Други 79 са били заразени с ХИВ от същите вливания.
Какво е Фактор VIII?
Хемофилията е генетично кръвно заболяване, което обикновено се предава от майки на синове. Тялото на болните от хемофилия не произвежда протеин, който отговаря за съсирването на кръвта.
През 1964 г. ново лечение за хемофилия е било представено на обществото с име криопресипитейт. Лекът се произвежда от плазма на един или повече донори, която се замразява, а след това от нея се отделя въпросния липсващ протеин. При вливания на този продукт продължителността на живот на болните от хемофилия скача от 20 на 57 години, което е близо до това на средностатистическия човек във Великобритания.
Пет години след появата на метода фармацевтичната компания „Бакстър" създава друго ново „магическо лекарство", наречено Фактор VIII, което е лицензирано на Острова през 1973 г. Лекарството представлява бял прах, добит от кръвна плазма, който може да се разтвори в дестилирана вода. Полученият разтвор може да се инжектира в домашни условия и се използва като превантивна мярка от болните.
Пациентите с хемофилия били освободени от страха, че трябва за всяко порязване да ходят до болницата. Лекарството позволило на много от тях да водят значително по-активен и спокоен живот.
След като положителните резултати от лекарството стават ясни, четири американски компании започват да го произвеждат и да го доставят в цял свят. Това са „Бакстър", „Байер", „Ревлон" и „Алфа".
Предупреждения за хепатит
Рисковите фактори на лекарството да пренася кръвни вируси не били ясни още тогава. То е изработено от плазмата на кръвни донори, идващи от различни високорискови места в Съединените щати, включително затвори и клиники за венерически болести. Събрани заедно, възможността да се предадат кръвни заболявания става много по-голяма.
Когато „Бакстър" кандидатстват за лиценз, американските регулатори казват, че са изключително притеснени от рисковете за предаване на хепатит. От компанията отговарят, че е изключително невъзможно подобно заразяване. Според тях също целта оправдава средствата – ефектите на лекарството върху болните от хемофилия са много по-големи и положителни, отколкото рисковете от хепатит.
Регулаторите приемат този аргумент и лицензират лекарството.
Допълнителни предупреждения за рисковете идват и от Световната здравна организация. Те казват, че събирането на много плазмени донори на едно място може да доведе до увеличение на разпространението на някои вируси. Те съветват компаниите да използват плазма от неповече от 10 човека.
Това не се случва. Много по-ефикасно е да се използват големи бройки хора... понякога компаниите стигат до десетки хиляди плазмени донори. Американската организация по храните и лекарствата също пренебрегва предупрежденията и слага лимит на използваната плазма до 100 000 донора.
Ако един единствен донор има кръвно заболяване, цялата партида е компрометирана.
Разпознавайки рисковете от инфекция, изобретателят на Фактор VIII д-р Едуард Шанбром иска от „Бакстър" да намерят начин да убиват вирусите в лекарството. Те не се съгласяват и го понижават в компанията, пише bTV.
Скоро медикаментът става причината за мултимилионна индустрия, а човешката плазма започва да се нарича „тежко злато".
През 1975 г. документален филм разкрива, че американските фармацевтични компании плащат на хора в риск от хепатит да даряват кръв и кръвни продукти. По същото време се появява и нов, много по-заразен тип хепатит, който по-късно е наречен хепатит С.
Неетично проучване
В следващите години използването на лекарството нараства все повече. В същото време пациентите така и не са предупредени за рисковете от хепатит и ХИВ. Още по-лошо – разбират, че са включени в проучване без тяхното знание.
Документи, чието съществуване става ясно много по-късно, съдържат фрази като „пациентите са по-евтини от шимпанзета".
Във Великобритания пациенти с хемофилия започват да бъдат следени за хепатит. Без да знаят, те се заразяват с болестта. В проучването първо се проверяват възрастните пациенти „преди да минат към децата".
Резултатите показват категорично, че използваната американска плазма има много по-висок риск от пренасяне на хепатит. Почти всеки пациент, който е лекуван с Фактор VIII, се заразява с болестта. Много от тях не разбират до 1991 г., когато тестването за хепатит С става достъпно.
СПИН кризата
Появата на хепатит сред пациентите с хемофилия би трябвало да бъде аларма за медицинските специалисти, но не. През юли 1982 г. трима души с хемофилия в Съединените щати са диагностицирани със СПИН – ново заболяване, което се разпространява бързо сред гей общността. Лекарите съветват пациентите с хемофилия да преминат на други терапии. Във Великобритания властите казват, че това би довело до прекъсване на лечението и до паника.
Сигналите, че СПИН може да се предаде чрез Фактор VIII стават още по-сериозни през лятото на 1983 г., когато двама британци развиват симптоми на болестта. Но правителството действа бавно. По това време все още не е твърдо доказано, че вирусът ХИВ се предава по кръвен път.
През 1985 г. тест за СПИН става широко достъпен. Тогава около 1250 души с хемофилия дават положителни резултати. В тези времена вирусът ХИВ е бил равносилен на смъртна присъда, като на много пациенти им оставали само две години живот.
Диагнозите идват и с тежка стигма – много хора губят работата си, изгонени са от училище, домовете им осъмват с обидни графити, отказвани са им дентални и медицински лечения от страх.
Едно училище във Великобритания е сериозно засегнато от кризата. „Лорд Трелоар" е учебно заведение за деца с увреждания, което лекува и пациенти с хемофилия. Те обещават на децата безгрижно детство... но то 122 ученици с хемофилия, 80 от умират от СПИН и хепатит С. Тези, които все още са живи, имат нелечими емоционални травми.
20 хиляди паунда обезщетение
Британското правителство успява да достигне до споразумение с пациенти, заразени с ХИВ с лекарството за хемофилия през 1991 г. То изплаща 42 млн. паунда обезщетение, което се разпределя сред пострадалите – 21 500 за заразени деца, 23 500 за възрастен, 32 000 за двойки и 60 500 за женените с деца.
При получаване на обезщетението, пострадалите трябва да разпишат документ, че няма да търсят повече правата си.
Две разследвания и потулване на скандала
Здравното министерство на Великобритания възприема тактиката, че по това време не е имало какво друго да се предложи на тези пациенти. Въпреки това пациентите продължават да търсят правата си.
Две разследвания не успяват да стигнат до центъра на скандала. Първото е т.нар. „Разследване на Арчър", което е пренебрегнато от правителството.
През 2015 г. стартира друго разследване, според което малко е могло да се направи.
Десетилетия борба стигат почти до настоящия момент – през 2017 г. тогавашният премиер на Великобритания Тереза Мей обявява „Разследването на заразената кръв". Изслушванията започват през април 2019 г., като до момента са събрани 4034 показания от оцелели и опечалени.
Ранни резултати от проучването казват следното: Действията до момента предполагат индивидуални, колективни и систематични грешки. Не само инфекциите и последиците са достатъчни за получаване на обезщетение, но дори отговорът на властите.
Сега жертвите на скандала очакват последните резулатати... и дали британското правителство ще изплати дължимото.
